Решение № 579 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2008 г.

Решение № 579 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Монтана, подадена от пълномощникът и процесуален представител мл. юрк. Вл. Йорданов срещу решение от 23.06.2008 г. по адм. д. № 576/2007 г. по описа на Административен съд - Монтана. С доводи за не основаност и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответницата Сашка Робова, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът Петър Робов не ангажира становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е прогласил нищожността на нареждане изх. № 288-00-802 от 21.08.2007 г. на началник сектор СК при РДНСК - Монтана, с което е наредено на Робова в качеството й на собственик на гараж, находящ се в УПИ V-3587, кв. 188 по плана на гр. Лом и по повод извършвана проверка да осигури достъп в имота като представи съответна документация за същия на 21.09.2007 г. в 11 ч. В съответствие с постановеното от ВАС Определение № 5716/16.05.2008 г. по адм. д. № 6121/2008 г., с което е отменено предходно прекратително производството определение по адм. д. № 576/2007 г. по описа на Административен съд - Монтана е прието от административният съд, че обжалвания акт съдържа волеизявление на административен орган, насочено към създаването на две задължения за действия на адресата си, поради което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 145, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1 АПК. В тази връзка процесното нареждане е квалифицирано като заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, за издаване на която е законово овластен единствено началника на ДНСК, без уредена възможност за делегиране на правомощия на трети лица. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е обстоятелството, че процесното писмено нареждане е издадено от началник сектор СК при РДНСК Монтана, при заместване на началника на РДНСК-Монтана по силата на приложената по делото Заповед № РД-13-279/30.07.2007 г. Разпоредбите на чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 5, т. 1 ЗУТ и чл. 222, ал. 1 ЗУТ, не регламентират възможност за делегация на правомощия от началника на ДНСК, вкл. и в полза на началниците на РДНСК. Предвид това изводът на административният съд за нищожност на процесното писмено нареждане, съставляващо частично по съдържание акт по чл. 194, ал. 1 ЗУТ е правилен, тъй като не е налице изискуемата компетентност на органа, издател на акта. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение