Решение № 5113 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2010 г.

Решение № 5113 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 176 АПК, чл. 251 и чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по подадено от Чавдар Радионов Маринов от гр. Плевен искане за допълване, за тълкуване и за изменение в частта за разноските на решение № 1980 от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 15414/2010 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав. Молителят твърди, че е налице основание за допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото му искане за отмяна, като се позовава на липсата на мотиви по всички релевирани от него в хода на производството съображения. Счита, че волята на съда не може да бъде извлечена, поради неяснота на решението, което налага тълкуването му в цялост. Възразява срещу възложените му със съдебния акт разноски, за които твърди, че са в прекомерен размер, присъдени са по претенция на пълномощник без представителна власт в полза на лице, което не е ответник по делото. Ответникът - Командирът на Военновъздушна учебна база "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, поделение 52090, обл. Плевен, изразява становище за неоснователност на искането за допълване и тълкуване на решението, както и за изменението му в частта за разноските. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, констатира, че искането е подадено в законоустановения срок и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чието допълване, тълкуване и изменение в частта за разноските се иска, съдът е отхвърлил искането на Чавдар Радионов Маринов за отмяна на влязлото в сила определение № 11298/4.10.2010 г., постановено по адм. дело № 11096/2010 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав и е осъдил същия да заплати на Военновъздушна учебна база "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия разноски в размер на 190.00 лева. По искането за допълване: За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани без да се променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил в същото напълно формираната своя воля, какъвто е настоящият случай. Необсъждането на конкретни доказателства или доводи, респективно - непроизнасянето по някое от възраженията на страната, не представлява непълнота на решението по смисъла на чл. 176 АПК. Съдът намира, че не са налице основания за допълване на процесното решение. В случая с искането за допълване на решението молителят цели преразглеждане и пререшаване на спора по същество, което е недопустимо. Решението на петчленния състав е постановено в производство по отмяна, която е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове при наличието на основанията за отмяна, които са изчерпателно посочени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдените от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. В конкретния случай петчленният състав на Върховния административен съд е бил сезиран с искане за отмяна на влязло в сила определение на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 АПК. Както се установява от мотивите и диспозитива на решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по цялото искане за отмяна, като го е отхвърлил. Петчленният състав на Върховния административен съд е преценил искането за отмяна на претендираните в него правни основания по т. 1, т. 2 и т. 5 на чл. 239 АПК и е изложил съображенията си за неоснователността му по всяко едно от тях. Що се отнася до изложените в искането за отмяна доводи и съображения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, същите са неотносими към предмета на спора във фазата на отмяната, от една страна, а от друга - съдът не би могъл да се произнесе по правилността на влязъл в сила съдебен акт в извънинстанционно производство. Видно от съдържанието на решението по цитираното дело съдебният състав е обсъдил всички относими оплаквания на жалбоподателя и е формирал воля по всички релевирани от него основания за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 АПК. Петчленният състав е разгледал цялото искане и се е произнесъл по пълния, очертан от молителя предмет, поради което липсва основание за допълване на решението. По искането за тълкуване: Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени такива. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо, тъй като не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат. С оглед тези общи принципни правила, съобразявайки изложеното в искането на Чавдар Маринов, настоящият състав счита, че в конкретния случай постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Искането на Маринов в тази насока е бланкетно, без да визира конкретна неяснота. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно и безпротиворечиво изразена, базирана е на доказателствата по делото, на релевантните факти и приложимите правни норми. Претенцията на молителя за тълкуване на решението е неоснователна, тъй като в случая е налице ясно и прецизно обективирана воля на съда, начинът на формулиране и цялостният прочит на която не будят никакво съмнение относно действително вложения в същата смисъл. По искането за изменение в частта на разноските: Не са налице и основания за изменение на решението в частта за разноските. Несъстоятелно е твърдението, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на Военновъздушна учебна база "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, поделение ххххх, обл. Плевен. Като ответник по делото е конституиран командирът на Военновъздушна учебна база "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, поделение ххххх в качеството му на орган, издал оспореното писмо, поради което с оглед изхода на спора и предявеното от пълномощника на ответника искане за разноски молителят е осъден да заплати на ВВУБ сторените от него в производството по отмяна такива. Видно от разпоредбата на чл. 143 АПК, в хипотезите на отхвърлена или оттеглена жалба разноските се присъждат в полза на юридическото лице, към което се числи органът, издал оспорения акт. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОС на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Неоснователно е оплакването за липса на надлежно упълномощаване на процесуалния представител на ответника и за нищожност на извършените от него процесуални действия пред съда, включително претенцията му за разноски. Ответната страна се е представлявала в съдебното производство от юрисконсулт Ивайло Ницов по силата на приложеното по делото пълномощно, подписано от командира на Военновъздушна учебна база "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, поделение ххххх. Видно от съдържанието на пълномощното, представителната власт на пълномощника обхваща действията по чл. 34, ал. 1 ГПК, като съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, тъй като не е уговорено друго. Не е налице и оттегляне на пълномощното от доверителя, поради което извършените от юрк. Ницов процесуални действия са изцяло валидни. Възражението за изтекъл срок на валидност на личната карта на пълномощника е несъстоятелно и няма отношение към въпроса за упълномощаването му или за обема на представителната му власт. Отделно от това следва да се отбележи, че оплакването за ненадлежно представителство на насрещната страна, не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Не се установява прекомерност на размера на присъдените на ВВУБ разноски, които са в съответствие с разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Съгласно цитираната норма на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Присъдените в полза на ВВУБ разноски, свързани с осъществяване на правото на защита на ответника по делото, включително за процесуално представителство и явяване на пълномощника в открито съдебно заседание, са доказани по основание и размер, като включената в тях сума за юрисконсултско възнаграждение е в предвидения от Наредбата най-нисък праг, поради което не подлежи на корекция, а претенцията на молителя по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК се явява неоснователна. По изложените съображения искането за допълване, тълкуване и изменение в частта за разноските на решение № 1980 от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 15414/2010 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, следва да се остави без уважение като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,