Решение № 8987 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2018 г.

Решение № 8987 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Балчев срещу решение № 137/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/633/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Нова Загора, като неоснователна. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърдената с него заповед. Ответникът по касация – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/633/12.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Нова Загора, с която на С. Балчев е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2017/2018 г., като е прието, че семейството не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, във вр. чл. 27, ал. 6 ППЗСП и чл. 11, ал. 2 ЗСП, поради притежаването на втори жилищен имот за семейството, който излиза извън хипотезата на вещи за обичайно потребление съгласно § 1, ал. 1, т. 7 ДР на ППЗСП. При осъществения административен контрол обжалваната заповед е потвърдена с Решение № 20-РД04-0232/03.04.2018 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Сливен. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема наличието на отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, поради което намира, че за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Въз основа на изложеното е обоснован извод досежно материална законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Сливен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Възникването на правото на социално подпомагане е обусловено от изискванията на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, съобразно която подпомаганото лице не следва да притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно, като същото представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. Касаторът не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 (те касаят обитаваното от тях собствено жилище), която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. В цитираната норма не е предвиден минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, както това е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 3 ППЗСП. Приложение не намира и изключението, установено в чл. 10, ал. 12 ППЗСП. Въз основа на изложеното следва извода, че законодателят не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи. Ирелевантни към предмета на спора са причините, поради които имотът не носи доходи на касатора. От съществено значение е, че този имот обективно може да носи доходи. Изискванията на посочените като правно основание на процесната заповед и обсъдени по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на претендираната помощ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал. 3 на чл. 2 ЗСП е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Наличието на отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, обосновава липсата на право на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган отказва на касатора отпускане на търсената от него целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2017/2018 г. Достигайки до същия извод и отхвърляйки подадената до него жалба, първоинстанционният съд постановява правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,