Решение № 507 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г.

Решение № 507 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Държавно ловно стопанство /"Д. -С." с. К./ преобразувана Държавна дивечовъдна станция/, обжалва и иска да се отмени Решение № 142 от 21.05.2009 г. по гр. възз. д. № 279/2008 г. на П. окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е обоснована с довод, че въпросите по приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ се разрешават противоречиво от съдилищата, като се сочат Решение № 317 от 17.07.2004 г. на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 12259/2005 г., а многообразието на хипотезите, към който е приложима правната норма обосновава необходимостта от произнасяне с цел уеднаквяване на съдебната практика и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение № 911 от 04.01.2008 по гр. д. № 1213/2007 г. на П. районен съд по уважените искове по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на Р. С. В., Д. И. С., Б. И. С., П. С. Г., В. С. В., и М. С. В., като наследници на В. В. Н., починал 1956 г., срещу ОС "З." гр. П. признавайки им правото за възстановят собствеността на гори в землището на с. К. и с. Р.. Решението е постановено при участие, в качеството на заинтересовани страни Държавна дивечовъдна станция "В. в Държавно ловно стопанство" В. К. За да уважи иска, решаващият съд е приел, че след като по силата на Закона за горите от 1958 г. всички гори са одържавени и включени в Д. не е необходимо съдът да изследва въпроса на основание кой нормативен акт са отнети земите, а въпросът дали може реално да бъде възстановена собствеността, не е предмет на заявения иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. С посочените Решение № 317 от 17.07.2004 г. на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 12259/2005 г., при разглеждане на исковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ съдилищата са приели, че не може да се допусне възстановяване на гори, доколкото отчуждаването им е извършено по закон, който не е упоменат в ЗВСГЗГФ, тъй като не е предвидена процедура за реституиране на имоти, който не са отчуждени по надлежния ред, или са били завзети от Държавата не по установения за това ред и др. За успешното провеждане на иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е необходимо да се установи въз основа на кой нормативен акт, от тези, изброени в ЗВСГЗГФ, е отнета собствеността на процесните гори. На основание чл. 291, т. 1 ГПК по поставения въпрос относно приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ, настоящият състав на ВКС приема за правилно становището, възприето по цитираната съдебна практика. С разпоредбата на чл. 2 от ЗВСГЗГФ е определено приложното поле на закона от гл. т. на нормативни актове, по силата на които е извършено отчуждаването на горите, чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или съдебен ред. Разпоредбите на ЗВСГЗГФ не съдържат разпоредба, аналогична на чл. 2 З., за да се приеме, че на възстановяване подлежат всички гори, включени в Д.. Включването на горите в Д. по силата на ЗГ от 1958 г. само по себе си не е правно релевантното обстоятелство, което да изключва необходимостта от доказване на факта, че претендираните гори в рамките на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ са били отнети от собственика им по силата на някой от посочените нормативни актове. Ако процесната гора не е одържавена по силата на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, собствеността и не подлежи на възстановяване по този закон, а заявеният иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ се явява неоснователна. В тази насока са и Решение № 474/07.07.2010 г. по гр. д. № 917/2009 г. на ВКС-I отд. и Решение № 998/07.01.2010 г. по гр. д. № 3611/2008 г. на ВКС- I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК . По основателността на касационната жалба. Възприетото от настоящият състав като правилно становище по приложение чл. 2, ал. 2 на ЗВСГЗГФ, в производството по заявен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, обуславя и извод за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради допуснато нарушение по приложение на закона. Неправилно и в нарушение на цитирания текст от закона, въззивния съд е приел, че в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ не е необходимо да се установи факта, по силата на кой нормативен акт е отнета собствеността на горите, след като по силата на ЗГ от 1958 г., всички гори са включени в Д. и са държавна собственост. Не всяко отчуждаване на гори и горски територии, извършени при действието на съответния ЗГ за времето 1897 г. 1958 г., дава основание да се възстанови собствеността по силата на ЗВСГЗГФ. Такова основание имат само онези физически и/или юридически лица, чиито собствени гори са отчуждени по силата на визираните в чл. 2 от ЗВСГЗГФ нормативни актове. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, по съществото на спора, без да се връща делото за ново разглеждане на въззивния съд- по ар. на чл. 293, ал. 3 ГПК. По делото, в хода на производството, конституираната като заинтересована страна - ДДС "В.", преобразувана в Държавно лесовъдно стопанство "В. - С. " с. К., е заявило становище, че не са налице предпоставките на закона за възстановяване собствеността на заявените с иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ гори, тъй като същите са включени в защитената територия на Народен парк "В." и тяхното отчуждаване не е извършено по силата на посочените в чл. 2 на закона нормативни актове. Това възражение неправилно не е зачетено от съда. При възприетото становище по приложение на чл. 2 от закона, релевираното от Държавното ловното стопанството, като ЮЛ на което е вменено със закон стопанисването и упражняването от името на Държавата собственическите и права, и страна по делото, се явява основателно. В тежест на ищците е доказване на факта, че са налице всички предпоставки на закона за възстановяване собствеността на посочените гори по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, в т. ч. че възстановяването следва да се извърши по този закон. След като безспорно не е доказано, че отчуждаването е извършено по силата на нормативен акт, посочен в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, дори са налице писмени доказателства и констатации на изслушаната експертиза, че се касае до отчуждаване и включване на процесните гори в територията на Народен парк "В. " т. е. по ред, който не се обхваща от приложното поле на закона, то следва, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По направеното искане за присъждане на разноски - на основание чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третите лица/ в т. ч. и на лицата, участвали по делото в качеството на заинтересовани лица, като участници в чужд процес, разноски не се присъждат, направените от тях са за тяхна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия