Решение № 13118 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2013 г.

Решение № 13118 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от министъра на вътрешните работи срещу решение № 9186 от 21.06.2013 г. по адм. д. № 3032/2013 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменено решение № I -2149/29.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи за отказ за заличаване на лични данни на Георги Атанасов Георгиев от град Бургас, по молба вх. № ЗЛД-1/14.11.2012 г. по описа на ОДМВР - град Бургас. Излагат се касационни основания поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока за обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт на министъра на вътрешните работи съдът е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на обработване на личните данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР да съхранява тези данни в информационните фондове и след приключване на конкретното разследване. Същевременно нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от същия закон ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Прието е, че по отношение на жалбодателя е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите при изтичане срока на давност. За конкретното престъпление е налице прекратяване на досъдебното производство поради изтекъл срок на давност, което е правното основание за исканото заличаване. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК предвижда прекратяване на образувано наказателно производство поради изтичане на предвидената в закона давност, а нормата на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкцията допуска заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР при изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, която хипотеза е налице в случая. Решението е правилно. С молба вх. № ЗЛД-1/14.11.2012 г. Георгиев е поискал заличаване на личните му данни, съдържащи се в преписка по досъдебно производство /ДП/ № 80/2006 г. на Второ РУП - Бургас, ДП № 340/2009 г на РП - Бургас № М-2451/28.02.2012 г., поради изтекла давност. Установено е, че с постановление изх. № 770/30.03.2009 г. по описа на РП - Бургас досъдебното производство срещу Георгиев е прекратено на основание чл. 199 във вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 от и чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от НПК, поради това, че наказателната отговорност е погасена с изтичане на предвидената давност по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, като постановлението е влязло в законна сила и на Георги Георгиев е издадено свидетелство за съдимост, в което е отбелязано, че не е осъждан. В качеството на администратор на лични данни, с решение № I-2149/29.01.2013 г. министърът е отказал заличаване на лични данни, позовавайки се на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, вр. чл. 163, ал. 1 от ЗМВР и чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на министъра на вътрешните работи. Материалноправното основание на което е отказано заличаване на личните данни в оспореното пред съда решение е посочената разпоредба на инструкцията - чл. 32а, ал. 3. Съгласно чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г., допълнена с Инструкция з-2359/14.09.2011 г. личните данни на лицата по чл. 26, ал. 1 се заличават във фондовете по чл. 29 при настъпване на някои от следните събития: по т. 1. прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 243, т. 2 от НПК, по т. 3. изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, в случаите, когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В случая министърът на вътрешните работи е отказал заличаване на личните данни, като е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 32а, ал. 3 от инструкцията, след като в случая е налице прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от НПК. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, а чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК предвиждат погасяване на наказателната отговорност с изтичане на предвидената давност, на които основания е издадено постановлението на РП Бургас. Чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, а чл. 81, ал. 3 НК, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Правилно е прието от тричленния състав на съда, че са налице основанията по чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкция з-2359/14.09.2011 г. - личните данни на лицата по чл. 26, ал. 1 се заличават във фондовете по чл. 29 при настъпване на някои от следните събития: изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК. Това основание е записано във влязлото в сила постановление на РП Бургас за прекратяване на досъдебното производство и е основание по чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкция за заличаване на личните данни. Поради това администраторът на личните данни неправилно е приел, че не е налице посоченото основание за заличаване на личните данни. Доводите на жалбоподателя, че в качеството си на администратор на лични данни и в изпълнение на чл. 159, ал. 2, т. 4 от МВР е установил сроковете за съхранение на личните данни на лицата, въведени в информационните масиви на МВР във връзка с образувани ЗМ, в чл. 32а, ал. 6 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г., допълнена с Инструкция з-2359/14.09.2011 г. министърът на вътрешните работи е използвал диференциран подход и е определил за кои категории лица какви обстоятелства следва да са налице, за да се заличат личните данни на съответното лице от информационните фондове на МВР, не променят правните изводи, тъй като не са определени срокове и такива обстоятелства са налице. В чл. 32а, ал. 3, т. 3 от инструкцията е предвидено, че личните данни на лицата по чл. 26, ал. 1 се заличават във фондовете по чл. 29 при настъпване на някои от следните събития: изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, в случаите, когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Доводите в касационната жалба са, че тези предпоставки следва да са кумулативно налице и липсата на наличието на двете кумулативни предпоставки е основанието за отказа за заличаване на личните данни. Това не е записано изрично в решението на министъра на вътрешните работи, но в решението е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкцията. При прочит на посочения чл. от инструкцията, може да се приеме, че са предвидени два отделни случая- събития при които се заличават личните данни на лицата по чл. 26, ал. 1. Наличието на едно от обстоятелствата по чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкцията е основание за заличаване на личните данни, тъй като едното изключва другото. Ако е предвидено кумулативно наличие на две предпоставки - изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК и /същевременно/ освобождаване на лицето от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, то е неприложимо. Наличието на едната предпоставка изпълнява изискванията на закона за заличаване на личните данни. В случая наличието на предпоставката, изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, установено с влязъл в сила акт на РП Бургас е достатъчно основание за заличаването на личните данни, тъй като е налице изискването на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 159, ал. 5 личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Член 159, ал. 6 от ЗМВР предвижда, че при заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лицето, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност. Дори да се приеме, че изтичането на срока на давност е само предпоставка за заличаването на личните данни, то с влизането в сила на постановлението на РП Бургас за прекратяване на досъдебното производство, не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона. В случая лицето не е по чл. 26, ал. 1 от инструкцията, тъй като с влязлото в сила постановление на РП Бургас е установено основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от НПК, при което случаят попада в една от хипотезите на чл. 32а, ал. 4 и 5 от инструкцията, в които изрично е предвидено, като основание за заличаване на личните данни т. 2 - изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 НК, поради което е налице основание за заличаване на личните данни и съобразно инструкцията.