Решение № 9117 от 2.10.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Д. Семерджиев е подал искане за отмяна на влязлото в сила решение 2471 от 08.03.2023г. по адм. дело 12001/2019г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 5071 от 18.07.2019г. по адм. дело 11633/2018г. на Административния съд София-град и е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт - Р-22002217006840-091-001/29.06.2018г., поправен с РАПРА П-22000118121960-003-001/06.07.2018г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, потвърден с решение 1443/20.09.2018г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при Централно управление на Националната агенция по приходите в частта, в която е ангажирана отговорността на лицето за задължения на Текс къмпани ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 145 800 лева. Отмяната на решението на тричленния състав на Върховния административен съд е поискана на основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Направено е и искане за присъждане на разноски Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция по приходите е поискал отхвърлянето на искането за отмяна. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта на молбата за отмяна и нейната основателност, прие следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в сроковете по чл. 240 АПК, от страна по делото, по което е постановено неблагоприятно за нея влязло в сила решение. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно. В случая този ред е изчерпан с постановените по делото съдебни актове. Отмяната е извънреден способ за контрол и защита срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат значение за спорното правоотношение, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са приобщени към доказателствата по делото. Нови писмени доказателства са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждането на спора, без това да се дължи на липсата на нормално проявена грижа за защита на съответния правен интерес. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за правилното решаване на спора. За да поиска отмяна на съдебното решение на Върховния административен съд по чл.239, т.1 АПК, Д. Семерджиев се е позовал на протоколно решение от проведено на 26.11.2012г. общо събрание на съдружниците в дружеството Текс къмпани ООД. Документът е подписан от молителя, което означава, че му е бил известен. Едновременно с това следва да се отбележи, че процесуални изявления на страната, свързани с този документ, не са правени пред нито една от съдебните инстанции. Не е налице и другото, сочено от Д. Семерджиев, основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК . Съгласно чл.239, т.3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Решение 2471/08.03.2023г. по адм. дело 12001/2019г. по описа на Върховния административен съд не се основава на постановеното в отделно производство решение 2383/7.03.2023 г. по адм. дело 8028/2019 г. по описа на Върховния административен съд, както поддържа молителят. С решение 2383/7.03.2023 г. по адм.дело 8028/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго по същество, с което е отхвърлена жалбата на В. Копанаров, съдружник на Д. Семерджиев в Текс къмпани" ООД срещу ревизионен акт Р-22002217006550-091-001/16.04.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториалната агенция по приходите на Националната агенция по приходите, потвърден с решение 978/09.07.2018 г. на директора на дирекция ОДОП София. По отношение на двамата съдружници като физически лица са проведени отделни ревизионни производства, приключили с издаването на ревизионни актове, които са били обжалвани пред съда. Съдебните производства по жалбите на Д. Семерджиев и В. Копанаров са завършили с отхвърлянето на подадените жалби, поради което и само с оглед на това обстоятелство не може да се приеме наличието на визираното от молителя основание по чл.239, т.4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С решение 2471/8.03.2023 г. по адм. дело 12001/2019г. по описа на Върховния административен съд е потвърдена отговорността на Д. Семерджиев за публични задължения на "Текс къмпани" ООД. С решение 2383/7.03.2023г. по адм.дело 8028/2019г. по описа на Върховния административен съд е потвърдена отговорността и на В. Копанаров за задължения на "Текс къмпани"ООД за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2011г. - 30.04.2013г. Решенията са постановени с участието на различни страни, отнасят се за различни административни актове, а дори и по отношение на мотивите им не съществува противоречие след като жалбите и на двамата съдружници са били отхвърлени. Поради това молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78, ал.8 АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд