Решение № 2683 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2010 г.

Решение № 2683 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) против решение № 1610 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 139/2010 г. на Административен съд София-град (АССГ). Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Искането е същото да бъде отменено и чрез отхвърляне на първоначалната жалба да бъде потвърдено решението на ПВ, с което е отказано на Николай Тодоров Стоянов от гр. Варна да бъде допуснат до изпит за представител по индустриална собственост. Ответната страна - Николай Тодоров Стоянов, чрез процесуалния си представител моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед на заявеното касационно основание и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Отменено е решението от 11.12.2009 г. на зам.-председателя на ПВ, с което на Стоянов е отказано да бъде допуснат до изпит за представител по индустриална собственост в областта на изобретенията и полезните модели, и в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни по съображения за неизпълнение на изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредбата за представителите по индустриална собственост (НПИС). Наред с това съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Безспорни са фактите по делото - притежаването на диплома за завършено висше образование от ответника по касация, издадена от Икономически университет - Варна, удостоверяваща признато висше образование за образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "Счетоводство и контрол" с професионална квалификация "Икономист", както и на свидетелство за придобита през 2001 г. професионална квалификация "Патентен специалист", издадено от Технически университет - София. Приложено е и уверение за деветгодишна към 2008 г. практика на Стоянов в областта на индустриалната собственост. Спорен е въпросът, дали признатите две квалификации, преценени в тяхната съвкупност, удовлетворяват изискването на чл. 4, т. 3 от НПИС - кандидатът да притежава официално призната в страната диплома за завършено висше техническо, природонаучно, икономическо в областта на интелектуалната собственост или юридическо образование. Касационният състав не споделя приетото в обжалваното решение, че преценени заедно дипломата за завършено висше икономическо образование и свидетелството за придобита професионална квалификация установяват наличие на диплома за висше образование по смисъла на цитираната подзаконова правна норма. Посочените в текста на наредбата области са изрично и лимитативно изброени и тълкуването на разпоредбата следва да бъде стеснително. В този смисъл допълнително придобитата от Стоянов професионална квалификация "Патентен специалист", заедно с професионалната му квалификация "Икономист", но по специалност "Счетоводство и контрол", не представляват висше икономическо образование в областта на интелектуалната собственост съобразно чл. 4, т. 3 от НПИС. Настоящата инстанция счита, че правилно отказът на ПВ е обоснован с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО). Същата императивно отрича претендираните от ответника правни последици на задочното следдипломно обучение в периода от 30.03.2000 г. до 13.12.2001 г., проведено с цел повишаване на квалификацията и придобиване на професионална подготовка по специалност "Патентно дело", като разпорежда, че то не може да бъде основание за придобиване на образователна степен или специалност. Следователно, при действието на тази разпоредба, както и на разпоредбата на чл. 42 от ЗВО, която регламентира образователно-квалификационните степени на висшето образование и изискванията за издаване на диплома по чл. 7 от същия закон, признаването на "икономическо образование в областта на интелектуалната собственост" е свързано с удостоверена образователно-квалификационна "бакалавър" за конкретната специалност, в резултат на успешно проведено обучение съобразно учебен план за нея. Неоснователно е позоваването от страна на ответника на съдебна практика, която приема за дискриминационно буквалното прилагане на чл. 4, т. 3 от НПИС, като се основава на академичната автономия на висшите училища при определяне наименованието на специалностите, по които се извършва обучението и на конституционно гарантираното право на труд. Разпоредбата на чл. 5а, т. 5 от НПИС също не се възприема от настоящата инстанция като аргумент в подкрепа на тезата, че след като следдипломната квалификация е основание за придобиване на статут по право, т. е. без изпит, то тя е достатъчно основание за допускането до такъв. Касае се за специална регламентация за придобиване на статута по право на представител по индустриална собственост, която е неприложима в хипотезата на общите изисквания за придобиване на права на представител. Всяка от двете хипотези съдържа различни изисквания, подчинени на различни цели, затова правоприлагането по аргумент за по-силното основание е недопустимо. Предвид изложените съображения, налице е твърдяната от ПВ неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (чл. 4, т. 3 от НПИС), което е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. След отмяната му от настоящата инстанция следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Николай Тодоров Стоянов срещу решението за отказ да бъде допуснат до изпит за представител по индустриална собственост се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,