Решение № 6283 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2016 г.

Решение № 6283 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "С. Централ" ООД със седалище - гр. С. чрез адв. П. В. за отмяна по чл. 239 от АПК на решение № 683/10.02.2014 г., постановено по адм. д. № 4905/2012 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 1500/11.02.2015 г. по адм. д. № 5440/2014 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Като основание за отмяна е посочено противоречието на съдебните решения с разпоредбата на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и противоречието им с установената съдебна практика на Европейския съд за защита на правата на човека - делото Голдер, делата Ringeisen v. Austria, Konig v. Germany. Молителят се оплаква от липсата на уредба по отношение на компонентите на данъчната основа при начисляване на ДДС при извършването на сделки по покупко-продажба на недвижими имоти по занятие, довела до неправомерното изискване от страна на данъчните служби в тази данъчна основа да се включват и нотариални такси, такса вписване, местен данък и др. Редовно призован в съдебно заседание, молителят "С. Централ" ООД се представлява от адв. В., която поддържа молбата за отмяна и не сочи писмени доказателства. Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юриск. А., която оспорва молбата и моли искането за отмяна да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 683/10.02.2014 г., постановено по адм. д. № 4905/2012 г. по описа на АССГ и оставено в сила с решение № 1500/11.02.2015 г. по адм. д. № 5440/2014 г. по описа на ВАС, Първо отделение съдът е изменил по жалба на "София Централ" ООД - С. Ревизионен акт № 2021010025/4.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта за извършена корекция на декларирания резултат за данъчен период м. 08. 2007 г., като вместо размер на задължението "-12246,95" и сума за приспадане по ДДС в размер на "12246,95" е определил размер на задължението "-14246,95" и сума за приспадане в размер на 14 246,95 лв., и е отхвърлил жалбата на същото дружество срещу същия ревизионен акт в частта за установените задължения за данъчен период м. 10.2007 г. по ЗДДС. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В конкретния случай молителят изрично заявява, че искането за отмяна е противоречие на съдебните решения на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, съответно - със съдебната практика на Европейския съд по защита правата на човека, установена по други дела, т.е. не със страна - молителя и не с предмет - предмета на спора по адм. д. № 4905/2012 г. по описа на АССГ, съответно по адм. д. № 5440/2014 г. по описа на ВАС, I отделение. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че развитите в молбата за отмяна доводи съставляват по съществото си касационни оплаквания за неправилност на съдебните актове като постановени в противоречие със закона и неправилна преценка на съда относно фактите по делото. Тези основания за неправилност на съдебните решения не могат да бъдат разгледани в настоящото извънинстанционно производство поради изчерпване на редовния инстанционен контрол за разглеждането им и поради обстоятелството, че производството по отмяна не предполага последващ контрол за правилност на вече проверените в проведено редовно касационно производство съдебни решения. Цитираните от молителя решения на Европейския съд за защита правата на човека също не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК, доколкото не са постановени между същите страни и нямат същия предмет. Изтъкнатите в молбата за отмяна основания не попадат и сред другите, изчерпателно изброени в чл. 239, т. 1 - 5 от АПК хипотези. Молителят не твърди настъпването на нови обстоятелства или откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и не представя такива доказателства. Липсва основание за отмяна на съдебните актове и в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, която предполага наличието на установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната в процеса, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Такива твърдения не се съдържат в молбата за отмяна и доказателства в тази насока не са представени в отменителното производство. Не са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, доколкото дружеството - молител не навежда твърдения съдебните решения, чиято отмяна иска, да са основани на документ, признат по надлежния ред за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Липсват материалноправните предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни актове и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се претендира. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 5 от АПК. Не се сочат конкретни оплаквания как и по какъв начин молителят е бил лишен от възможността да участва в производствата по делата и в кое точно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, искането на "С. Централ" ООД - гр. С. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав