Решение № 11349 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2017 г.

Решение № 11349 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД началник група "ООР" при 06 РУ на СДВР, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Цановска, против решение № 1183 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10285/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 52 състав, с което е отменена негова заповед рег. № 230з-443 от 13.09.2016 г., за налагане на дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се тълкуването от съда на нормата на чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в която разпоредба изчерпателно са изброени няколко самостоятелни нарушения, които не следва да са извършени кумулативно - да е налице системност и закъснение едновременно, както е приел съдът, за да бъде наложено наказание. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки от юрисконсулт Д. Иванова, която няма качеството на пълномощник на касатора. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Георгиев, редовно упълномощен. Ответникът - А. Раднев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на жалбоподателя - младши инспектор А. Раднев - полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 06 Районно управление при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. По същите не е имало спор, като е установено, че жалбодателят на 20.08.2016 г. в 07.00 часа не се е явил на работа и инструктаж, за което е докладвано на прекия ръководител и на оперативния дежурен. Жалбоподателят се е явил на работа в 7.50 часа, като е обяснил, че се е успал. Тези данни се съдържат в докладна записка от 22.08.2016 г., въз основа на което е разпоредена проверка. В хода на проверката на Раднев е връчена покана за даване на писмени обяснения рег. № 230р-14862 от 25.08.2016 г., но служителят е отказал да даде такива, удостоверено с подписите на двама свидетели. Резултатите от проверката са обобщени в справка № 230р-16331 от 13.09.2016 г. В справката е приета за установена сочената в докладната записка фактическа обстановка - допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване по време на инструктаж в 07.00 часа - закъснение, за което не е уведомен прекия ръководител или оперативния дежурен и не е представен болничен лист. Направено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание - "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Връчена е покана за даване на писмени обяснения на 13.09.2016 г., с рег. № 230р-16335 от същата дата, след запознаване със справката. Жалбоподателят е отказал да даде писмено обяснение. На 19.09.2016 г. е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че се касае за нарушение на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - системно неспазване на реда в службата, закъснение. При тези данни, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, спазен е и чл. 208 от ЗМВР като дисциплинарното производство е започнало с първото действие по установяване на извършеното нарушение, спазено е и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо органа преди да наложи наказанието да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая служителят е отказал да даде такива. Съдът е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и дали е извършено вмененото нарушение. В тази връзка е посочил, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, конкретизирано като системно неспазване на реда в службата, закъснение, по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, затова, че на 20.08.2016 г. се е явил на работа в 07.50 часа, като за неявяването си на инструктаж в 07.00 часа не е уведомил посочените лица. Съдът е приел, че не е спазена нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като наказващият орган не е обективирал точно и конкретно описание на нарушението системно неспазване на реда в службата. Не са установени такива нарушения, още по-малко три или повече, за да е налице системност. Извън закъснението, други нарушения не са установени както в справката, така и в заповедта като липсва посочване на фактически основания, както и на доказателства. Дисциплинарният орган не е доказал извършването на нарушението - системно неспазване на реда в службата, нито от субективна, нито от обективна страна, поради което съдът е приел, че неправилно е приложен материалния закон. Освен това е обсъдил и приложението на нормата на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е посочил, че не са оценени и обсъдени събраните доказателства - не е обсъдено кадровото досие на служителя, последиците от деянието, не е обсъдена тежестта на нарушението, съответно липсват мотиви относно вината и по какъв начин е определено наказанието по вид и в максималния размер. По тези съображения е отменил заповедта, като постановена при съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани и неправилно е тълкувана нормата на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Вярно е посоченото в касацонната жалба, че в чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР са изброени няколко самостоятелни нарушения - системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа; неуплътняване на работното време, за всяко от които може да бъде наложено дисциплинарно наказание, като вмененото в случая нарушение - закъснение е едно от тях. Вярно е тълкуването, че нарушенията не е необходимо да са извършени кумулативно, едновременно, за да бъде наложено наказание. Освен закъснението обаче, в оспорената заповед, за да се обоснове основанието по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебните задължения, е препратено към нормата на чл. 199, ал. 1, т. 6, като са посочени две от визираните в същата дисциплинарни нарушения - системно неспазване на реда в службата и закъснение. От фактическа страна обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не са описани каквито и да са деяния, които да осъществяват нарушението системно неспазване на реда в службата, за такива не са посочени, не са събрани и обсъдени никакви доказателства. Правилно съдът е приел, че подобно деяние не е посочено, установено и описано по предвидения от нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР начин, съответно в заповедта липсват мотиви в тази част, което препятства както защитата на наказаното лице, така и проверката за законосъобразност на акта, дължима от съда. Посоченото правилно е квалифицирано като съществено нарушение на изскванията за форма на акта, което е основание за неговата отмяна. Съдът не е приел, както се сочи в касационната жалба, че нарушенията следва да са извършени в кумулация, за да бъде наложено наказанието. Съдът е извел изводите си на основание текста на оспорената заповед, в която са посочени две нарушения - системно неспазване на реда в службата и закъснение, но е установено само едно от тях - закъснението. В този смисъл административният орган, а не съдът неправилно е приложил и материалния закон. Правилен е и изводът на съда, че е налице нарушение и на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени, визираните в същата обстоятелства, свързани с определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. В тази връзка липсват каквито и да са мотиви в заповедта. Посочените пороци на акта обосновават правилност на изводите на съда за отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,