Решение № 6402 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2015 г.

Решение № 6402 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. З. В. от гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник, против решение № 428/8.07.2015 г., постановено по адм. д. № 91/2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на В. срещу заповед № 15-1006-000002 от 4.01.2015 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Ответникът не изразява становище. Представителят ан Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 15-1006-000002 от 4.01.2015 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик, с която на И. З. В. е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от един месец" на основание чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП. Принудителната мярка е приложена в резултат на извършена проверка от контролните органи на ОД на МВР - Пазарджик, за която е съставен акт за установяване на административно нарушение № 644171 от 4.01.2015 г. Съгласно констатациите по акта, И. В. е управлявал собствения си лек автомобил в гр. Пазарджик, след като е бил лишен от право да управлява МПС "по съдебен или административен ред". С тези мотиви, на основание чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП началникът на сектор "Пътна полиция"-Пазарджик е издал оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването й не са нарушени процесуалните правила. За да отхвърли жалбата на И. В., административният съд е приел, че по безспорен начин е установена липсата на валидно свидетелство за управление на МПС на водача И. В., че същият е управлявал МПС в момента на проверката. Съдът е развил и съображения във връзка с отнети контролни точки на водача за установени нарушения на правилата за движение по пътищата. Настоящата инстанция приема крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, но по различни от изложените в решението правни съображения. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок до един месец" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. От приложените писмени доказателства е установено, че жалбоподателят В. притежава свидетелство за управление на МПС № 232734640, отнето със заповед № 14-0355-000093/28.09.2014 г. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Тази заповед за прилагане на ПАМ е влязла в сила, тъй като няма данни да е обжалвана. За констатираното нарушение по АУАН от 28.09.2014 г. е издадено наказателно постановление от 24.10.2014 г. на началника на РУП-Тервел, за което има данни, че е оспорено по съдебен ред. СУМПС на жалбоподателя е отнет с влязла в сила на 12.11.2014 г. отделна заповед, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Към датата на извършената проверка от контролните органи - 4.01.2015 г., И. В. е бил с отнето СУМПС. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ (в случаите по чл. 171, т. 1 и т. 4 ЗДвП) и когато водачът е неправоспособен и изначално не притежава СУМПС. Тази принудителна мярка е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС. Второто изискване на закона е предвидено и в условие на алтернативност. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни мерки, са индивидуални административни актове и те са различни от наказателните постановления, които по своя правен характер са правораздавателни актове. Ето защо ирелевантно е обстоятелството, че наказателното постановление за административното нарушение по Закона за движение по пътищата, за което е приложена и ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, не е влязло в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Към 4.01.2015 г., по силата на стабилен административен акт - заповед № 14-0355-000093/28.09.2014 г. за временно отнемане на СУМПС, В. е бил с отнето свидетелство за правоуправление. Оспорената заповед съдържа фактическите и правни констатации, въз основа на които административният орган е приложил мярката по чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП. Действително, в акта не е цитирана точно заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, но мотивите препращат към фактическите установявания с АУАН № Т644171/4.01.2015 г. Последният се ползва с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите с допустими доказателствени средства, което Велев не е сторил в процеса. Издателят на акта е посочил номера на издаденото на жалбоподателя СУМПС, което му е отнето по административен ред. Този факт е бил известен на жалбоподателя. Принудителната мярка е приложена при конкретно посочена правна норма. Органът е издал оспорения акт, като е приложил точно диспозицията на правната норма. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В случая е доказан правопораждащия фактически състав и основанието за прилагане на правомощието на административния орган за временно спиране от движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена със заповедта на началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пазарджик е издадена в съответствие със закона и при осъществени материалноправни предпоставки, поради което правилно съдът е приел, че е законосъобразна. Предвид изложеното, Върховният административен съд