Решение № 11590 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2016 г.

Решение № 11590 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Н. Ж. М. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила определение № 2684 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 1828/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 5391 от 07.10.2015 г. по адм. д. № 7857 по описа за 2015 г. на Административен съд - С.-град. С допълнителна молба излага съображения, че е нарушено правото му на защита, поради това, че е подал молба за правна помощ, и такава не му е предоставена. Моли атакуваните определения да бъдат отменени и делото да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. С. оспорва молбата за отмяна и моли за отхвърлянето й. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства и намира молбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна. С първоначалната си молба молителят е посочил като правно основание за настоящото си искане за отмяна на влязло в сила решение чл. 303, т. 1 и т. 2 от ГПК. С разпореждане от 14.05.2016 г. на заместник-председателя на Върховния административен съд, молбата на Н. М. за отмяна на влезлите в сила решения е оставена без движение, като му е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи конкретно отменително основание по чл. 239 от АПК и точно и мотивирано да изложи основанията за отмяна. С допълнителна молба от 26.05.2016 г. е конкретизирал, че основанието за отмяна е липса на процесуална защита под формата на правна помощ, тъй като в първоинстанционното произвоство е подадена молба за предоставяне на такава, но не е била разгледана от съдебния състав, което е отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Изложени са и съображения за неправилност на съдебното определение на първоинстанционния съд, отнасящи се до липса на просрочие на обжалването на административния акт, като молителят е направил и доказателствени искания в т. ч . и назначаване на съдебна експертиза, в случай, че молбата за отмяна бъде уважена. Отмяната, като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол, е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и определения, с които се прегражда развитието на делото, когато неправилността се състои в несъответствие между решението (съответно определението) и действителното фактическо положение, и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Страна по делото може да иска отмяна на влязлото в сила решение само на основанията, лимитативно регламентирани в чл. 239 от АПК, сред които не са нарушения на материалния закон. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязлото в сила решение или определение, ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса. Според чл. 239, т. 5 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелно основание за отмяна на влязло в сила решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуалното право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело до нарушаване правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение или определение. Производството по адм. д. № 7857/2015 г. на Административен съд - С.-град е образувано по оспорване на заповед № 192/02.04.2014 г. на директора на ДСП - Младост за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСПС). Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 6 от АПК. С определение № 2684 от 10.03.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - шесто отделение по адм. д. № 1828/2016 г. е оставено в сила прекратителното определение. Предмета на искането за отмяна е влязлото в сила определение на тричленният състав на Върховния административен съд постановено в частното касационно производство и потвърденото с него първоинстанционно определение. Тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен съд е постановил атакуваното определение в закрито заседание, тъй като основанието за прекратяване на съдебното производство е от тези посочени в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от АПК, при които частните жалби се разглеждат в открито заседание. При разглеждане на частната жалба в закрито заседание не може да се приеме, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила определение на основанието визирано в чл. 239, т. 5 от АПК. В действителност Н. М. е подал "молба-декларация" пред първоинстанционния съд за предоставяне на правна помощ по адм. д. № 7857/2015 г. и е приложил писмени доказателства, за удостоверяване на необходимостта от процесуално представителство по Закона за правната помощ. По тази молба няма постановено определение от съда, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но следва да се отбележи, че производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 6 от АПК - поради това, че по оспорването има влязло в сила съдебно решение, или както е в случая определение, което не подлежи на обжалване. При тези данни, въпреки съдопроизводственото нарушение, което е допуснал съдебният състав на Административен съд - С.-град, а именно да не се произнесе по молбата за правна помощ, то резултата нямаше да повлияе върху крайния изход от спора, тъй като по предмета на оспорването вече има влязло в сила решение и е недопустимо неговото пререшаване в друго съдебно производство, поради което не е налице нарушаване на правото на участие на страната в съдебния процес. З. пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в частната жалба срещу прекратителното определение Н. М. не е възразил срещу липсата на предоставена правна помощ и не е поискал назначаването на служебен адвокат с нарочна молба пред Върховния административен съд. С оглед горното, настоящият състав намира, че наведените основания за нарушаване на съдопроизвоствените правила са неоснователни. Съдебните инстанции не са допуснали процесуални нарушения, в резултат на които правото на молителя за участие в процеса да е било осуетено. При осъществения касационен контрол на прекратителното определение на административния съд, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение законосъобразно е преценил всички обстоятелства от значение за спора в закрито съдебно заседание с оглед наличните основания по чл. 159, т. 6 от АПК. При тези данни по делото, настоящият петчленен състав счита, че не са налице основанията по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваните определения на тричленния състав на ВАС и на Административен съд - С.-град. П. останалите изложени възражения в молбата за отмяна, касаещи липсата на просрочие за подаване на жалба срещу административния акт, следва да се отбележи, че те не попадат в основанията за отмяна на влязло в сила решение и са били предмет на обсъждане в производството по адм. д. 13655/2014 г. на Върховния административен съд и адм. д. № 8377/2014 г. на Административен съд - С.-град. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,