Решение № 2698 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2015 г.

Решение № 2698 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2015 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александрина Веселинова Иванова чрез адв. Горанова против решение № 2048/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 696/2014 г. от Административен съд - Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган при РУ "Полиция"-Сандански - редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че заповед рег. № 485/26.09.2014 г. за задържане на лицето Александрина Веселинова Иванова за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на материалноправните предпоставки за издаването и. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Представените по делото писмени доказателства не установяват по безспорен начин данни за съпричастност на Иванова към извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, довели до задържането и. Изводът на съдебния състав, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за задържане не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53 ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването и са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Формално посочено в основанието за задържането е, че има данни за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), но не са налице конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на касаторката към това престъпление. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането се извършва във връзка с образувано на 8.08.2014 г. досъдебно производство (ДП) № 444/2014 г. по описа на РУ "П" - Сандански за това, че за времето около 23.30 ч. на 7.08.2015 г. в гр. Сандански, неизвестен извършител (НИ) е отнел дамска чанта чрез използването на сила, собственост на пострадалото лице - състав по чл. 198, ал. 1 от НК. От показанията на пострадалата е установено, че като възможни извършители тя сочи "две лица от мъжки пол". Настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ, следва да са такива, от които полицейския орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага принудителна административна мярка (ПАМ) към извършено престъпление. В административната преписка не се съдържат доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане - 26.09.2014 г. са налице данни за евентуална съпричастност на Александрина Веселинова Иванова в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Позоваването в заповедта за задържане на досъдебно производство (ДП) № 444/2014 г. по описа на РУ "П" - гр. Сандански, не се възприема от съда като наличие на данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на посоченото престъпление, предвид на обстоятелството, че ДП е образувано срещу неизвестен извършител на 8.08.2014 г. за извършено на 7.08.2014 г. престъпление по чл. 198 НК, а от друга страна задържането на лицето е извършено на 26.09.2014 г. Следователно, предвид сравнително дългия период от извършване на престъплението до задържането на лицето и липсата на данни за съпричастност на задържаното лице към момента на извършването на престъплението, не са били налице законовите предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържане, нещо повече, дори и след издаване на заповедта за задържане, задържаното лице отново не е привлечено в качеството на обвиняем в образуваното ДП. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. С оглед правилата на доказателствената тежест, установени в цитираната разпоредба, следва извода, че при неустановяване на фактите, посочени като основания за издаване на акта, същия следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел, да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност, а в случая не са налице тези предпоставки. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при изяснена фактическа обстановка по делото следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което бъде отменена заповедта за налагане на принудителна административна мярка.