Решение № 11227 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2009 г.

Решение № 11227 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД със седалище София, представлявано от изпълнителния директор Кирил Радев Недев, срещу Решение № 69/20.02.2009 г., постановено по адм. д. № 632/2008 г., на Административен съд - София област, III с-в, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-14-484/10.06.2008 г., на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК намира за неоснователна подадената касационна жалба. подробни съображения за това излага в представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред Административен съд - София област, "Голф клуб Ибър" АД е оспорило Заповед № РД-14-484/10.06.2008 г., на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна жилищна сграда", изпълнен в поземлен имот № 119154, м. "Яйкъна", землището на гр. Долна баня. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че през 2008 г., жалбоподателят, без да са налице изискващите се строителни книжа, е започнал строителство на масивна жилищна сграда. С Констативен акт № 13/18.04.2008 г., съставен от служители на СРДНСК е установено, че строежът представлява масивна сграда, изпълнена до кота - 2.60 м (първа плоча). Изпълнени са: колони, фундаменти, плоча на кота 0 и тухлени зидове до кота - 2.60 м. При тези данни изводът както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че извършеното представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което следва да бъде премахнат, е правилен. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно липсата на компетентност на органа, издал оспорената пред административния съд заповед. Това възражение е правено и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел наличието на валидно упълномощаване на зам. началника на ДНСК към датата на издаване на оспорената заповед. В допълнение следва да се посочи, че по делото е назначена и изслушана графологична експертиза, в неоспореното заключение на която се сочи, че както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК заповеди за упълномощаване на зам. началника на ДНСК са подписани от началника на същата дирекция. Поради това възражението, че едната от тях е неавтентична, е неоснователно, независимо от обстоятелството дали е имала печат на дирекцията или не. Заповедите са официални документи и - съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, имат обвързваща съда доказателствена сила, включително и относно датата на издаването им. Дори и тези заповеди да не са били изведени в деловодството на ДНСК, както се сочи в касационната жалба, от това не следва непременно, че не са издадени на посочената в тях дата. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не е категорично установен строежа, чието премахване е разпоредено. Този строеж е достатъчно индивидуализиран чрез посочването на номера му по схемата към съставения констативен акт, с което тази схема е станала част от документа на властническото волеизявление, независима от редовността на констативния акт. Възражението на касатора за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в решението - предмет на касационно оспорване. Констативният акт по чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, респ. по чл. 225, ал. 3 от същия закон, представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. В случай, че не е бил съставен и/или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но посочените в него обстоятелства могат да бъдат доказвани на общо основание. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не може да се счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая извършването на строежа през 2008 г., е установено по твърденията на оспорващия, който е следвало да установи наличието на строително разрешение. Сочените нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта. По тази причина не е съществено административнопроизводствено нарушение уведомяването на оспорващия за започване на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Административното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че строежът е извършен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Дори да се приеме, че инвестиционният проект е надлежно одобрен, то това одобряване - по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е равнозначно на издаването на разрешение за строеж. Представеното разрешение за строеж, заверено нотариално, не е официално заварен препис от официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ГПК, вр, с чл. 144 от АПК, тъй като не е заверен от органа, на когото се приписва издаването на оригинала. След като не е бил представен поискания оригинал, то правилно преписът не е бил ценен - чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Последното възражение, направено от касатора, за недопускането на исканите от него свидетели, е също неоснователно. За установяване наличието на разрешение за строеж такива са недопустими - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, защото не е твърдяно и доказано оригиналът на това разрешение да е загубен или унищожен, което е основание съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по изключение да бъдат допускани свидетелски показания. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,