Решение № 7326 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2016 г.

Решение № 7326 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Н. М. Б. - ПзАК, пълномощник на Т. А. К. от с. Ц., обл. П., срещу решение № 318 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 876/2015 г. на Административен съд П., с което решение е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-130-6500/6815 от 29.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъден за разноски. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно и незаконосъобразно. На първо място заявява, че съдът бил посочил, че начало на административното производство е дадено със заявлението за подпомагане от 07.05.2015 г., а приложеното такова е от 07.05.2014 г. Твърди, че по същество съдът се е позовал само на приетата СТЕ, мотивите са в противоречие с принципа за разпределение на доказателствената тежест в адм. процес и чл. 170 от АПК, налице са единствено кратки записи за компетентност на издалия адм. акт орган (което не оспорва), за спазени адм. производствени правила и че уведомителното писмо се основава на фактите от значение за случая. Обратно на записа в съдебния акт, жалбоподателят счита, че отказът на РА - ДФ "Земеделие" е немотивиран и незаконосъобразен, като в тази връзка в жалбата са развити подробни съображения. Моли за решение по чл. 222 от АПК. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., чрез процесуален представител ст. юрк. К. Н. - Г. са постъпили Писмени бележки, но е направено отбелязване, че документът не е подписан с удостоверение за КЕП (квалифициран електронен подпис), поради което тези писмени бележки няма да се вземат предвид, включително и направеното в тях искане за присъждане на разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е постановено при липса на касационни основания за отмяна. Вярно е, че мотивите на съда са лаконични, но те се основават на фактите, установени от събраните доказателства и заключението на СТЕ. Правните изводи на съда са в съответствие с материалния закон. Решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 29.06.2016 г. касационна жалба на Т. А. К. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 22.06.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 318/20.06.2016 г. по адм. дело № 876/2015 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК, Административен съд П., VI-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. А. К. с адрес: с. Ц., представляван от адвокат Бангеев, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-130-6500/6815 от 29.09.2015 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Т. А. К., ЕГН ..., да заплати на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, гр. С., сумата от 600 лева, представляваща разноски по производството. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган - заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", съгласно представената по делото Заповед № 03-РД/323 от 11.06.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, с която са делегирани правомощия на лицето, издало акта. Съдът е констатирал, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, вкл. чл. 34 и 36 от АПК, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Посочил е, че в случая административният орган е приел в резултат на извършените административни проверки и проверка на място за установени недопустими за подпомагане площи за кампания 2014 г. Административният орган е издал уведомителното писмо след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и е събрал в хода на административното производство служебно всички относими към случая доказателства, като уведомителното писмо е издадено след наличие на влязла в сила Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Съдът се е позовал на таблиците към оспореното уведомително писмо, според които е отказано финансово подпомагане поради установената разлика, а съгласно заключението на вещото лице констатациите на административния орган се потвърждават. На последно място съдът е приел, че със свидетелските показания не се преодолява доказателствената сила на констатациите от извършените административни и теренни проверки. При този изход на спора, съдът е присъдил на ответника разноски за внесено възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, както и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение, макар и лаконично с кратки мотиви, е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - П. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2014, с изх. № 02-130-6500/6815 от 29.9.2015 г., издадено от Зам. - изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие". Компетентността на този административен орган произтича от т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., с която се делегират правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тази заповед е допълнена със заповед № ОЗ-РД /323/11.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., като на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. са дадени допълнителни правомощия, които обаче за конкретния случай са неотносими, дори и в т. 1 предвид факта, че спрямо кандидата за подпомагане Т. А. К. не са установени площи, заявени от повече от един кандидат и не се е наложило издаване, респ. подписване на уведомително писмо съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В тази връзка погрешно първоинстанционният съд е цитирал тази втора заповед, а не първата заповед за делегиране на правомощия, но доколкото се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК, и то без ограничение във времето, тя сама по себе си не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. Следователно оспореното уведомително писмо изх. № 02-130-6500/6815 от 29.9.2015 г. е издадено от компетентен административен орган, както правилно е констатирал съдът и неоснователно се явява оплакването на касационния жалбоподател, че нямал такова възражение, защото, дори и да няма направено такова оплакване, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168 от АПК, служебно проверява законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146, и обявява нищожността му дори при липса на искане за това. С процесното писмо изх. № 02-130-6500/6815 от 29.9.2015 г. адресатът Т. А. К. от гр. П., ул. "Т. К." .№..., ет. ..., ап. ..., с УРН: 623177 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 13/190614/77869 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС 5 парцела са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е поискана сума от 7235.04 лева и нищо не е изплатено. По схемата за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014), за заявената Схема и декларираните в заявлението площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 0 лева, тоест от поисканата сума от 3194.92 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочен по идентификатор на БЗС един парцел (05459-451-1-2) е констатирано несъответствие с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 3145.12 лева и нищо не е изплатено. По мярката "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС 4 парцела са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 1597.69 лева и нищо не е изплатено. Със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период по четирите схеми/мерки в размер общо на 9267.47 лева, тъй като разликата между декларираните площи и установените след извършените административни проверки и/или проверки на място надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони (общо 10 страници) представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно схеми, мерки и за кои площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите - жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. На стр. 46 от адм. дело № 876/2015 г. по описа на Административен съд - П. е приложено Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица, подадено от земеделския стопанин Т. А. К., от което се установява, че са заявени за подпомагане следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, НР1 и НР2. Заявлението е подадено на 07.05.2014 г., друго заявление не е приложено по делото и затова, като е отразил в решението си, че началото на административното производство е поставено с подаването на заявление за финансово подпомагане от 07.05.2015 г., съдът е допуснал очевидна неточност, която, както се каза по-горе, може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК без ограничение във времето и не рефлектира върху законосъобразността на съдебното решение. Съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, т. е., проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо се установява, че на заявените от кандидата Т. А. К. площи са извършени и административни проверки, и проверка на място (ПнМ), очевидно защото заявлението му е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления - попълнени са всички колони, включително и колона 4. Тези факти се потвърждават и от приложените по делото: заповед за извършване на проверка от РТИ (Регионален технически инспекторат) към ДФЗ, съставения контролен лист за резултата от проверката чрез дистанционно проучване, уведомително писмо до кандидата (изпратено на адреса, който сам кандидата си е посочил в заявлението като адрес за кореспонденция), както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице проверката е извършена на 17.10.2014 г., използван е визуален контрол на място, както и GPS измервания, приложени са и фотоснимки, които доказват състоянието на парцелите, като констатациите са, че парцелите са необработени, има нежелателна растителност и няма следи от паша на животни, поради което като такива са недопустими за подпомагане. При административната проверка, която е направена на база изготвения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, са били установени площи извън границите на този слой. Одобрения от Министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), е релевантен за определяне на допустимите за подпомагане площи, защото с изменение на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., е въведено ново основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 6, което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо - 29.9.2015 г. Затова въпросът дали жалбоподателят е обжалвал тази заповед е от съществено значение за изясняване на спора, а именно той - чрез пълномощника си се е противопоставил на такъв въпрос, поискан от процесуалния представител на административния орган. При тези данни се приема, че жалбоподателят нито е подал възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, нито е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Само за пълнота и яснота на това място следва да се отбележи, че за да са допустими за подпомагане площите, заявени от кандидата, е необходимо те да попадат в рамките на блокове от СИЗП. Когато блок на земеделско стопанство (БЗС) попада частично или изцяло извън допустимия физически блок (ФБ), за допустима за подпомагане се определя единствено площта, която е в границите (рамките) на допустимия ФБ, а останалата площ от БЗС отпада автоматично от заявлението за подпомагане, тъй като представлява недопустима или наддекларирана площ и този процес се извършва автоматично от ИСАК в етапа на кръстосаните проверки на заявленията. Затова са неотносими в това производство всякакви възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой, които конкретно за определяне на допустимите площи на заявлението на жалбоподателя Т. К. според заключението на вещото лице са сателитни изображения от 2014 г. и извършена теренна проверка от ДФЗ-РА. Пак само за пълнота на това място следва да се посочи, че тези заповеди за одобряване на специализирания слой за различните кампании се издават на основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и през годините са с различно наименование: "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", "Площи, допустими за подпомагане", "Площи в добро земеделско състояние". При определяне на допустимите за подпомагане площи не е от значение "стопанската година", на която се позовава многократно жалбоподателя и който термин е основна част от защитната му теза. Необходимо е да се отбележи, че следва да се прави разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. Относно възражението на жалбоподателя в касационната жалба относно извършените "теренни проверки", които са били отменени, трябва да се констатира, че на 17.10.2014 г. е извършена проверка на място, а не теренна проверка. Независимо от това, отмяната на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях" с влязло в сила решение на Върховния административен съд - Второ отделение № 1155 от 02.02.2015 г. постановено адм. дело № 10538/2014 г. действа занапред, защото изрично в чл. 195, ал. 1 от АПК е регламентирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а такова решение влиза в сила от деня на обнародването му (чл. 194 АПК), в случая в "Д. вестник", бр. 50 от 3.07.2015 г. Оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е разпределил доказателствената тежест в административния процес по чл. 170 от АПК се опровергава от съставения за съдебното заседание проведено на 15.04.2016 г. протокол. Правилно съдът не е кредитирал показанията на тримата свидетели и това е така, защото с гласни доказателства не може да се обори доказателствената сила на писмените доказателства. Не е допустимо със свидетелски показания да се доказват настъпили преди години факти дали заявените парцели се обработват, косят, почистват от храсти и дървета, или дали са в добро земеделско състояние при положение, че има влязла в сила заповед за одобряване на слой "Площи, допустими за подпомагане". Отделно от това, свидетелите заявяват обработка през месеците май, юни, пролетта - лятото на 2014 г., а извършената допустима от закона проверка на място е през месец октомври 2014 г. Следва да се посочи, че същите изложени причини за отказ от подпомагане по СЕПП се отнасят и за мярката СПП и НР2, а относно мярката НР1, видно от първоначалната жалба, няма претенция за тази мярка, а само за СЕПП, СПП и НР2. Въпреки това, отказът е, че в парцела с декларирана площ 12.37ха има нежелателна растителност и няма следи от паша на животни. Пак само за пълнота следва да се посочи, че при административните проверки на заявлението на жалбоподателя, не е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, видно от колона 2 и 3 в таблиците, където площите в ха са равни, и затова няма основание за отказ за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. На последно място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че оспорване истинността на писмени документи, приети като доказателства в първоинстанционното производство, оспорване на констатациите в заключението на вещото лице, както и въвеждане на нови доводи, незаявени своевременно в първоначалната жалба, е недопустимо да се прави пред касационната инстанция. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Разноски за касационното производство не се дължат на никоя от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,