Решение № 194 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4748/2017 г.

ВКСI гражданско отделение11.10.2019 г.докладчик Светлана Калинова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 172, постановено на 04.01.2019 г. по гр. д. № 4748/2017 г. по описа на ВКС, І ГО. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 194 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4748/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 247 ГПК. Г. Т. В. е подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 172 от 04.01.2019 г. постановено по настоящото гр. д. № 4748/2017 г. Поддържа, че осъждайки я в диспозитива на решението да заплати на ищеца сумата 655 лева, представляваща направените в касационното производство разноски, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като неправилно е изчислил същите като не е съобразил, че разноските в делбеното производство следва да се присъдят по реда на чл. 355 ГПК. Моли да бъде поправена допуснатата от съда очевидна фактическа грешка като бъде постановено ново решение, с което да бъдат присъдени разноски съобразно дяловете в съсобствеността на всеки от съделителите. Ответникът по молбата В. С. И. изразява становище, че същата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена до съда, който е постановил решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения: По реда на чл. 247 ГПК съдът, който е постановил решението, може сам да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически грешки, т. е. несъответствията между изразената в мотивите към решението воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението. В случая обаче подобна хипотеза не е налице. Както в мотивите към решението, така и в диспозитива на същото волята на съда, че с оглед изхода на спора в полза на касатора В. С. И. следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 655 лв., които ответницата по касация и молител в настоящото производство следва да заплати, е изразена ясно и по категоричен начин. Неоснователни са доводите на молителката, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при присъждане на разноските за касационното производство с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 4/6.01.2011 г., постановено по гр. д. № 542/2010 г. от тричленен състав на Второ ГО, определение № 252/11.07.2014 г., постановено по гр. д. № 2024/2014 г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение № 692/29.09.2014 г. по гр. д. № 4283/2014 г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение № 373/9.02.2013 г. по гр. д. № 1242/2013 г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение № 83/24.04.2014 г. по гр. д. № 948/2012 г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. Разноските за въззивното или касационно производство се понасят от съделителите според правата им в съсобствеността само когато помежду им не е съществувал спор, че делбата следва да бъде допусната. В случая обаче съделителката Г. Т. В. е оспорвала предявения иск за делба, поради което установеното в чл. 355 ГПК правило не намира приложение. Подадената от Г. Т. В. молба за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски в полза на В. С. И. не следва да бъдат присъждани, тъй като настоящето производство не е самостоятелно такова. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1