Решение № 798 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2008 г.

Решение № 798 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). П. Г. К. е подала касационна жалба срещу решение № 16 от 7.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.04.2006 г. по гр. д. № 8 от 2000 г. по описа на Карловския районен съд и е допусната делба при равни квоти за първи етаж и право на строеж на втори етаж от двуетажната двуфамилна сграда, находяща се в общински парцел **** от кв.34 по плана на гр. К. Прави оплакване за наличието на касационни основание по чл. 218б, б. "в" ГПК. Ответниците Д. М. Б. и М. Н. Б. са оспорили касационната жалба в представеният отговор и привеждат аргументи в подкрепа на въззивното решение. Ответника Ф. Д. К. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена в срока по чл. 218в, ал. 3 ГПК (отм.) от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пловдивския окръжен съд е допуснал делба при равни квоти за страните на първи етаж и право на строеж на втори етаж от двуетажната двуфамилна сграда, находяща се в общински парцел **** от кв.34 по плана на гр. К. защото е намерил, че е налице съсобственост в равни части за всяка съпружеска двойка, която е възникнала като СИО за Д. М. Б. и М. Н. Б. и за касаторката и третия ответник Ф. Д. К., тъй като към датата на възмездното издаването на заповедта за предоставяне на правото на строеж и сключването на договора от 19.09.1996 г. те са били съпрузи. Правото на строеж е отстъпено върху посочения парцел **** строително петно № 1, което е отразено в ЗРП. По действащия ПУП графичните данни на парцела са парцел **** - 1246 от кв.34 по плана на гр. К. В решението си Пловдивския окръжен съд е отговорил на въпросите, които са елемент от фактическият състав на делбата: за кои имоти, между кои страни и при какви квоти следва да се осъществи делбата. Задълбочено е обсъдил защо е необходимо да се допусне до делба първият етаж от сградата, за които е имало заповед за спиране на строителството по реда на чл. 162 ЗТСУ, която в последствие е отменена. Посочил е, че макар и с незначителни отклонения от архитектурния проект, етажа е търпим защото е изграден в съответствие със строителното петно по регулационният план, което го прави обект годен за делба. Отклоненията от архитектурния проект касаят еркер на стълбището на сградата, тераса на североизточната страна и формата на прозорците от югозападната страна на еркерната част на сградата (решение от 10.03.2003 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, 1 състав), което не прави строеж нетърпим, поради което приравнен на липса на обект водеща до невъзможност да се осъществи делба. Приел е, че следва да се извърши делба и на отстъпеното право на строеж на втория етаж, което не е реализирано. Посочил е, че със заповед № 760 от 17.09. 1996 г. е било отстъпено право на строеж на двуетажна двуфамилна сграда в парцел **** 1394 от кв. 34 по плана на гр. К. акт за държавна собственост № от 20.07.1997 г. /при утвърден архитектурен проект за строително петно № 1* въз основа на заповедта е сключен договор от 19.09.1996 г. С цитираната заповед са били отменени предходните административни актове, издадени със същия предмет, но насочени към други дворни места. Обяснил е защо счита, че представената "декларация с нотариално заверени подписи", вписана под № 222 от 22.01.1997 г. изходяща от Д. Б. и П. К. е нищожна като съдебна спогодба поради неучастието на страни, а именно съпрузите, съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност - чл. 19, ал. 1 СК. Вписването на декларацията е без значение за нейната валидност като договор за доброволна делба и този факт е отбелязан в мотивите към решението. Изграждането на сградата е започнало след издаването на разрешения за строеж № 65 от 8.07.1998 г. и № 66 от 8.07.1998 г. на името на Б. и К. Върху реализираният първи етаж и съществуващото право на строеж на втория етаж е налице съсобственост при равни дялове. Наведените аргументи за валидността на заповедта за отстъпване на правото на строеж се споделят и от настоящия състав. Съдилищата са зачели силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1* от 1997 г. на Карловския районен съд, водено между настоящите страни и имащо за предмет нищожността на договора за отстъпването на правото на строеж и за валидността на заповед № 760 от 17.09.1996 г. Отделно от това са посочили, че е без значение за валидността на сключеният договор за придобиване на ограничено вещно право е заплащането на неговата стойност, който факт има облигационно значение и може да послужи като аргумент за неговото разваляне между страните. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал и правилно е допусна делба при равни дялове за двете двойки съпрузи на реализирания първи етаж и правото на строеж за втория етаж. Решението е допустимо и съответстващо на приложимата материално правна норма. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.