Решение № 328 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 756/2011 г.
ВКСI гражданско отделение09.01.2013 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр. д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Мотиви
Решение № 328 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 756/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр. д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 3923 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 12906/09 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявените от П. Н. Д. против [фирма]- [населено място], А. Н. Н. и Е. И. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 477 кв. м от ПИ с идентификатор 10135.3513.611, находящ се в [населено място], м. "Ш. ", включен в УПИ IХ-.., в кв. 2 по плана на 26-ти микрорайон на [населено място], при граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по регулация и останалата част от УПИ IХ-... В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от П. Н. Д. чрез неговия пълномощник адв. П. В.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В писмено отговор ответниците по касация [фирма] със седалище [населено място], представлявано от управителя А. Н. Н., и А. Н. Н. и Е. И. Н. като физически лица изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 118, т. I, нот. дело № 603/2001 г. ищецът П. Н. Д. е признат за собственик по наследство и възстановяване на собственост на празно място с площ 1550 кв. м, находящо се в [населено място], представляващо неурегулиран поземлен имот № 488, бивш имот пл. № 4379 в кв. 2 по плана на 26-ти микрорайон, при граници: имот пл. № 444 и от три страни- имот на "И.", който е бил предмет на отчуждаване през 1970 г. по реда на ЗПИНМ за разширение на площадката на складовата база на ДП "П.". Правото на собственост е възстановено с решение по гр. д. № 212А/93 г. на Варненския окръжен съд на П. Д. в лично качеството и в качеството му на наследник на неговия баща Н. Д.. През 2001 г. е било одобрено попълването на кадастралния план на 26- ти микрорайон с възстановения имот, който е заснет с пл. № 488. Със заповед № Г-176 от 27.10.2003 г. на зам. кмета на [община] е бил одобрен проект за застрояване и регулация за кв. 2, включващ няколко УПИ, в това число и УПИ ХII-.. и УПИ - ХI.... Не е било спорно по делото, че имот пл. № 532 е идентичен с възстановения на ищеца имот пл. № 488, б. имот пл. № 4379, а имот пл. № 444 - с б. имот 4378 с площ 990 кв. м, който ответниците - физически лица са закупили през 2003 г. от Х. Р. Х., а през 2007 г. са продали на дружеството- ответник [фирма]. С решение по адм. д. № 327/2004 г. Заповед № Г- 176 от 27.10.2003 г. на зам. кмета на [община] за одобряване на плана за регулация и застрояване е отменена само в частта относно УПИ ХII -... Решението е влязло в сила на 18.08.2007 г. Със заповед № 64 от 15.11.2007 г. на зам. кмета на [община], издадена на основание чл. 16 ЗУТ и въз основа на заповед № Г- 176/27.10.2003 г. ПИ № 444, б. № 4378, е урегулиран в УПИ IХ-... с площ 873 кв. м. Установено е, че в границите му са включени 477 кв. м от ПИ № 532. В одобрената през 2008 г. кадастрална карта имотът на ищеца е отразен като ПИ № 10135.3513.54 с площ 1073 кв. м, а този на ответниците- като ПИ № 10135.3513.611 с площ 853 кв. м. По този начин спорната част от 477 кв. м от имота на ищеца е записана в регистъра към плана като собственост на ответниците. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че е налице грешка в кадастралния план и преди да бъде проведено производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за поправка на кадастралната основа чрез привеждане на регулационната линия между УПИ IХ-.. и ПИ 523=48864379=54 в съответствие с имотните граници, включително и преди провеждане на процедура по урегулиране на имота на ищеца, предявеният от него ревандикационен иск е недопустим. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗУТ, съгласно която в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по този план са граници на имотите. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали успешното провеждане на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е предпоставка за предявяване на иск по чл. 108 ЗС. По този въпрос настоящият състав приема следното: Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на който е била одобрена кадастралната карта. Съдебното решение, с което този иск се уважава, е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри. Този иск е аналогичен на иска по чл. 32, ал. 2 З. (отм.) При действието на З. (отм.) необходимостта точната имотна граница да бъде установена с влязло в сила решение по чл. 32, ал. 2, преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС, се свързваше с обстоятелството, че по силата на застроителния и дворищнорегулационния план, собствеността върху имота, за който е отреден парцел, се трансформираше в право на собственост върху парцела, като собственикът на парцела придобиваше от влизане в сила на дворищнорегулационния план и собствеността върху придаваемите към него части от съседни имоти. Затова собственикът на имот, част от който е включена в границите на съседен парцел, не можеше да защити правото си на собственост директно с иск по чл. 108 ЗС, преди да проведе иска по чл. 32, ал. 2 З. (отм.) и процедурата по изменение на регулационния план. За разлика от одобрените по реда на З. (отм.) дворищнорегулационни планове, плановете за регулация и застрояване, одобрени след влизане в сила на ЗУТ, нямат пряко отчуждително действие, с изключение на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, по силата на който от момента на влизането му в сила общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична общинска собственост. При действието на ЗУТ правилото е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, т. е. не се извършва разместване на правото на собственост. Законът допуска и урегулирането на имотите с граници, различни от кадастралните, при което части от един имот се включват в границите на съседен УПИ, само по споразумение на собствениците на двата имота /извън хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ/. Поради това когато установените с плана за регулация и застрояване вътрешни регулационни линии на УПИ не съвпадат с кадастралните граници на урегулираните имоти, лицата, чието право на собственост е засегнато, могат да защитят правата си с иск по чл. 108 ЗС, без преди това да провеждат административна процедура по изменение на подробния устройствен план. В случая спорът между страните не е породен от невярно отразяване в кадастралния план на имотната граница между ПИ № 532 и 444 - видно от приложените на л. 7, 19 и 21 от първоинстанционното дело, тя е нанесена и в уточняващата си молба от 14.12.2009 г. ищецът изрично е заявил, че не твърди да е налице непълнота или грешка в кадастралната основа. Спорът между страните е породен от това, че с плана за регулация и застрояване, одобрен със заповед № Г- 176 от 27.10.2003 г. / преди одобряване на кадастралната карта/ 477 кв. м от неговия имот № 532 са включени в границите на УПИ IХ - 444, без да е провеждана процедура по уреждане на регулационни сметки. Предвид изложеното по- горе във връзка с действието на плановете за застрояване и регулация, одобрени по реда на ЗУТ, искът по чл. 108 ЗС за тази част не е недопустим. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по съществото на спора. Водим от гореизложеното съдът