Решение № 6932 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2017 г.
ВАСIV отделение28.05.2018 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5004 от 25.07.2017 г. по адм. дело № 573/2017 г. на Административен съд С. - град, П. отделение, 6 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А мир Р. Х. от Афганистан, против Решение № 13594/19.12.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6932 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. С., чрез юрисконсулт Д. П., против Решение № 5004 от 25.07.2017 г. по адм. дело № 573/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд С. - град), с което е отменено решение № 13594 от 19.12.2016 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. Р. Х., гражданин на Афганистан. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди още, че са нарушени съдопроизводствените правила. Налице е несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Приложено е становище на Държавна агенция "Национална сигурност", с което ДАНС възразява на лицето да бъде предоставена закрила, тъй като представлява заплаха за националната сигурност. По подробно развитив тази връзка съображения моли решението да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си юрисконсулт Чолаков поддържа касационната жалба и отново изрязава становище за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника А. Р. Х., чрез назначения особен представител адв. Петков е постъпил писмен Отговор, в който се оспорват твърденията, на които се основава касационната жалба и се моли да бъде оставена без уважение като недоказана и неоснователна, а обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът поддържа представения Отговор и отново моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението на съда потвърдено като правилно и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, защото са неоснователни доводите на съда, че административният орган е постановил оспореното решение в нарушение на чл. 35 от АПК, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, и без да събере доказателства, за да изясни относимите факти. Даденото от ДАНС становище е достатъчно да обоснове отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на лицето поради наличие хипотезите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от ЗУБ и затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 10.08.2017 г. касационна жалба на Държавната агенция за бежанците е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 31.07.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощено лице - юрисконсулт на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 5004 от 25.07.2017 г. по адм. дело № 573/2017 г., Административен съд С. - град, П. отделение, 6 състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Решение № 13594/19.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците и ВРЪЩА преписката на същия административен орган при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на А. Р. Х. от Афганистан е основателна. Съдът е счел, че е допуснато съществено нарушение на процедурата за разглеждане на молбата му за закрила. По-конкретно, след като с лицето не е проведено интервю, същото не е запознато със становището на ДАНС и не е обсъдено личното му положение и ситуацията в страната по произход, решението на ответника е взето при неизяснена фактическа обстановка, без каквито и да е данни за бежанската история на кандидата и причините, които навежда за напускане на страната по произход. Лицето е било лишено от възможност за участие в производството по закрила и понеже председателят на ДАБ не е провел интервю и не го е запознал с наличието на отрицателното становище на ДАНС, нито е обсъдил обстановката в страната на произход, органът следва да повтори нарушената процедура в ново производство. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, защото е допуснато нарушение на материалния закон. Производството по адм. дело № 573/2017 г. по описа на Административен съд С. - град е образувано по постъпила жалба от А. Р. Х. от Афганистан, против Решение № 13594/19.12.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С това решение на жалбоподателя е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, поради наличие на предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. По делото не е спорно обстоятелството, че въпреки изпратената покана за провеждане на интервю, връчена лично на лицето А. Р. Х., същият не се е явил на указаната дата, видно от съставения Констативен протокол рег. № УП9816/28.10.2016 г. Като част от административната преписка е приложено писмо рег. № М-16827 от 6.10.2016 г., входирано в ДАБ с вх. № УП 9816/12.10.2016 г., с което Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) възразява да бъде предоставена закрила в РБългария на А. Р. Х., роден в Афганистан, защото разполага с информация, според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Както се вижда, нормите са императивни, а не диспозитивни, тоест на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави исканата с Молба от 22.08.2016 г. закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Освен това разпоредбата на чл. 63а, ал. 12 от ЗУБ регламентира изрично, че отсъствието на интервю не е пречка за вземане на решение по молбата за международна закрила. Точно по този начин е процедирал и административният орган. Липсата на интервю с надлежно поканения А. Р. Х., за когото има официални данни, че представлява заплаха за националната сигурност дава основание за отказ да се предостави и статут на бежанец, и хуманитарен статут. Решение № 13594/19.12.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. При наличието на писмото от ДАНС, административният орган не е имал задължение да спре производството, нито да обсъжда обстановката в страната на произход, както е приел първоинстанционният съд. Обстоятелството, че лицето не е било запознато с възражението на ДАНС не представлява нарушение доколкото тези данни не могат да бъдат оспорени, оборени и опровергани в това административно производство. Като е достигнал до противоположни правни изводи, АССГ е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Затова същото ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от А. Р. Х. жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,