Решение № 3553 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2009 г.

Решение № 3553 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на ВАС, първа колегия по касационна жалба на Рашид Мохамед Абдула, гражданин на Ирак срещу решение № 14220 от 19.ХII.2008 г. по адм. д. № 9001/2008 г. на състав на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 326/27.06.2008 г. на председателя на ДАБ при МС. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно касаторът счита, че съдът е отхвърлил жалбата му при излагане на неотносими към неговия казус факти и обстоятелства, касаещи друг жалбоподател, както и това, че съдът е обсъждал друг град - Кeркур, а не неговия - гр. Сюлеймания, които несъответни мотиви счита, че правят съдебния акт постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това поддържа, че съдът не е направил преценка и липсват мотиви във вр. със заявен от него опит за отвличане на дъщеря му, пороци, водещи до постановяване на решението и в противоречие с материалноправните норми на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, досежно възможността за предоставяне на хуманитарен статут. Пълномощникът на касатора, адв. Савова в съдебно заседание поддържа жалбата. Представила е препис на решение от 17.02.2009 г. на СЕО в Люксембург относно преюдициално запитване за тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Моли да се отмени решението като неправилно. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при МС не е взел становище по жалбата. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на ВАС, трето отделение е приел, че жалбоподателят не е подкрепил твърденията си за наличие условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут с каквито и да било доказателства, от което е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Историята, която кандидатът е разказал и на която е основал молбата си правилно е преценена от административния орган като такава с криминален характер. Не е налице наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от с. закон. От фактическа страна съдът е посочил, че жалбоподателят е гражданин на Ирак, по народност кюрд, роден е в гр. Керкук, като не е представил документ за самоличност. Нелегално е напуснал Ирак на 2.02.2007 г. и също нелегално през Турция е влязъл в Република България на 5.02.2007 г. пеша, заедно със семейството си - съпруга и две малолетни деца. Постановеното решение е законосъобразно. Не се потвърждават твърденията на касатора, че съдът е изложил неотносими към неговия казус факти и обстоятелства, а такива, отнасящи се до друг жалбоподател, защото самият той в проведеното на 7.04.2008 г. интервю е заявил (без да представи национални документи за самоличност), че е роден в гр. Керкур, където до 2004 г. е живял със семейството си, но после заминал да живее в гр. Сюлеймания и съответно напуснал нелегално Ирак на 2.02.2008 г., по причини, разказани от самия него. Или съдът не е обсъждал друг град - Керкур, а е посочил, че жалбоподателят е роден в този град, така както самият е заявил. Що се отнася до изписаното на едно място в мотивите на решението име на друго лице - Араз Мохамед Хамалу, то явно е налице ЯФГ, по отношение на която обаче има процесуален ред за поправката и. Допуснатата ЯФГ в решението обаче не може да се приеме като съществено нарушение на съдопроизводствените правила - като касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съставът на трето отделение на ВАС е определил заявените от самия жалбоподател причини като такива, свързани с явно криминални проблеми. Става въпрос за това, че касаторът е дал номера на автомобил на полицията, в който е смятал, че се возят хора, ограбили къщата и наранили собственика и, който е негов комшия, и оттогава започнали и неговите лични проблеми. Дотогава, по самия разказ на жалбоподателя (сега касатор) той не е имал проблеми, след което обаче започнали телефонни заплахи и някакви хора му съобщили, че искат да вземат дъщеря му. Други причини, наложили напускането на Ирак, жалбоподателят не е съобщил. Напротив изрично е заявил в интервюто, че не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти, които те не могат да контролират. При тези безспорни данни по делото друг правен извод, освен направения от състава на ВАС, че не е налице тежко посегателство по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 б. В от Директива 83/04, даващо основание за предоставяне на хуманитарен статут, не може да се направи. Според цитираната директива трябва да са налице тежки и лични заплахи за живота или личността на жалбоподателя, а обстоятелството за наличие на заплаха за дъщеря му (непознати лица го заплашвали, че искали да вземат дъщеря му от училище), т. е. бежанската история, така както е разказана от самия жалбоподател, не дава основание да се приеме, че са налице основания да се счита, че прогонването му е равносилно на реален риск да бъде подложен той или семейството му на изтезание или на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Както се посочи, разказаната от самия него бежанска история, е свързана само с явно криминални проблеми - грабеж и насилие над негов комшия, на което той твърди, че е станал свидетел и съответно посочил номера на колата на извършителите на полицията, след която именно случка са последвали заплахи за него е семейството му, но тези причини са извън предмета на ЗУБ. Жалбоподателят е напуснал (по неговия разказ) Иракски Кюрдистан - Северната част на Ирак, включващ и гр. Сюлеймания (с население от 800 000 жители) през 2004 г., която част в сравнение с останалата част на страната е относително спокойно място като понастоящем - след м. Х. 2005 г. в града има относителна сигурност за обитаващото го население - по справката за Ирак, конкретно за гр. Сюлеймания. Жалбоподателят обаче не е пожелал да живее в друга част на Иракски Кюрдистан. При тези данни с обжалваното решение съставът на ВАС, трето отделение правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и 9 ЗУБ и отказът правилно е постановен на основание чл. 75, ал. 1, т. 2-4 ЗУБ, поради което решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на ВАС, първа колегия