Решение № 4 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2017 г.

Решение № 4 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е образувано по подадената от [фирма], със седалище в [населено място], чрез пълномощника му адв. В. В. от САК, молба за отмяна на влязлото в сила решение от 17.12.2015 г. по гр. д. № 1851/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което частично потвърждавайки и частично отменяйки първоинстанционното решение от 2.07.2015 г. по гр. д. № 930/2013 г. на Бургаския районен съд молителят е осъден да заплати на Г. Щ. Х. на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 14 514.40 лв., представляваща полагащия му се дял от събраните от дружеството наеми от съсобствения им имот в периода 10.06.2010 г. - 17.10.2013 г., ведно със законната лихва от 17.10.2013 г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила на 3.08.2016 г., когато с определение по гр. д. № 2067/2016 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в тази му част /чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК/. Молителят поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, с които не е могъл да се снабди своевременно, поради което и се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна Г. Щ. Х., чрез адв. Св. Г.- Т., оспорва същата с довод, че не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. С определение № 171 от 29.09.2017 г. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел въз основа на представените доказателства, че дружеството - молител, съсобственик с ответника на процесния имот, в исковия период е реализирал доходи от събрани наеми от трето лице на основание сключен договор от 1.07.2009 г. за срок от три години, действал и след изтичането му поради липсата на доказателства да е прекратен по предвидения в него ред със сключване на анекс, поради което и предявеният срещу него иск по чл. 30, ал. 3 ЗС е основателен до размер 14 514.40 лв. за периода от 10.06.2010 г. до 17.10.2013 г., ведно със законната лихва от последната дата до окончателното изплащане. Съдът приел за неистински документ представеният от ответното дружество анекс от 25.07.2010 г. за прекратяване на договора от 1.07.2009 г. за наем, тъй като ищецът е провел успешно оспорването му, установявайки, че към датата на подписването му от управителя на дружеството същият не е бил в страната. В защита срещу оспорването не е бил въведен довод за подписването му чрез упълномощено лице, респ. липсва произнасяне, въпреки данните, че упълномощаването е вписано на 5.05.2010 г., видно от справката - удостоверение от нотариус Н. М.. Поради това и обстоятелствата, релевирани с настоящата молба за отмяна за подписването на анекса от упълномощено от управителя на дружеството лице - С. С. Л., както и представените в тази връзка писмени доказателства - пълномощното в полза на това лице, справка - удостоверение от нотариус за същото, не могат да обосноват наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са от съществено значение за делото, доколкото в хода на разглеждането му не е поддържан довод за подписването на представения анекс чрез представител с оглед установяване поддържаното твърдение за прекратяване на договора за наем преди изтичане на уговорения срок. При разглеждане на делото не е обсъждан и представения от молителя в настоящето производство договор за наем от 1.07.2012 г., сключен между трети за спора лица. Представените писмени доказателства, посочени по-горе, са били известни на молителя още при разглеждане на делото, но не са представени с оглед неотносимостта им към поддържаните от дружеството доводи по оспорване на предявения срещу него иск по чл. 30, ал. 3 ЗС - процесният имот не бил отдаван под наем, оспорване размера на наема, респ. - прекратяване на наемния договор с оглед представения анекс от 25.07.2010 г. Поради това и по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените доказателства не могат да се квалифицират като "нови писмени доказателства", каквито са новооткритите /или новосъздадени/ документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В случая молителят при разглеждане на делото нито е поддържал довод за подписването на представения анекс от пълномощника на управителя, нито за сключен договор за наем между трети лица, поради което и представените в настоящето производство писмени доказателства не са относими към предмета на делото. За да се допусне отмяна на релевираното основание изискването е да е налице непълнота на доказателствата относно твърдения факт и същата да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. В настоящия случая такава хипотеза не е налице - представените писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което и не са от съществено значение за делото. Същото съображение касае и представеното постановление от 28.12.2016 г. на районна прокуратура, [населено място], тъй като изводите в него относно истинността на документа са относими към съставомерността на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, но не и към основателността на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС. Изразеното в него становище на прокурора за отказ да образува наказателно производство нито обвързва гражданския съд, нито може да обоснове в случая наличието на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като нито е ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, което е достатъчно основание подадената молба за отмяна да се приеме за неоснователна. Както се посочи по-горе, отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуските си при водене на делото - релевиране на съответни доводи срещу предявения иск, ангажиране на относими доказателства при съответно поддържана теза, с цел постигане на различно съдебно решение по спорния предмет. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като делото е попълнено с относимите и допустими доказателства, вкл. по направените от настоящия молител доказателствени искания, поради което подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, II г. о.