Решение № 13608 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2014 г.

Решение № 13608 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тера Реал" ЕООД - гр. Свиленград, чрез процесуален представител адв. Стаматова против решение № 422/23.09.2014 г. постановено по адм. дело № 90/2014 г. на Административен съд - Хасково. В касационната жалба са изтъкнати доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска от съда отмяна на решението и решаването му по същество, като прогласи нищожността на административния акт. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Тера Реал" ЕООД - гр. Свиленград срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/5200 от 18.06.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., за кампания 2012 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 19 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Земеделският стопанин е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. на 15.05.2012 г. с УИН 26/010711/88728 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на площ (НДП) и мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) за БЗС в землището на с. Черна могила. За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно техническа експертиза, чието заключение е прието от съда като неоспорено от страните. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че процесното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По въпроса за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че съгласно чл. 20 и 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. С т. 4 по Заповед № 03-РД/606 от 12.02.2013 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е предоставил на заместник изпълнителния директор Свилен Костов, правомощията да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Предвид цитираните разпоредби първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Компетентността на административния орган като кръг от въпроси, предоставена за решаване, както и начина за това, в случая е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. Подзаконовия нормативен акт, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 от АПК не дава възможност за делегиране на правомощия, защото по силата на делегирането оправомощеният орган придобива административноматериална и административнопроцесуална правосубектност, каквато не притежава. В случая Устройственият правилник на ДФ "Земеделие", акт на Министерски съвет, извежда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на фонда на други длъжностни лица, но използването на тази възможност не води до валидното им прехвърляне, тъй като този правилник следва да регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация, като приложението му не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон и след като законът не позволява предоставяне на притежаваните правомощия, обжалваното уведомително писмо с изх. № 01-2600/5200 от 18.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", се явява издадено от некомпетентен орган. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, поради липса на основанията по чл. 146 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ от АПК, Върховният административен съд,