Решение № 8668 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2016 г.

Решение № 8668 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Р.-Тенева, гр. С., ул. "З. Д." .№... срещу Решение № 167 от 9.11.2016 г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело № 225/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа Р.-Т. срещу Заповед № 16-0804-000472 от 29.07.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата й е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е установил липсата на предпоставките за прилагане на принудителната мярка - не е установено количество алкохол в кръвта, не е налице отказ от изпробване с техническо средство, няма и констатирано нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), не е налице отказ да се даде кръв.

Сочи, че компетентните органи установяват нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДВП, но прилагат принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. П. Р. № 544 от 13.12.2016 г. на Районен съд, гр. С., влязло в сила, постановено по административно-наказателно дело № 1293/2016 г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0804-001333 от 3.08.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., в частта, с която за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" и е потвърдено в частта, с която за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Х. И., Адвокатска колегия, гр. С..

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно, не са допуснати твърдяните отменителни основания.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 29.07.2016 г. около 00,45 часа г-жа Р.-Т. управлявала лек автомобил, марка "БМВ", модел "318 И", регистрационен № СН1065АМ, в гр. С., на ул. "Г. С. Р.", до пекарна "Д. А.", като при контролна проверка за употреба на алкохол опорочава проверката с техническо средство - "Д. А. 7510", № ARBA-0163. Водачът отказва да предаде документите си и осуетява извършването на проверка, не носи контролния талон от свидетелството за управление на моторно превозно средство, издаден е талон за медицинско изследване № 0355563 с направление за Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р И. С.". За установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1333, подписан от г-жа Р.-Т. без възражения.

1. В дадения срок от 0,45 часа г-жа Р.-Т. не дава кръвна проба.

1. На 29.07.2016 г. началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. С., издава Заповед № 16-0804-000472, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, прилага на г-жа Р.-Т. принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Черкишлийски и Маринов - инспектори в сектор "Пътна полиция".

1. В хода на съдебното производство г-жа Р.-Т. представя амбулаторен лист № 518 от 3.08.2016 за осъществен преглед от лекар - пулмолог.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 170, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 343з-82 от 23.01.2015 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи. Заповедта е в исканата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

Съдът приема, че заповедта е и материално законосъобразна. Налице са предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство - независимо вербално или невербално, осуетил е проверката, не е дал кръв. Съдът приема, че не води до друг извод представеният в хода на съдебното производство амбулаторен лист № 518 от 3.08.2016 г. за извършен медицински преглед от лекар - пулмолог, който удостоверява извършен след датата на нарушението медицински преглед.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение, са свързани с фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата. Член 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, редакция към датата на прилагане на принудителната мярка, съдържа няколко хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества; 3) отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско изследване.

Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка от четирите хипотези. Достатъчно е да се докаже наличието на предпоставките на една от хипотезите. От доказателствата по делото е видно, че в случая органът твърди, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с техническо средство. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за липса на предпоставката установено съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Този факт е ирелевантен в случая.

Неоснователен е и вторият довод на касатора за необходимостта от пряко изявление на водача, че отказва изпробване с техническо средство. Законът не поставя изискване водачът да направи изявление, че отказва да бъде изпробван с техническо средство. Достатъчен е фактът, че изпробването не може да се осъществи по вина на водача. Изпробването с техническо средство - "Д. А. 7510", е достатъчно дълго време използван способ за контрол на водачите на пътни превозни средства и е известно как следва да бъде употребено техническото средство, за да даде или да не даде резултат. Що се отнася до доводите на касатора, че невъзможността да вкара достатъчно въздух в техническото средство е следствие на "въздействие от по-продължителен период върху дихателните пътища", констатирано от лекар - пулмолог, то видно от заключението на лекаря не се установява невъзможност за издишване на нужното количество въздух за проверка чрез техническо средство.

Неоснователен е и доводът на касатора за неустановено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Установяването с акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление на нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е елемент от фактическия състав на принудителната мярка. Установяването на това нарушение има отношение към административнонаказателната отговорност на водача. С оглед на това представеното от касатора съдебно решение за отмяна на наказателното постановление, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП е ирелевантно.

Неоснователен е и четвъртият довод на касатора за липса на елемент от фактическия състав на мярката - отказ на водача да даде кръв за медицинско изследване. Както бе посочено този факт не е елемент на фактическия състав на хипотезата, която органът приема за осъществена. Независимо от това, видно от доказателствата по делото касаторът е осъществил фактическият състав и на четвъртата хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. На касатора е издаден талон за медицинско изследване като му е предоставено достатъчно много време, за да стигне до медицинското заведение - 45 минути, става въпрос за установено нарушение в 0,45 часа, в рамките на град С., като и мястото на нарушението, и медицинското заведение се намират в центъра на града.

Следва също така да се посочи, че несъответни на доказателствата по делото са доводите на касатора, че не разполагал с документ за самоличност, поради което не могъл да даде кръвна проба. Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, издаден на касатора при проверката, в него е вписан номер на документ за самоличност, който е различен от номера на свидетелството за управление, което е отнето на касатора и който номер е вписан в акта за установяване на нарушения. С оглед на това записването в медицинския журнал, че се е явил, но нямал документ за самоличност, е ирелевантен, защото самият касатор е предоставил вписаната в журнала информация, която се опровергава от акта за установяване на нарушение и от талона за медицинско изследване.

Видно от изложеното съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил закона, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд