Решение № 11862 от 20.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Кеш" ООД, чрез адв. Г. Иванов срещу решение 2105 от 29.03.2022г. по адм. дело 2227/2021г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 83/25.01.2021г., постановено по преписка 156/2020г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) . Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация в писмено становище по делото, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваният съдебен акт, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Сити Кеш ООД срещу решение 83/25.01.2021г. по преписка 156/2020г., което е образувано въз основа на Доклад за самосезиране, изготвен от доц. д-р А. Джумалиева - Председател на КЗД, относно недостъпна архитектурна среда на обект: офис за бързи кредити "Сити Кеш", находящ се на адрес: гр. Севлиево, [улица]. С оглед на изложените оплаквания за осъществено по-неблагоприятно третиране чрез изградена и поддържана архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 5 по признак увреждане , преписката е разпределена на Ad hoc заседателен състав. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 83 ЗЗДискр. И на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото съдът е приел, че Комисията правилно е взела решение, предвид събраните в административното производство доказателства и относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. при осъществена дискриминация за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗХУ, проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3 при условия и по реда, определени в ЗУТ. Относимата към датата на проверката и на издаване на акта наредба е отменената Наредба 4/01.07.2009 г. (съгласно §6 от ПЗР на Наредбата от 26.01.2021 г., в сила понастоящем). В тази връзка, от КЗД са съобразени и легалните дефиниции на достъпна среда , дадени в § 1, т. 2 от Наредба 4/09 г. (отм. ДВ, бр. 12 от 12.02.21 г., в сила от 13.03.21 г.), действаща към датата на решението на комисията, както и в сега действащата Наредба РД-02-20-2/26.01.21 г., които са идентични. Нарушението е квалифицирано от КЗД като пряка дискриминация по признак увреждане съобразно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5 ЗЗДискр. Установено, че достъпът до обекта е чрез стъпала и липсата на помощни средства за тяхното преодоляване обуславят липса на свободен достъп за лицата с увреждания, т.е. установява се липсата на достъпна архитектурна среда (чл. 5, предл. последно ЗЗДискр.). По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Сити кеш ЕООД срещу решение 83/25.01.2021г. на КЗД. Решението е правилно. Правилно административния съд се е позовал на изискването за достъпност на архитектурната среда, което е въведено с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията, ратифицирана със закон на 26.01.2012г., ДВ (бр.12/10.02.2012г.), съгласно която норма държавите, ратифицирали конвенцията са длъжни да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Нормата на чл.4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак увреждане , а разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Обоснован е изводът на АССГ, че офисът, в които "Сити Кеш" ООД предоставя услугите си и който е бил обект на проверка, е публично място (предоставя се обществена услуга отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други средства - търговска дейност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, по твърдение на самото дружество, като адресати на услугата могат да бъдат неограничен брой лица), поради което задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на Сити Кеш ООД. Възможността за предоставяне на услугите по алтернативен начин, е ирелевантно. Правилно административния съд е приел, че за да е архитектурно достъпно помещението е необходимо до него да има безпрепятствен достъп, който не зависи от помощта на друго лице. Член 5 ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а не невъзможността за ползването на услуга. До всяко помещение, в което се предоставят публични услуги, следва да има достъп на всички лица. Облигационните отношения между лицето предоставящо публичната услуга и собственика на помещението, в което се предоставя тази услуга (както е в процесния случая), относно това кой следва да осигури достъпната архитектурна среда са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Задължението за достъпност на средата е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. При липсата на осигурен свободен достъп на лица с намалена подвижност, включително лица с двигателни увреждания до помещението, в което "Сити кеш" ООД предоставя услугите си, е налице предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак увреждане . Хората с увреждания не могат да получат услуга предоставяна на публично място по начин, който да не ги дискриминира, защото не могат да ползват услугата самостоятелно и независимо от волята на друг субект, по простата причина, че нямат осигурен достъп до помещението, в което се предоставя тази услуга. В обект Сити кеш ООД, находящ се на адрес: гр. Севлиево, [улица]липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, вкл. такива с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с КП вх. 12-11-2804/24.07.2019 г. съставен от служители на КЗД при извършена проверка. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване, отразените в протокола факти относно липсата на достъпна архитектурна среда, не са оборени. Липсата на архитектурен достъп е правилно установен от КЗД, поради което правилно е дадено и задължително предписание за отстраняването му. Наложената имуществена санкция е на минимума. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, направеното от КЗЛД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143,ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК размерът на същото съдът определя в размер на 100 (сто) лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение