Решение № 10528 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. Г. Витански срещу решение № 870 от 23.01.2026 г. по адм. дело № 1978/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на М. Б. Б. е отменен мълчалив отказ на дружеството да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по искане за предоставяне на информация и копия от документи по заявление от 12.08.2025 г. Касационният жалбоподател поддържа,че обжалваното решение е недопустимо, а при преценка за неговата допустимост – неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице мълчалив отказ, предвид наличието на изричен писмен отговор до заявителя, с което искането му е удовлетворено. При преценка за допустимост на решението, счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил правилата на Регламент 679/2016 на ЕС и е достигнал до неверен извод, че правото на достъп до лични данни включва получаването на копия от документите, съдържащи лични данни на адресата. В тази връзка се позовава на Становище на Комисията за защита на личните данни № Д-282/2013 от 19.07.2013 г. и на решение по дело № С-487/21 на СЕС, съгласно което жалбоподателят има правото да получи изисканите копия на документи, но това право не е абсолютно. Претендира се обезсилване на оспореното решение, в условията на евентуалност неговата отмяна и отхвърляне на жалбата. Направено е искане за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С -676/2025г. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна – М. Б. Б., в представен писмен отговор, чрез адв. Мерджанов оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. С обжалваното решение АС-Пловдив е отменил мълчалив отказ на "Фератум България" ЕООД да уважи право на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по искане за предоставяне на информация и копия от документи по заявление от 12.08.2025г. на М. Б. Б. и преписката е върната на администратора на лични данни за предприемане на действия по зявлението, съобразно дадените от съда задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът предвид представения от ответната по делото страна отговор от 12.08.2025г. на заявеното право на достъп до Б. и заявеното в жалбата искане за отмяна на постановен мълчалив отказ, обективиран в отговора на дружеството от 12.08.2025г., относно непредоставяне на копие на ( договори, всички приложения и анекси към тях, стандарнтни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода 12.08.2020г. - 12.08.2025г., всички плащания( главници, лихви, такси, неустойски и др.), под формата на цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е мълчалив отказ да се предостави информация и копия от документи. Съдът е счел, че в случая подаденото писмено искане до администратора на лични данни има характер на заявление по см. на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД в частност, че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента) е заявено и предоставянето на копие от носителите на лични данни и документите, в които се съдържат. Приел е, че подаденото от жалбоподателя искане от 12.08.2025г. е във вр. с упражняване правата по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, и съгласно §3 но чл.15 ОРЗД, вкл. предвид разрешението дадено с Решение от 04.05.2023г. по дело С-487/21 на СЕС, че ответникът като администратор на лични данни дължи при поискване предоставяне на копие от носителите на лични данни - в случая сключени договори за кредит като носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15 ОРЗД, при липса на ограниченията по чл.23, §1 и §2 ОРЗД и липса на хипотезата на чл.12, §5, б.“б“ от Регламента. Според АС - Пловдив с отказа на администратора да предостави копие от поисканите данни и копия от документите, в които се съдържат, ответникът не е осигурил възможност на жалбоподателя да упражни правата, които му предоставя чл.15 от регламента и в този смисъл е лишил жалбоподателя от „правото на защита на личните данни“, което му предоставя чл.8, §1 от ХОПЕС, и е възпрепятствал същия да се възползва от правото му по чл.8, §2 от ХОПЕС, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. При извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран от Б. с жалба срещу мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД по нейно искане от 12.08.2025г., дружеството в качеството на администратор на лични данни, да предостави информация за обработваните лични данни, с каква цел, какви катерогии са тези данни и кои са получателите и категориите получатели, на които се разкриват, както и искане да и се предостави копие на всички носители на лични данни (договори, всички приложения и анекси към тях, стандарнтни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода 12.08.2020г. - 12.08.2025г., информация за извършени плащания. Поискано е информацията да бъде предоставена в електронна форма на електронен адрес на пълномощник адв. Мерджанов. Последвал е отговор, без представени доказателства за датата на неговото издаване и изпращане, но по твърдения на жалбоподателката от 01.09.2025г., а не както е приел съда от 12.08.2025г. под формата на две електронни писма, едното съдържащо прикрепен електронен архив, а другото парола за достъп до същия архив, в който според изложеното в жалбата се съдържат общо 78 файла в различен формат и различен характер. Твърдението в жалбата е, че не са изпратени договорите, анексите и приложенията към тях. Представеният по делото отговор без дата не съдържа цялата изпратена на заявителя информация, а представлява синтезирана таблица с данни за обработваните лични данни на жалбоподателката, цели на обработка, категории лични данни, категории получатели, период на съхранение и др. Отговора е изготвен от служител по защита на данните, "Фератум България" ЕООД, без да е посочено името на лицето и не е подписан от издателя му. С определение № 9814 от 07.11.2025г. съдът е конституирал като жалбоподател М. Б. и ответник в съдебното производство – „ Фератум България“ ЕООД. Производството по делото е приключило след едно проведено на 15.01.2026г. ОСЗ при така конституираните страни. При неизяснен издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, че предмет на оспорване е частичен мълчалив отказ на „Фератум България" ЕООД, обективиран в писмо, подписано от служител по защита на данните, с искане за неговата отмяна, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене и постановил решение без да установи издателя на оспорения акт и съответно да конституира надлежна страна в процеса във вр. със заявения предмет на оспорване. По делото не е спорно, че „Фератум България“ ЕООД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, но както се отбеляза по-горе процесното уведомление не е подписано от представляващия това юридическо лице, а от служител по защита на данните, без посочени имена и подпис в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото длъжностното лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, а това означава, че съдът е конституирал „ Фератум България“ ЕООД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава процесуалната легитимация на страна в процеса. Освен неустановен издател на оспорения акт, не е изяснен от АС - Пловдив и предмета на спора. По делото е представен изричен писмен отговор, съдържащ синтезирана информация за обработваните лични данни като са налице и твърдения на жалбоподателката за получена информация на 01.09.2025г. под формата на две електронни писма и съдържание от 78 файла. Тези документи не са изискани от съда и не са приложени по делото, нито пък е указано на ответната страна, че следва да представи цялата предоставена на заявителя информация. Доказателствената тежест с определение №9814 от 07.11.2025г. е разпределена формално от съда и в нарушение на чл.171, ал. 5 АПК, съдът не е съдействал на страните и не им е указал, че за някои обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. Вследствие допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, делото е останало с неизяснен предмет на оспорване и необоснован извод за наличие на хипотеза на мълчалив отказ по подаденото заявление. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пловдив следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158 вр. чл.154 АПК и чл.170 във вр. с чл.171, ал.5 АПК като установи кой е издателя на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса, установи предмета на оспорване и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. Предвид неизяснения предмет на оспорване по делото на АС - Пловдив е неоснователно и искането в касационната жалба за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С -676/2025г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение