Решение № 9321 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2018 г.

Решение № 9321 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Минчев, инспектор IV степен в Първа Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" на Столична Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерство на вътрешните работи (орган по пожарна безопасност/инспектор в РСБЗН, СДПБЗН при ГДПБЗН на МВР) срещу решение № 7128/27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 114/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено Разпореждане № 01-01-202/20.12.2016 г. на инспектор в РСБЗН, СДПБЗН при ГДПБЗН на МВР. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът С. Милошев - управител на Пицария "Уго" оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 7128/27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 114/2017 г. по описа на АССГ е отменено Разпореждане № 01-01-202/20.12.2016 г. на орган по пожарна безопасност, с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено да се осигури разстояние не по-малко от 5 метра на поставени преместваеми обекти, материали и съоръжения от надземния пожарен хидрант, монтиран пред заведението на бул. "Витоша" № 45, съгласно изискванията на Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г.). Административният съд е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, но в противоречие с целта на закона. Разпореждането е адресирано до С. Миланов – управител на Пицария "Уго", от което АССГ е обосновал извод, че на адресата на акта се вменява задължение да премахне модулно съображение, което не е негова собственост и по тази причина не може да изпълни наложената му принудителна административна мярка (ПАМ). Решаващият съд приема, че поради невъзможността да бъде изпълнена ПАМ от задължения субект, няма да бъде изпълнена целта, с която тя е наложена, а именно да се предотвратят административни нарушения и вредните последици от тях и това съставлява основание за отмяна на разпореждането. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав по оспорване, подадено от адресат на обжалваем административен акт. Административният съд правилно и законосъобразно приема, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган – орган по пожарна безопасност и защита на населението (чл. 58, ал. 1 от ЗМВР) и съобразно правомощията му произтичащи от чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и Заповед № 911/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "ПБЗН", но не е съобразил действителното съдържание на атакувания административен акт. Решаващият съд неправилно е възприема разпоредителната част на оспорения административен акт като счита, че според нея "изпълнението на принудителната мярка се извършва чрез премахване на поставени преместваеми обекти, материали и съоръжения, което изпълнение може да бъде осъществено само от собственика". Видно от втората страница на писменото разпореждане с него е разпоредено: "Да се осигури разстояние не по-малко от 5 метра на поставени преместваеми обекти, материали и съоръжения от надземния пожарен хидрант, монтиран пред заведението на бул. "Витоша" № 45, съгласно изискванията на Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за ПНБЕО и е определен срок за изпълнение до 04.01.2017 г. ". На първата страница на разпореждането са описани констатации от проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 20.12.2016 г., при която е установено поставяне на преместваема модулна слънцезащитна конструкция към проверявания търговски обект, в чийто обхват попада и надземен противопожарен хидрант в нарушение на изискванията на чл. 28, т. 4 от Наредбата (изписана с пълното наименование, но вместо бр. 89 на ДВ е посочен бр. 98 с правилна дата). Според мотивите на обжалваното съдебно решение описаните в констатациите факти са осъществени, но не е доказано, че субект на отговорността за извършеното нарушение е именно С. Милошев. Съгласно чл. 17 от Наредба № 8121 з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол контролни проверки на обектите се извършват за установяване съответствието им с изискванията на Наредба № 8121 з-647/2014 г., а на строежите – за установяване съответствието им с приложимите към строежа строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Резултатите от извършените контролни проверки на обекти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение № 2, при условие че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове. В случая извършващите проверката са установили обстоятелства, налагащи издаването на друг административен акт, а именно разпореждане, за което са използвали образеца по приложение 4. Разпореждането е издадено на основание на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, според който при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредба и чл. 22 от Наредба № 8121 з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, според който за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение № 4). Оспореното пред АССГ разпореждане е изготвено по образеца, съдържащ се в приложение № 4 на Наредба № 8121 з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. На основание чл. 255 от ЗМВР за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. Според чл. 125, ал. 1, т. 5 от ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата. След този анализ на законодателната уредба, включително и на цялото съдържание на Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г., настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АССГ, че е налице законово основание за издаване на оспореното разпореждане и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че конструкция на модулно съоръжение към Пицария "Уго" е поставена на разстояние по-малко от 5 m от пожарен хидрант, който попада в нея и това представлява нарушение на изискването на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. С. Милошев твърди, че поставянето на тази конструкция е в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), за използването й редовно се заплаща тротоарно право в полза на Столична община, налице е разрешение от компетентен орган и не следва по причини, зависещи от трето лице (поставяне на пожарния кран в рамките на обекта Пицария "Уго" от "Софийска вода" АД) да му бъде вменявано нарушение, което не е възможно и да бъде извършено от него, респективно за него да възникне задължение за преместване/премахване на тази конструкция. АССГ не е анализирал подробно обстоятелствата относно поставянето на модулната конструкция и заплащането на тротоарно право, които с оглед предмета на спора се явяват и ирелевантни. Видът на конструкцията, наличието на разрешение за нейното поставяне и ползване, респективно тяхната законосъобразност, са неотносими към законосъобразността на оспореното пред първата инстанция разпореждане, което не съдържа нареждане за нейното премахване, както неправилно е прието в обжалваното съдебно решение. Тези въпроси са предмет на друг спор, за който пред настоящата инстанция са представени доказателства (решение № 2520/11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11119/2018 г. по описа на АССГ без отбелязване, че е влязло в сила). Отделно и независимо от регламентацията на строителните правила и норми при планирането и застрояването на териториите, проектирането и изпълнението на строежите (включително за поставянето на преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане), установени в ЗУТ, за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите е приета приложимата по спора Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. от 2014 г. С нея се регламентират правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите и на основание чл. 2 от нея е приложима спрямо всички видове обекти независимо от техния характер и собственост. Контролът за спазването на различните правила е възложен на различни административни органи в различни административни производства. Този подход на националния ни законодател към регламентацията на строителството и експлоатацията на обектите, не гарантира в пълна степен стабилност на установените отношения, но за постигане на целта - опазване живота и здравето на хората, е оправдано и необходимо осъществяването и на последващ контрол при експлоатация на обектите от гледна точка тяхната пожарна безопасност. Органът по пожарна безопасност и защита на населението нарежда да бъде осигурено разстояние не по-малко от 5 метра от надземния пожарен хидрант, в което да не бъдат поставяни преместваеми обекти, материали и съоражения, като по този начин бъде приведена дейността (експлоатацията) на обекта Пицария "Уго" в съответствие с правилата за пожарна безопасност, установени в чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. държавните органи, юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица) са длъжни да спазват изискванията на тази наредба. Именно по тази причина не е налице пречка адресат на разпореждането за спазване на едно конкретно изискване за безопасна експлоатация да е управителя на обекта, който извършва цялостно ръководство и организация на всички дейности в ресторант, включително и осигурява сигурността на обекта. Осигуряването на пожарна безопасност е основна дейност на МВР (чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗМВР) и точно в изпълнение на тази дейност е издадено оспореното пред АССГ разпореждане до С. Милошев да приведе т. е. поддържа експлоатирания от него обект в състояние, при което да са спазени всички правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В този смисъл разпореждането не следва да се разглежда като разпореждане за премахване на съоръжение (по критериите на ЗУТ), а нареждане за правилната експлоатация на обект от гледна точка на пожарната му безопасност, което е в правомощията на РДПБЗН на МВР и те са упражнени съобразно целта на закона. Като е достигнал до противоположен правен извод за невъзможност да бъде изпълнена целта на разпореждането АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Разпореждането от 20.12.2016 г. не противоречи на целта на закона. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че при издаването на оспореното разпореждане не са допуснати твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен. В оспореното пред АССГ разпореждане приложимия нормативен акт е индивидуализиран в достатъчна степен на две отделни места, при което допуснатите две технически неточности и използването на съкращение в единия от вариантите, не съставляват пречка за установяване на неговото съдържание. Допълнително трябва да бъде посочено, че относимата правна норма освен, че е обозначена цифрово, е цитирана и чрез буквално възпроизвеждане на съдържанието й. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АССГ трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. Милошев против законосъобразното разпореждане. По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,