Решение № 6996 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 526/2010 г.

Решение № 6996 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 526/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е касационна по жалба на ЗКПУ "Волово" - с. Волово, община - Борово, чрез пълномощника си адв. Г. Недков, срещу Решение № 19/27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 202/2009 г., по описа на Административен съд гр. Русе, в частта с която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 8/18.05.2009 г., издаден от Кмета на община - Борово. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че община Борово му е предоставяла услугите включени в таксата за битови отпадъци. Този извода на съда е необоснован, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства и е в нарушение на изискването на чл. 71 от ЗМДТ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалвания акт. Ответникът по жалбата - Кмета на община Борово не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 8/18.052009 г., издаден от Кмета на община Борово, с който са определени публични задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ и лихви за просрочие за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с приложена справка за размера на отделните компоненти. С обжалваното решение съдът е отменил Акта в частта в която е разпореденото плащане на ТБО за 2009 г. след първата вноска, в 14-дневния срок от връчване на акта, и е отхвърли жалбата в останалата й част. Предмет на обжалване в настоящото производство е Решението в частта в която е отхвърлена жалбата, а в останалата си част е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част от обективна страна съдът е приел, че жалбоподателят е подал декларация № 1803000004/28.01.2009 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, с която е декларирал нежилищен недвижим имот, представляващ метален навес и прилежаща земя, находящ се в с. Волово, парцел X в кв. 28 по плана на селото. От доказателствата приложени към декларацията е установено, че имотът е придобит през 1994 г. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото за процесната 2004 г. - Заповед № 251/29.10.2003 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и Решение № 23 по Протокол № 3/17.12.2003 г. на ОбС Борово с приложена План-сметка към решението на ОбС, за 2005 г. - Заповед № 242/27.10.2004 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, Решение № 131 по Протокол № 14/27.10.2004 г. на ОбС - Борово с приложена План - сметка към решението на ОбС, за 2006 г. - Заповед № 328/26.10.2005 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, Решение № 271 и № 272 по Протокол № 28/25.01.2006 г. на ОбС - Борово с приложена План - сметка към решението на ОбС, за 2007 г. - Заповед № 358/26.10.2006 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, като на основание § 13 от ПЗР на ЗМДТ /в сила от 1.01.2007 г./ ТБО за нежилищни имоти за 2007 г. е в стойност по предходната година по приложена План - сметка към решението на ОбС, за 2008 г. -Заповед № 388/15.10.2007 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, Решение № 14 по Протокол № 3/19.12.2007 г. на ОбС - Борово по приложена План-сметка към решението на ОбС и за процесната 2009 г. - Заповед № 372/27.10.2008 г. на Кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, Решение № 168 по Протокол № 15/29.12.2008 г. на ОбС - Борово и приложена План-сметка към решението на ОбС. За безспорно съдът е приел, че от 2003 г. до м. май 2007 г. услугите по сметосъбиране и сметоизвозване й поддържането на депа на територията на община - Борово, вкл. в с. Волово, са се извършвали от фирма "Астон Сервиз" ООД като изпълнител по договор с общината. Този факт се установява и от показанията на св. Ивайло Радев, Договор от 17.04.2003 г., график за извършване на услугите, Договор от 3.01.2007 г., с приети Справки към него. От приетите по делото идентификационни карти, годишни отчети за събиране и депониране на отпадъци, договор за закупуване на специализиран автомобил и показанията на св. Радев, св. Велев, св. Савов за безспорно съдът е приел, че от м. май 2007 г. община Борово е извършвала със собствени сили и средства услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа, хигиенизиране на обществени места на територията на цялата община, вкл. и в с. Волово. От приетата схема - ситуация на стопанския двор на кооперацията и от показанията на св. Христова и св. Велев съдът е приел, че стопанският двор на жалбоподателя е разположен по дължината и малко над главния път Русе - Бяла и се състои от няколко последователно разположени парцела, които нямат директна връзка с главния път. За да се излезе от стопанския двор, трябва да се мине покрай обект № 1 по схемата, като предмет на процесния спор е ТБО за имот под № 9. От приетата справка за разположение на контейнерите за събиране на сметта в с. Волово, съдът е приел, че в селото има 14 контейнера, с обем 1.1 куб. м, като най-близо до имота на жалбоподателя, е този по т. 12 - на ул. Хр. Ботев до № 6, близо до стопанския двор. От показанията на св. Христова най-близкият контейнер се намира на около 500 м от стопанския двор на кооперацията, а според кмета на селото, той се намира до млекосъбирателния пункт, на кръстовище преди главния път, на 50-60 метра от стопанския двор, но и двамата сочат едно и също място. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че в с. Волово се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но кооперацията не ползва контейнерите в селото, а със собствени сили и средства извозва битовите отпадъци до сметището на с. Волово. Според св. Христова, за работниците от кооперацията не е удобно да изнасят сметта до най-близкия контейнер и битовите отпадъци на кооперацията се събират и се извозват до сметището през месец - месец и половина. От показанията на Савов - шофьор на специалния автомобил за сметоизвозване от 2007 г. до 2009 г. за установено съдът е приел, че през този период битовите отпадъци от с. Волово са се извозвали по график до депото в гр. Борово, като хигиенизирането на обществените места се е извършвало от хора, назначени по програми за безработни. За установяване на факта за наличие на депо за отпадъци в гр. Борово съдът е обсъдил приетите по делото: Акт публична общинска собственост, скица, протоколи и показания на св. Раднев, изпълнителен директор и съдружник във "Аристон Сервиз" ООД. Установено е, че веднъж месечно фирмата е извършвала разриване и уплътняване с верижен трактор в депото, а веднъж годишно е почиствала сметищата в селата на общината. От приетите доказателства - план-сметки за разходите в дейност "Чистота", отчети за общите приходи от данъци и такси и извършените разходи за битови отпадъци за установено съдът е приел, че от 2005 г. до 2009 г. община Борово е предвидила и е направила разходи за хигиенизиране на териториите за обществено ползване в община - Борово, респ. в с. Волово. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че спорът е свързан с факта, дали общината предоставя всяка една от трите услуги в с. Волово, респ. в района на имота на жалбоподателя и налице ли са посочените по-горе основания да не се събира ТБО. За да отхвърли жалбата от правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, съгласно която таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи По делото няма спор по фактите. Касаторът е подал декларация № 1803000004/28.01.2009 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, с която е декларирал нежилищен недвижим имот, представляващ метален навес и прилежаща земя, находящ се в с. Волово, парцел X в кв. 28 по плана на селото, като имотът е придобит през 1994 г. Не се оспорва размера на така определеното задължение Основният спорен момент е наличие на предпоставките на чл. 62 от ЗМДТ, във връзка с твърдение на касатора за липса на престация на услугите от община Борово. Съгласно чл. 6 от ЗМДТ общината събира местна такса за битови отпадъци, която се определя и администрира с наредба на Общинския съвет съгласно чл. 9 от ЗМДТ. В случая това е Наредба № 13 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги (Наредбата), приета с Решение на Общински съвет - Борово № 327/4.03.2003 г. допълвана с Решение № 173/23.02.2005 г. (приложена по делото). По делото са представени заповеди на Кмета на община - Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, от които се установява, че за процесните години услугата сметосъбиране и сметоизвозване се извършва в регулационните граници на с. Волово, с посочена честота за всяка година, като депонирането на битовите отпадъци се извършва на регламентирано в гр. Борово депо. По делото не е имало спор относно обстоятелството, че недвижимият имот, собственост на кооперацията се намира в строителните граници, определени със застроително-регулационния план. Както правилно е приел АС в изпълнение на чл. 66 от ЗМДТ, размерът за всяка услуга поотделно е определен за всяка от процесните години с Решения на Общинският съвет /ОбС/ - Борово. Таксата е определена в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в чл. 66, т. 1 - т. 4 от ЗМДТ дейности, включително за изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депата за битови отпадъци, като по делото са приложени одобрена план - сметка за всяка от процесните години, въз основа на която са приети решенията на ОбС - Борово. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон е уредено изключението, а именно, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ следва изводът, че размера за трите такси не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината. При така приложимите норми правилно АС е приел, че от подробно обсъдените доказателства се налага извода, че услугите са предоставени от Община Борово. Таксите не се дължат само когато услугата не се предоставя от общината, като липсва правна възможност за недължимост на таксата при непълно или частично изпълнение, така както се поддържа в касационната жалба. Както е приел АС за периода от 2003 г. до м. май 2007 г. услугите по сметосъбиране и сметоизвозване й поддържането на депа на територията на община - Борово, вкл. в с. Волово, са се извършвали от фирма "Астон Сервиз" ООД като изпълнител по договор с общината. Този факт се установява и от приетите и обсъдени в мотивите на съда график за извършване на услугите, договор от 3.01.2007 г. и справки към него. От м. май 2007 г., видно от приложените идентификационни карти, годишни отчети за събиране и депониране на отпадъци, договор за закупуване на специализиран автомобил и показанията на св. Радев, св. Велев, св. Савов се установява, че община Борово е извършвала със собствени сили и средства услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа, хигиенизиране на обществени места на територията на цялата община, вкл. и в с. Волово. Услугата е предоставяна регулярно, с честота два пъти месечно, без прекъсване от 2004 г. до издаване на обжалвания пред АС акт. Безспорно е установено, че в близост до началото на стопанския двор има разположен контейнер, поради което правилно съдът е приел, че услугата се предоставя и в района на процесния имот. Обстоятелството, че поради неудобство да ползва най-близо разположеният контейнер, кооперацията извършва със собствени сили и средства събирането и извозването на битовите отпадъци, не налага на извода, че дружеството не дължи задължението, което възниква по силата на ЗМДТ и не освобождава касатора от заплащане на дължимата такса съгласно чл. 62 от ЗМДТ. В тази насока правилно АС е приел, че касаторът е могъл, но не е предприел действия с цел допълнително предоставяне на съд за битови отпадъци или изменение в схемата за разположение на съществуващите. След като услугата се предоставя от Общината в населеното място и имотът се намира в регулационните му граници, не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недължимост на такса за втората услуга поради това, че общината не е изградила, поддържа, експлоатира депа или други съоръжения за битови отпадъци. Както правилно е приел АС от събраните писмени и гласни доказателства се установи наличието на депо в гр. Борово. Обстоятелството, че кооперацията не е ползвала депото в гр. Борово, а е извозвала отпадъците до нерегламентираното сметище в с. Волово, не налага на извода за наличие на предпоставките за неплащане на такса за този вид услуга в хипотезата на чл. 7, т. 3 ЗМДТ. Неоснователни са доводите за недължимост на такса за третата услуга, поради това, че общината не извършва почистване и хигиенизиране на териториите за обществено ползване. Както правилно е приел съдът въз основа на подробен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, при наличие на извършени разходи за хигиенизиране на местата за обществено ползване, установени въз основа на план сметки за разходите в дейност "Чистота", отчети за общите приходи от данъци и такси и извършените разходи за битови отпадъци; почистване на парка и центъра на с. Волово; извършване на снегопочистване на улиците от аварийна група през зимата; осигуряване в щата на общината на персонал, зает само в дейност "Чистота" се налага извода, че услугата поддържане и хигиенизиране на териториите за обществено ползване се предоставя в достатъчна степен качествено и постоянно в с. Волово. След като е безспорно установено, че тази услуга се предоставя от общината, правилно АС е приел, че не е налице изключението по чл. 71, т. 2 ЗМДТ. В този смисъл са Решение № 6643 от 21.05.2009 г постановено по адм. д. № 2491/2009 г., I отд, Решение № 7943 от 16.06.2009 г по адмд. № 2952/2009 г., I отд на ВАС, Решение № 9941 от 22.07.2009 г. по адм. д. № 1406/2009 г., I отд., Решение № 11153 от 30.09.2009 г. по адм. д. № 5292/2009 г., I отд. на ВАС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение