Решение № 6745 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2015 г.

Решение № 6745 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София против решение № 1038/29.01.2015 г. по адм. дело № 11203/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че броят на жалбите на потребители съотнесени към общия брой обработени щети дава показател 0,03%, което не би следвало да се квалифицира като трайно нарушение на нормативните изисквания. Намира, че предвиденото в предписанията задължение на ръководителя на службата за вътрешен контрол ежемесечно да докладва на управителния орган за всички пропуски по спазването на срокове и за отговорните за пропуските лица, като Комисията за финансов надзор бъде уведомявана за доклада и предприетите мерки, представлява пряка намеса в оперативната дейност на компанията и е извън правомощията на надзорния орган. Ответникът по касационната жалба - заместник председателят на Комисията за финансов надзор изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че критерият за квалифициране на нарушенията като трайни следва да се изведе от § 1, т. 38 от ДР на КЗ. Извършването на системни нарушения е основание за прилагане на най-тежката принудителна административна мярка спрямо застраховател - отнемане на лиценз за извършване на застраховане, на основание чл. 36, ал. 2, т. 3 КЗ. Наложената ПАМ допускаща контрол на информацията по заложените индикатори цели защита интересите на потребителите на застрахователни услуги и е в съответствие с регламентираните функции на службата по вътрешен одит съгласно чл. 62 от КЗ. Оспорва заявеният процент нарушения като уточнява, че базата на общия брой обработени щети от застрахователното дружество е значително по-висок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посоча, че оплакванията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Изтъква, че при наличната фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението на законовите норми на чл. 105, чл. 107 и чл. 271 от КЗ, регламентиращи обществените отношения между страните по застрахователния договор е по своя характер нарушение на императивни норми и създава обективно задължение за налагане на ПАМ с оглед защитата на потребителите, независимо от другите факти и обстоятелства. Характерът на извършеното нарушение (действие или бездействие) по чл. 302, ал. 1 от КЗ, обективиран като поведение на застрахователното дружество е предпоставката която следва да е налице за да се приеме, че с прилагането на ПАМ ще се изпълнят специфичните задължения на застрахователя по предмета му на дейност, посочен в КЗ - възстановяване на сумите, претендирани с исковете за обезщетение и ще бъде защитен от увреждане интересът на потребителите. Върховният административен съд, петчленен състав като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1038/29.01.2015 г. по адм. дело № 11203/2014 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. "Позитано" № 5 срещу решение № 724 - 03 от 05.08.2014 г. на заместник председателя на комисията за финансов надзор, ръководещ и управляващ управление "Застрахователен надзор". Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че е спазено изискването за пропорционалност като наложените мерки са съобразени с естеството и степента на застрашените интереси и изпълнението им не изисква използването на обременяващ финансов и човешки ресурс. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 724-ОЗ от 05.08.2014 г. заместник-председателят на Комисията по финансов надзор на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 303, ал. 4 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложил на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр. София принудителна административна мярка: 1. в двумесечен срок от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да въведе в информационната си система индикатори, които да сигнализират за изтичането на сроковете за изискване на допълнителни доказателства и за окончателно произнасяне по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. За предприетите действия в същия срок да бъдат представени доказателства в КФН. 2. ръководителят на службата за вътрешен контрол за срок от една година, считано от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, ежемесечно да докладва на управителния орган на застрахователя за всички пропуски по спазването на посочените срокове и за отговорните за пропуските лица. Докладът следва да бъде писмен и да се представя пред управителния орган до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Заверено копие от доклада, както и информация за предприетите във връзка с него действия, следва да бъдат представяни в КФН в срок до края на следващия месец. Фактическите основания за налагане на мерките са обусловени от множеството административнонаказателни производства, образувани срещу дружеството във връзка с неизпълнение на задължението му за произнасяне в предвидените в Кодекса за застраховането срокове по заявени от потребителите на застрахователни услуги претенции. Налице са четири влезли в сила наказателни постановления, с които на застрахователното дружество е наложена имуществена санкция (№ Р-10-350/14.06.2013 г., № Р - 10 - 350/01.08.2013 г., № Р - 10 - 487/30.04.2014 г., № Р- 10 - 488/30.04.2014 г.) по чл. 105, ал. 3 КЗ, чл. 271, ал. 2, вр. с ал. 1 КЗ и чл. 107, ал. 1 КЗ. Наред с това са висящи производствата по още четири наказателни постановления по чл. 107, ал. 1 КЗ. В периода 07.04.2014 г. - 23.06.2014 г. са издадени 18 акта по чл. 107, ал. 1 КЗ, връчени на застрахователното дружество. Съгласно чл. 105 КЗ застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя. Застрахователят удостоверява всяка заведена претенция. Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането. Когато потребителят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104 КЗ, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция. Не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Отделен е редът по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове. Съгласно чл. 107, ал. 1 КЗ в срок от 15 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането. С разпоредбата на чл. 271 КЗ е уреден реда за разглеждане на претенции по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", по която срокът за окончателно произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя. С нормите на чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 КЗ законодателят е определил сроковете като императивно изискване в работата на застрахователите. Допуснатите пропуски и нарушения в работата на жалбоподателя не са свързани със съдържанието на произнасянето, а единствено с неговия срок, което в установените случаи е самостоятелно основание довело до нарушаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е посочил, че при изследване критерия за системност могат да бъдат обсъждани само онези нарушения, за които има влезли в сила наказателни постановления. В § 1, т. 38 ДР на КЗ законодателят е дефинирал понятието "системни нарушения" като три или повече административни нарушения по този кодекс или по актовете по прилагането му, извършени в срок една година, или три и повече еднакви административни нарушения, извършени в срок три последователни години. Отчитайки влезлите в сила наказателни постановления, първостепенният съд законосъобразно е приел, че е реализиран фактическия състав от визираната норма. Ирелевантни за системността на нарушенията е тяхното процентно съотношение към общия брой застрахователни случаи или към проверения такъв. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда досежно оценката на невлезлите в сила наказателни постановления и издадените актове. Характерът и повторяемостта на установените нарушения касаят изключително неспазването на императивните срокове за произнасяне и в качеството му на недопустимо бездействие е основание за възприемането му като застрашаване интересите на потребителите на застрахователни услуги. Същото е индиция и за застрашаване интересите на потребителите и за в бъдеще, което е предопределило целите и материалноправните предпоставки по чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ като основания за издаване на принудителните административни мерки. С първата наложена мярка надзорният орган е изискал да се въведат в информационната система на застрахователя индикатори, които да сигнализират за изтичането на сроковете за изискване на допълнителни доказателства и за окончателното произнасяне по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции за изплащане на обезщетения. Съгласно чл. 59, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията трябва да може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен или на друг траен носител. Възложената на жалбоподателя мярка не касае елемент от задължителното съдържание на информационната система, но е инструмент на управлението на дейността му, който би създал предпоставки за намаляване на възможността за пропускане на законовия срок за произнасяне по заявена претенция. Информационната система създава условията, необходими за проследяване и следователно и за контрол на процесите, в т. ч. и на процеса по произнасяне в рамките на законовия срок по предявените претенции. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че наложената принудителна мярка е съответна на изискването на закона - да създава предпоставки за преустановяване на допуснатите нарушения и да отстранява вредните последици от тях. Втората принудителна мярка в частта, в която възлага контрол и доклад на управителния орган на фактите и обстоятелствата, свързани със спазването на срока, при въвеждане на първата мярка представлява нормална по обем и следователно изпълнима с наличния човешки ресурс контролна дейност. В този смисъл съдът правилно е приел, че конкретната ПАМ е в съответствие с материално правните норми и налагането й по никакъв начин не нарушава принципа на пропорционалност и съразмерност. Конкретното правно основание на чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 от КЗ съответства на разпоредбата на чл. 169 АПК, във връзка с предоставената оперативна самостоятелност на административния орган и довода, че наложената мярка е пряка намеса в оперативната дейност на дружеството е неоснователен, тъй като тя не излиза от рамките на законово определените задължения на ръководителя на службата за вътрешен контрол съгласно чл. 62, ал. 7 от КЗ и от законово определените правомощия на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, а само ги конкретизира и е сигнал за ангажиране на доказателства с оглед промяна в начина на осъществяване на дейността на застрахователното дружество. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд определя на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав