Решение № 53 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г.

Решение № 53 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. И. против въззивно решение на Окръжен съд - Пловдив № 636/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 658/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд - Асеновград № 490/19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 301/2011 г., с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] против С. Г. Н. ЕГН ** 07194487 иск за обявяване за нищожен, като сключен при липса на съгласие, договор за продажба на МПС от 3.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Е. Л., рег. № 608 от НК, както и при условие на евентуалност иск за обявяване за нищожен същия договор, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и е уважен предявения от С. Г. Н. против [фирма], [населено място] насрещен иск с правно основание чл. 187 ЗЗД, като [фирма], А. е осъдено да предаде на С. Г. Н. дължимата по договора за продажба на МПС от 3.08.21009 г. вещ: лек автомобил "Джип Тойота", модел "Л. К.", рег. [рег. номер на МПС], или неговата пазарна стойност /32 794 лв. към 8.09.2011 г./ и разноски по делото в размер на сумата 1 180 лв. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че въззивното решение следва да се отмени и ВКС да се произнесе по същество на спора, като уважи предявения иск, а приетият за разглеждане насрещен иск да отхвърли. За ответник по касация С. Г. Н. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат И. М. С определение № 1393/7.12.2012 г. по гр. д. № 866/2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване, поради служебно констатирана вероятност за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл алтернативно по предявения насрещен иск при нередовност на искова молба по насрещния иск, поради алтернативно заявен петитум - хипотеза по ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Искът е с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен сключен между страните договор за покупко-продажба на МПС, поради липса на съгласие или поради привидност на договора, като прикриващ действителни отношения между страните за предоставяне обезпечение на договор за заем в полза на трето лице. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за недоказано твърдението на дружеството - жалбоподател, че е нищожен сключения договор поради липса на съгласие и поради привидност на договора, поради прикриване на договор за заем в размер на 10 000 лв., сключен между купувача по процесния договор С. Г. Н. и трето спрямо продажбеното правоотношение лице Д. И. Х. Решението е правилно. Правилно въззивният съд е приел, че са недоказани по делото твърденията на ищеца-жалбоподател за нищожност на сключения между страните договор за покупко-продажба на МПС, поради липса на съгласие, както и че същият прикрива договор за заем за сумата 10 000 лв., сключен между ответника и трето спрямо продажбеното правоотношение лице, обезпечен със залог. От събраните по делото доказателства съдът правилно е приел за установено, че с договора за покупко-продажба не се прикрива съглашение за залог, обезпечаващо изпълнението на задължение по договор за заем, сключен между С. Н. и Д. Х. Правилно е прието, че волята на Н. е била да придобие собствеността на процесното МПС, за което е заплатил цената, а не автомобилът да му бъде предоставен временно в залог. Правилно е прието, че оспорената сделка е валидна и е породила своя вещно-транслативен ефект. Въззивното решение следва да се обезсили в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск във втората постановена хипотеза. Недопустимо в петитума на предявения насрещен иск се претендира алтернативно предаване на вещта или нейната пазарна стойност. Алтернативно е обективното съединяване на искове, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Поначало алтернативното обективно съединяване на искове е недопустимо поради неопределеност на петитума, но има случаи когато то е допустимо и даже наложително. Конкретният случай, обаче, не е такъв. Предмет на сключения между страните договор и на насрещния иск е индивидуално определена вещ, процесният лек автомобил. Неговата парична равностойност може да се търси само ако междувременно вещта е унищожена или погинала, каквито данни по делото липсват. Разпоредбата на чл. 521 ГПК, на която съдът се е позовал, за да се произнесе по насрещния иск и в двете му хипотези, касае принудителното съдебно изпълнение и се прилага от съдебния изпълнител след влизане на решението в сила, поради което е неприложима за спорното исково производство, каквото е настоящото. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение