Решение № 237 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 551/2012 г.

Решение № 237 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 551/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на административния ръководител на Софийската градска прокуратура, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда от 21 януари 2011 г. на Софийския районен съд, НО, 96-ти състав, постановена по нчхд № 14232/2009 г. и потвърдена с решение № 695 от 06 юли 2011 г. на Софийски градски съд, НО, 9-ти въззивен състав, по внчхд № 2069/2011 г. В искането се твърди, че в хода на образувано впоследствие по жалба на частната тъжителка М. К. досъдебно производство, касаещо същия инцидент, чрез извършване на медицинско изследване и депозиране на заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, е разкрито ново обстоятелство, което не е било известно на съда, постановил присъдата, и което има съществено значение за делото. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, с указания за прекратяване на съдебното производство по делото и изпращането му на СГП с оглед реализиране на наказателна отговорност на осъдения И. за престъпление от общ характер. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на градския прокурор за възобновяване на делото при изложените в него съображения. Осъденият Ж. Д. И. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адв. М. Т. от Софийската адвокатска колегия, който изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Частната тъжителка М. С. К. също не участва лично в заседанието пред ВКС и не се представлява. Не е изразила писмено становище по искането на градския прокурор за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: С атакуваната по реда на възобновяване на наказателните дела присъда (очевидно неправилно отразена в искането като необжалвана и влязла в законна сила на 06.02.2011 г., при игнориране на цялото въззивно производство по внчхд № 2069/2011 г. по описа на СГС) първоинстанционният съд е признал Ж. Д. И. за виновен в това, че на 22.11.2009 г., в [населено място], е нанесъл удар с автомобила си в областта на подбедриците, удар с ръка в областта на главата и с камъни по краката на М. С. К., с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 78а от НК във вр. чл. 2, ал. 2 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 700 (седемстотин) лева. Присъдил е съответната държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. В производство, инициирано по жалби на частната тъжителка К. и на подсъдимия И., е извършена въззивна проверка и присъдата е потвърдена изцяло с посоченото решение от 06.07.2011 г. В искането на градския прокурор за отмяна на присъдата по реда на възобновяване на наказателните дела се твърди, че в хода на образуваното с постановление от 24.06.2011 г., по жалба на частната тъжителка К. и касаещо същия инцидент от 22.11.2009 г., досъдебно производство, е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза (д-р Г., д-р П. и д-р К.), която е изготвила заключение № П-309/2011 г. и според това заключение е налице ново травматично усложнение по отношение на частната тъжителка, изразяващо се в частично разкъсване на сухожилие, което усложнение реализира критериите на медико-биологичния признак "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота" и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Твърди се също, че "заключението на вещите лица и събраните при разследването доказателства (не е посочено кои) дават основание за категоричен извод, че травмата, съставляваща средна телесна повреда, е получена при падане върху изпънатата дясна ръка, в резултат на умишлено въздействие (блъскане) от страна на И.". Това именно обстоятелство - че е налице средна телесна повреда, не е било известно на състава на СРС при разглеждане на делото и постановяване на присъдата по нчхд № 14232/2009 г. То е разкрито в рамките на проведено разследване по ЗМ № 2177/2011 г. по описа на 06 РУП - СДВР. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от разкриване на новото обстоятелство - изготвяне на тройната СМЕ по писмени данни, № П-309/2011 г., която е без дата, но във всички случаи е изготвена след датата 22.08.2011 г., от която дата е постановлението за назначаването й. Поради това, няма основание да не се приеме заявената в искането дата 04.10.2011 г. като такава на представяне на експертизата пред разследващите органи. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно. Основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК не е налице. Като източник на новоразкритото обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, в искането на градския прокурор са посочени констатациите и изводите на тройната СМЕ. Така ангажираното фактическо основание за отмяна обаче не държи сметка за естеството на експертизата в наказателния процес и за данните по делото. Известно е, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти - то не е доказателство или доказателствено средство, а основан на специални научни знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган (съд, разследващ орган, прокурор) да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в него оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и никога нямат обвързващ характер. Известно е също така, че фактическата рамка на наказателното преследване срещу подсъдимия в производството от частен характер, което се образува и развива по тъжба на пострадалия, се очертава от последния в подадената от него тъжба. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението (чл. 81, ал. 1 от НПК), формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване на правото на защита на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на тъжбата. В конкретния случай те са изпълнени и не пораждат никакво съмнение за кръга обстоятелства, подлежащи на доказване, съгл. чл. 102 от НПК. Очертавайки фактическата рамка на обвинението срещу подсъдимия И., тъжителката К. е отразила следните обстоятелства: "...почувствах удар по прасците и политнах напред, но не паднах....започна да ме блъска силно, посегна с лявата си ръка към главата ми...той все пак ме удари и почувствах болка по врата и лицето...". Обстоятелство за "...падане върху изпъната дясна ръка..." (СМЕ, л. 10) не само не е заявено от тъжителката при формулиране на обвинението, но и не е установено в хода на задълбоченото и прецизно съдебно следствие, проведено по делото. За първи път в подадената до СРП жалба от 22.02.2011 г. (приложена в проведеното досъдебно производство), повече от година след инкриминирания инцидент, тъжителката за първи път е съобщила: "...не успях да предотвратя падането си на земята.". На базата на заявеното от тъжителката и на представена от нея медицинска документация, касаеща историята на травмата й, получена на 06.10.2009 г. при падане по време на спортна ски-тренировка, СМЕ е направила анализа и извела заключението си за механизма на получаване на травматичното усложнение и неговата медико-биологична характеристика като "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота". Подробно е обсъдено и проследено развитието на травматичното усложнение, вкл. и по време на Зимните олимпийски игри в К. през м. февруари 2010 г. Соченото като новооткрито обстоятелство - "...травматично усложнение, изразяващо се в частично разкъсване на сухожилието...", действително не е било известно на съда при постановяване на присъдата. Няма как да е било известно, защото е изцяло извън предмета на доказване по делото, очертан като инкриминирана фактология от самата тъжителка в подадената от нея тъжба. Настъпването на усложнения вследствие извършено физическо посегателство е възможно и то подлежи на изследване в наказателното производство, но само и доколкото е в пряка и непосредствена причинна връзка с инкриминираните факти и произтича от това посегателство, какъвто очевидно не е настоящият случай. Никакви доказателствени източници при проведеното разследване не установяват осъществяване на действия от страна на подсъдимия, сочещи на наличие на такава връзка. Заявеното в искането причиняване на "...средна телесна повреда, получена при падане върху изпънатата дясна ръка, в резултат на умишлено въздействие (блъскане) от страна на И..", е твърдение на тъжителката К. и извод на експертите, които от резултата (травматично усложнение) са извели факта (блъскане от страна на И.), а не обратното, което е неприемливо. Освен това, тази тяхна констатация не може и не следва да бъде обсъждана вън от общия контекст и смисъл на експертното изследване и заключение, както това е направено. Експертите подробно са проследили първопричината за травматичното увреждане (падане на дясното рамо при ски-тренировка на 06.10.2009 г.), установеното счупване на раменната кост, последвалото обездвижване на ръката за четири седмици, проведените физиотерапевтични процедури до 21.11.2009 г., направеният Я. по време на участието на тъжителката в зимната олимпиада в К. през м. февруари 2010 г. и установеното с него частично разкъсване на мускул в областта на раменната става, проведената на 15.05.2010 г. оперативна интервенция и пр. Всички тези обстоятелства обаче са извън предмета на доказване по настоящето наказателно производство, защото не произтичат от инкриминиран в него факт, свързан с поведение на подсъдимия И. И не на последно място следва да се отбележи, че изводите за осъществяване във всеки конкретен случай на обективните и субективни признаци от състава на дадено престъпление, е дейност на правораздавателните органи по оценка на доказателствата и приложение на закона, а не експертна дейност. Със средствата на науката не би могло да се установява извършването на престъпление. При изложените съображения направеното искане за възобновяване на делото се преценява като неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение