Решение № 12780 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 139/2015 г.

Решение № 12780 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 139/2015 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Димитър Христов Николов от гр. Елхово, против Решение № 107/09.12.2014 г., постановено по а. д. № 160/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол (АСЯб). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСЯб е отхвърлил жалбата на Николов против Заповед рег. № з-1098/20.08.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Ямбол (ОДМВР). Според заповедта, на 18.06.2014 г. Николов е разрешил на Димитър Бъчваров - полицейски инспектор (ПИ) в Група "ОП" на Районно управление "Полиция" (РУП), Елхово в работно за служителя време, да пътува до гр. Ямбол със служебен транспорт, заедно със служители на РУП Елхово, имащи служебни ангажименти в ОДМВР. Мотивите за пътуването на Бъчваров са били от лично естество, поради което той се е отклонил този ден от изпълнението на служебните си задължения. Приобщаването на лицето към групата за пътуване до Ямбол, е довело до необходимост от ползването на по-голям служебен автомобил, управляван от Христо Арабаджиев - ВОА, той и домакин РУ в "ОДЧ" на РУП - Елхово. Същите двама служители са установени от екипа, който съгласно заповед на директора на ОДМВР, е осъществил този ден проверка в РУП, Елхово, за спазване на работното време, да пазаруват в магазин в гр. Ямбол. Изложеното според заповедта, е довело до неизпълнение на служебното задължение на Николов съгласно длъжностната му характеристика, да "осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина, поради което и на основание § 15, ал. 1 ПЗР на ЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), на Николов е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, Николов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради "явното нарушение на процесуалния и материален закони, а от друга, същото е в противоречие със събраните, приети и обсъдени по делото доказателства" което следва да се възприеме като твърдения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед. Претендира и за направените разноски. Ответната страна - директорът на ОДМВР - Ямбол, с писмен "Отговор", изготвен от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСБс. Тя фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСЯб. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението се основава на твърдението изложено в касационната жалба, че видно от събраните доказателства по делото било, че Николов не е извършил нарушение на служебните си задължения. Той е неоснователен. Според настоящия състав на ВАС, видно от същите доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност е, че касаторът действително е разрешил пътуването на сл. Бъчваров до гр. Ямбол със служебния транспорт, без последният да има поставени за разрешаване служебни задачи. Присъствието на още един човек в групата наложило употребата на по-голям служебен автомобил и откъсването и на служителя Арабаджиев, като шофьор на служебната кола, от изпълнение на задълженията му в РУП, Елхово. Посоченото съставлява нарушение на длъжностните задължения на Николов, вменени му с Типова длъжностна характеристика рег. № К-13003/26.11.2010 г., чието съдържание е пресъздадено (и не е оспорено от касатора) в "Длъжностна характеристика рег. № 18711/14.10.2014 г. (л. 65 от делото на АСЯб). Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е деклариран от касатора, но не е конкретизиран и обоснован. При липса на последното, ВАС не е в състояние да го провери и се произнесе по него. В касационната жалба се твърди, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила: запознаването с изготвената справка от проверката е станало според Николов в деня и непосредствено преди да бъде съставен протокола за изслушването му и издаването на оспорената заповед. Доводът е неотносим към спора, предвид предмета на проверката в настоящото касационно производство по смисъла на чл. 208 и чл. 209 АПК. Освен това, той е и неоснователен. Видно от поставената лично от Николов отметка върху последната страница на Справка рег. № 13044/16.07.2014 г. (л. 16 от делото), касаторът е запознат с нея на 04.08.2014 г. Протокол с рег. № 14823 (л. 11) за изслушването му, е съставен и подписан и от касатора, на 20.08.2014 г. Изготвянето на оспорената заповед за дисциплинарно наказание същия ден не съставлява нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Т. е. твърдението за нарушаване правото на защита се явява недоказано и неоснователно. Доводът за допуснати от АСЯб нарушения на материалния закон е развит в насока, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства, което водело до извод за липса на извършено от касатора дисциплинарно нарушение, респективно - до постановяване на неправилно решение на съда. Така изложеният довод е неоснователен. В цитираната типова длъжностна характеристика на длъжността "началник РУП" се съдържа задължението на изпълняващия длъжността да осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина. При безспорните данни, че Бъчваров е вършил лична работа в гр. Ямбол, разрешението за това, дадено му от Николов съставлява нарушение на посоченото служебно задължение. Даденото разрешение е наложило освобождаването на още един служител на РУП, който да управлява по-големия служебен автомобил, който служител също е бил откъснат от изпълнение на служебните му задължения. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОДМВР - Ямбол за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно. Съдът, като съобрази, че юрк. Андонова е участвала в тази инстанция само чрез изготвянето на писмен отговор по касационната жалба намира, че на основание чл. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Николов да заплати на СДМВР - Ямбол сумата 300 лева. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение