Решение № 10905 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2011 г.

Решение № 10905 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Велико Търново, чрез пълномощника юрисконсулт Ивелина Радоева, против решение № 497/20.01.2011 г., постановено по адм. дело № 702/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменено решение № 39/13.08.2010 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № 505/18.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Илия Георгиев Сандулов от гр. Свищов, чрез пълномощника адв. Красимира Петрова, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отменено решение № 39/13.08.2010 г. на директора на РУСО гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 505/18.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което на Илия Георгиев Сандулов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил преписката на пенсионния орган за произнасяне по заявлението на Илия Сандулов с вх. № 3716/10.02.2010 г. за отпускане на пенсия при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е посочил, че основанието за отказа е неизпълнение на условието за наличие на осигурителен стаж от втора категория, като е прието, че осигурителния стаж през периода от 1.09.1991 г. до 21.06.1993 г. в "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов, пред който е съвместявал длъжностите "машинист на гумено-транспортни ленти" (ГТЛ) и "майстор бригадир", не може да бъде зачетен като втора категория, тъй като не попада в нито една от категориите по т. 66а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - отменен. Съдът е посочил, че съгласно удостоверение, обр. УП, 3 изх. № 230/23.03.3010 г., издадено от "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов за посочения период лицето е заемало длъжността "майстор бригадир", като за този стаж е посочена втора категория по т. 66а ПКТП (отм.) и е отбелязано, че данните са извлечени от разплащателните ведомости. Към потвърдителното удостоверение, издадено от работодателя е представена и заповед № 98/24.11.1992 г. от управителя на дружеството, с която е одобрена категоризацията на труда по длъжности и процента на осигурителните вноски; тази заповед е заверена от "Пенсионен отдел" и върната на издателя й съответно заверена за изпълнение. От приложената длъжностна характеристика на Илия Сандулов е видно, че за процесния период същият е съвместявал длъжностите "майстор бригадир" и "машинист на гумено-транспортни ленти" на обект МСИ (миячно-сортировъчна инсталация за производство на инертни материали), като липсват данни за това колко часа от работния ден е работил като машинист. В трудовата книжка е отразено, че е работил като майстор-бригадир. Като е анализирал събраните доказателства съдът е направил извода, че трудът на жалбоподателя през процесния период от 1.09.1991 г. до 21.06.1993 г. е положен при условията на т. 66а ПКТП (отм.). В тази връзка е посочил, че административният орган не е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора във връзка с определяне на категорията на труда. Според съда в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), според която трудът на работниците и служителите се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. За да обоснове изводите се съдът се е позовал на заповед № 98/24.11.92 г., в която длъжността на "майстор бригадир" е приравнена с тази на "машинист ГТЛ", като и двете са отнесени към т. 66а ПКТП (отм.). Съдът е приел за неоснователно възражението на административния орган, че тази заповед е само вътрешноведомствен акт, по съображение, че същата е заверена от "Пенсионен отдел". Позовал се е също на допълнителното споразумение за назначаване на длъжност "майстор бригадир", от което е видно, че длъжността попада в категория персонал "работник", а в обхвата на т. 66а от Правилника са посочени работниците в трошачно-миячни и трошачно-сортировъчни инсталации за производство на инертни материали. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извод, че трудът през процесния период следва да са категоризира по т. 66а ПКТП (отм.), който съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се счита за първа категория. При зачитане на този стаж осигурителният стаж на лицето от първа и втора категория става 16 години, 1 месец и 19 дни, поради което е изпълнено условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Илия Георгиев Сандулов е подал заявлението с вх. № 3716/10.02.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, отпускането на която му е отказано с разпореждане № 505/18.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", потвърдено с решение № 39/13.08.2010 г. на директора на РУСО, което е обжалвано пред съда. В разпореждането е прието, че лицето има навършена възраст 57 години, 6 месеца и 18 дни, има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, но осигурителния му стаж от втора категория е недостатъчен, като има 14 години, 3 месеца и 29 дни, а от трета - 24 години, 11 месеца и 6 дни, или превърнат към трета категория има общ осигурителен стаж 42 години, 10 месеца и 5 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 години, 4 месеца и 23 дни. Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода от 1.09.1991 г. до 21.06.1993 г. в "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов, пред който Илия Сандулов е съвместявал длъжностите "майстор бригадир" и "машинист на гумено-транспортни ленти". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпоредбата на т. 66 ПКТП (отм.) са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които са и работниците в трошачно-миячни и трошачно-сортировъчни инсталации за производство на инертни материали. По делото са представени обр. УП 3, изх. № 230/23.03.2010 г., издадено от "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов и трудова книжка, в които е посочено, че за процесния период от 1.09.1991 г. до 21.06.1993 г. Иван Сандулов е заемал длъжността "майстор бригадир", като в удостоверението изрично е посочено, че данните са извлечени от разплащателните ведомости. От приложената по делото длъжностна характеристика на лицето е видно, че за процесния период същият е съвместявал длъжностите "майстор бригадир" и "машинист на гумено-транспортни ленти" на обект миячно-сортировъчна инсталация за производство на инертни материали. Действително по делото не е установено през каква част от работното време жалбоподателят е изпълнявал едната длъжност и през каква другата, но това обстоятелство в случая е без съществено значение, тъй като и двете длъжности са осъществявани в миячно -сортировъчна инсталация за производство на инертни материали, а длъжността "майстор бригадир" е отнесена в категория на персонала "работник", съгласно допълнителното споразумение към трудов договор № 357/30.09.1991 г. за преназначаване на длъжността "майстор бригадир". Наред с това, правилно съдът се е позовал на заповед № 98/24.11.1992 г., издадена от управителя на "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов, с която е одобрена категоризацията на труда по длъжности и процента на осигурителните вноски и в която длъжността "майстор бригадир" е приравнена на длъжността" машинист ГТЛ", като и двете са отнесени по т. 66а ПКТП (отм.). Тази заповед е изпратена в "Пенсионен отдел" при РУСО гр. Велико Търново и е върната заверена от началника на РУСО с писмо изх. № 113/25.06.1993 г., с бележка, че се връща съответно заверена за изпълнение. Възражението в касационната жалба, че заверката била след прекратяване на трудовия стаж на жалбоподателя в предприятието, е неоснователно. Видно от датата на издаване на заповедта - 24.11.1992 г., същата е била издадена през периода, през който жалбоподателят е бил на работа в предприятието (процесният период е от 1.09.1991 г. до 21.06.1993 г.), а връщането на заповедта със заверка е само няколко дни след прекратяването на трудовата дейност - заверката е от 25.06.1993 г., а заповедта е получена в предприятието на 2.07.1993 г. Заповедта очевидно е била съобразена с естеството на трудовите функции, тежестта и вредността на труда на съответните длъжности, такива каквито са съществували към датата на издаване на заповедта на управителя на предприятието. По делото няма никакви данни, нито твърдения, че трудовите функции и/или условията на труда, или натоварването на съответните длъжности са се променили през период от издаването на заповедта до датата на заверката й от пенсионния орган. Освен това становището на касатора, че заповедта следва да се прилага само за трудов стаж, положен след заверката й, е неправилно. При преценката на доказателственото значение на тази заповед за конкретния правен спор същественото е, че с нея от работодателя се установява (се признава) еднаква степен на вредност и тежест на труда на длъжностите "майстор бригадир" и "машинист на гумено-транспортни ленти" през периода, през който жалбоподателят е бил на работа в предприятието при съвместяване на двете длъжности. Възраженията на касатора за неправилно приложение на разпоредбите на т. 67, ал. 1 и т. 68 ПКТП (отм.) е неоснователно. Съдът е посочил тези разпоредби като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си за категоризиране на труда по т. 66а ПКТП (отм.). Предвид изложеното по-горе се налага извода, че заеманата длъжност от жалбоподателя "майстор бригадир", съвместявана с длъжност "машинист на гумено-транспортни ленти" на обект миячно-сортировъчна инсталация за производство на инертни материали, попада в приложното поле на т. 66а ПКТП, поради което не е необходимо допълнително изследване на тежестта и вредността на труда, тъй като разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) се прилага в случаите, при които трудът не е положен на длъжностите и в отрасъл на производството, посочени в правилника. Неоснователно е също възражението на касатора, че съдът неправилно е посочил, че трудовият стаж по т. 66а ПКТП (отм.) се зачита за първа категория. Този извод на съда съответства на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 НПОС, която определя като първа категория стажа по т. 66а ПКТП (отм.), положен до 31.12.1999 г. Следва в тази връзка да се отбележи, че в същия смисъл е писмо изх. № 520722/26.05.2010 г. изпратено от пенсионния орган до ръководителя на "Драгажен флот - Истър" АД в хода на административното производство. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски за производството пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,