Решение № 10632 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. К. от гр.София, чрез адв. В. Волева, срещу Решение №8234/27.02.2026 г., постановено по административно дело № 10468/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-21-275/10.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 03.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и отмяна на потвърдените с него административни актове като незаконосъобразни. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София– град, действащ чрез гл.юрисконсулт Н. Медарова, в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, а решението на административния съд да се остави в сила като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение № 2153-21-275/10.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 03.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град, с което е отменено разпореждане от 10.10.2018 г. и последващите, и личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. К. е изменена, на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. По делото е установено, че Г. Ф. К. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.05.2012 г. С разпореждане [номер]/22.06.2012 г. и разпореждане [номер]/01.08.2012 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 22.05.2012 г. Впоследствие пенсията е определена в действителен размер, при зачетен осигурителен стаж до 21.05.2012 г. 21 години, 4 месеца и 11 дни от втора категория и 16 години, 3 месеца и 15 дни от трета категория. Общият осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 КСО, възлиза на 42 години, 11 месеца и 29 дни. С последващи разпореждания пенсията служебно е осъвременявана и преизчислявана, а също така е преизчислявана и по подадени заявления на основание чл. 102 КСО и чл. 21 НПОС, въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход. С разпореждане [номер]/93 от 03.12.2021 г. пенсията е изменена, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО, считано от 02.08.2016 г., като при определяне на размера ѝ е изключен зачетен преди това осигурителен стаж и доход за периода от 23.07.2015 г. до 31.07.2017 г. по подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО от „Миг трейд“ ЕООД, заличени след извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя. Във връзка със заличените данни е издадено Разпореждане № РНП-3-4-21-01065250/27.01.2022 г., с което е разпоредено Г. К. да възстанови добросъвестно получените суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3 790, 43 лв., представляващи главница за периода от 02.08.2016 г. до 31.07.2021 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София–град, който с Решение № 2153-21-135/11.03.2022 г. е приел за основателно възражението за погасяване по давност на вземанията за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2016 г. Решението е обжалвано по съдебен ред по отношение частта, в която жалбата е оставена без уважение, като с Решение № 6602/08.11.2022 г. на АССГ жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение № 9739/17.10.2023 г., постановено по адм. д. № 708/2023 г. на ВАС. С писмо от 29.04.2025 г., Дирекция „Пенсии“ в ТП на НОИ София – град е информирана, че са заличени данните, подавани по реда на чл. 5, ал .4, т. 1 КСО от „Кадемлията 2018“ ЕООД, ЕИК 204959922, и „АО – Компани“ ЕООД, ЕИК 206330932, за посочени в писмото лица, сред които и Г. К.. Установява се, че във връзка с извършената проверка до Г. К. е изпратено писмо от 16.01.2025 г., с което същият е поканен да се яви в ТП на НОИ и да представи документи: трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка и/или друг документ за осигурителен стаж, длъжностна характеристика, фишове за начислени/изплатени заплати, извлечение от банкова сметка, в случай, че възнагражденията са изплащани по банков път, други документи, касаещи трудовата му заетост в дружеството. Писмото е върнато с отбелязване „преместен“. В издадения на 10.03.2025 г. констативен протокол са отразени процесуалните действия при извършената проверка, като е направен извод, че не е доказано престирането на труд от лицата, за които са подавани данни от осигурителя. Прието е, че липсва извършване на трудова дейност, която съгласно чл. 10 КСО и §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО да е основание за възникване на осигуряването по КСО. На осигурителя са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01868157/10.03.2025 г. да заличи подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на Г. К. за периода 21.12.2020 г. до 28.02.2022 г. и за периода от 30.03.2022 г. до 31.12.2022 г. Предписанията са изпратени до осигурителя. Във връзка със заличените данни е издадено разпореждане [номер] от 03.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София град, с което е отменено разпореждане от 10.10.2018 г. и последващите, поради заличени данни от осигурителите „Кадемлията 2018“ ЕООД и „АО – Компани“ ЕООД за периодите 05.02.2018 г. – 31.12.2020 г. и от 31.12.2020 г. до 31.12.2022 г. и на основание чл.99, ал.1,т.2,б."а" от КСО личната пенсия на жалбоподателя е изменена от 10.08.2019 г. пожизнено, като е зачетен осигурителен стаж от II категория в размер на 21 г., 04 м. и 11 дни, осигурителен стаж от III категория 16 г., 10 м. и 04 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е в размер на 43 години, 06 месеца и 18 дни. Против последното разпореждане е подадена жалба от Г. К., като с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ София– град не я е уважил, като е обосновал, че при извършената проверка на осигурителите безспорно е установено, че няма доказателства за извършвана търговска дейност от двете дружества, съответно за реално извършвана трудова дейност от лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Липсват доказателства, включително и такива, представени с жалбата по административен ред, за реално осъществявана от жалбоподателя трудова дейност. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му в законоустановената форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е анализирал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и ползващи се с материална доказателствена сила, приложените частни документи, изложеното от жалбоподателя, свидетелските показания на Р. Т. и Е. Н. и е приел, че през процесните периоди не е доказано полагането на труд от страна на жалбоподателя по силата на сключените между него и „Кадемлията 2018“ ЕООД и „АО – Компани“ ЕООД договори, поради което, същият няма качеството "осигурено лице". Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд София- град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК тя препраща към мотивите на административния съд. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Касаторовите възражения са неоснователни. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Противно на твърдяното от касатора, разрешен е основният спорен между страните въпрос, а именно извършвал ли е Г. Ф. К. реална трудова дейност в полза на работодателите „Кадемлията 2018“ ЕООД и „АО – Компани“ ЕООД. В случая жалбоподателя не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурителни права по смисъла на КСО едно лице, а е необходимо то реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2. б."а“ от КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване може по своя инициатива да измени или отмени разпореждането по чл.98 КСО, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В разглеждания казус е налице хипотезата на цитираната разпоредба, защото органите на НОИ са приели, че представените пред тях документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, са такива с невярно съдържание, тъй като Г. К. не е полагал труд при посочените осигурители. С оглед това, като е приел, че процесните административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касационния жалбоподател, не следва да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство пред двете инстанции деловодни разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с §1, т.6 от ДР на АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г. Ф. К. следва да бъде осъден да заплати на НОИ- София съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,