Решение № 7455 от 27.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аквафиш Пазарджик ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], местност [местност], община Пазарджик срещу Решение 169 от 08.03.2022 г. по адм. дело 1198/2021 г. на Административен съд Пазарджик, с която e отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение МДР-СД-01-56 от 15.10.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. и заместник-министър на земеделието, храните и горите за определяне на финансова корекция на Аквафиш Пазарджик ООД в размер на 10 % от допустимите разходи по договор 2.6-01 от 25.09.2018 г. с изпълнител ТЕХНО-КОНСУЛТ 2000 ЕООД. В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът не е изпълнил задължението си да разгледа и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като по този начин относимата за спора фактическа обстановка не е правилно установена, поради което е постановил съдебния акт при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда за незаконосъобразност на методиката за оценка на офертите. Оспорва наличието на реална или потенциална вреда върху бюджета на Европейския съюз. Счита, че не е допусната нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция на бенефициера. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени оспорения административен акт за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ръководителят на УО на ПМДР 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Аквафиш Пазарджик ООД срещу Решение МДР-СД-01-56 от 15.10.2021 г. на ръководителя на УО на ПМДР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на Аквафиш Пазарджик ООД в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор 2.6-01 от 25.09.2018 г. с изпълнител ТЕХНО-КОНСУЛТ 2000 ЕООД на стойност 1 171 651,36 лв. без ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че между ръководителя на УО на ПМДР и Аквафиш Пазарджик ООД е сключен административен договор МДР-ИП-01-55/29.05.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG14МFОР001-2.006 Продуктивни инвестиции в аквакултурите , сектор Рециркулационни системи и сектор Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на съществуващи аквакултурни стопанства по проект Сгради за производство на аквакултури в поземлен имот 010015, местност [местност] в [населено място], община Пазарджик . За разходване на средствата Аквафиш Пазарджик ООД е провело процедура за избор на изпълнител с публична покана 01/02.08.2018 г. и е сключило договор с изпълнителя ТЕХНО-КОНСУЛТ 2000 ЕООД за изпълнение на строително-монтажни работи по изграждане на сгради за производство на аквакултури в ПИ 010015, съставляващ УПИ V-15, местност [местност], землище [населено място], общ. Пазарджик. При последващ административен контрол ръководителят на УО е констатирал нарушения на чл. 3, ал. 7, т. 3, б. а от Постановление 160 на Министерски съвет от 01.07.2016 г. (ПМС 160/2016 г.), съставляващо незаконосъобразна методика, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности) с процентен показател 10 %. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че актът е законосъобразен поради установеност на вмененото нарушение на националния закон и правилната му квалификация като нередност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Описаното в акта фактическо основание не съответства на правната норма, за която органът твърди, че е нарушена от бенефициера. Актът е обоснован от фактическа страна, че с процесната методика са определени 3 бр. показатели за оценка: П1 Срок на изпълнение с относителна тежест 5 % и максимален брой точки 5; П2 - Ценово предложение с относителна тежест 40 % и максимален брой точки 40 и П3 Организация за изпълнение с относителна тежест 55 % и максимален брой точки 55. В методиката за оценка е предвидено, че в техническото си предложение участникът следва да посочи организацията за изпълнение на строително-монтажните работи съгласно техническата спецификация, а в показател П3 е предвидено присъждането на по-голям брой точки (25, 35 и 55) в случаите, в които техническото предложение надгражда минималните изисквания на възложителя, посочени в техническата спецификация. Административният орган е приел, че характеристиките, които са извън техническата спецификация, са извън потребностите на възложителя. Според органа е налице неяснота по отношение посочените в методиката други дейности , при наличието на които се присъжда по-висок брой точки, с оглед липсата на конкретни изисквания, на които трябва да отговарят. Единственото условие към тях е да са детайлно описани и да водят до повишаване на качеството на изпълнение на поръчката . Методиката за оценка не дава достатъчна и пълна информация за начина на определяне на оценката, потенциалните кандидати не са поставени при равни условия - не знаят за какво се състезават и при какви свои предложения ще получат най-високата оценка, поради което е прието наличие на нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 3, б. а от ПМС 160/2016 г. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 7, т. 3, б. а от ПМС 160/2016 г. предвижда, че в публичната покана бенефициерът посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да осигурява на кандидатите за изпълнител достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване. Предвид съдържанието на спорните показатели касационната инстанция приема, че същите не са количествено определими, поради което правната квалификация на нарушението не кореспондира на фактическите констатации на органа. От това несъответствие следва извод за материална незаконосъобразност на акта, поради което съдът неправилно е приел, че при издаването му са спазени материалноправните разпоредби. Освен пропуска на съда да анализира съдържанието на сочената като нарушена разпоредба, касационната инстанция установи, че част от правните изводи на съда са неотносими към спорните по делото въпроси. Наред с мотивите за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 3, б. а от ПМС 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, съдът е изложил мотиви, че бенефициерът е допуснал нарушение и на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3, б. б от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Първо, в акта няма констатация за нарушение на ЗОП и осъществена нередност по б. б на т. 11. Второ, в случая ЗОП дори не е приложим, тъй като бенефициерът няма качеството на възложител по смисъла на ЗОП чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6 318,02 лв., от които 2 700 лв. адвокатско възнаграждение и 459,01 лв. държавна такса за първата инстанция и 2 700 лв. адвокатско възнаграждение и 459,01 лв. държавна такса за касационната инстанция. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният размер не надвишава нормативно определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение