Решение № 4801 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2015 г.

Решение № 4801 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 2618/1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1870/2014 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 16251200151/6.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 1171/5.09.2012 г. на Директора Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2009 г. съгл. чл. 43, ал. 1 ЗКПО в размер на 60 477.36 лв., в резултат на което декларираната данъчна загуба от 117 885.42 лв. е изменена на данъчна загуба в размер на 57 408.06 лв.; както и установените за внасяне лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 72.39 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в разпоредбата на чл. 43 ЗКПО не е упоменато, че кредитът трябва да е изцяло гарантиран от свързано лице, поради което изводът в РА, че отчетените разходи за лихви следва да участват при определяне на непризнатите разходи за лихви по реда на чл. 43, ал. 1 ЗКПО е правилен и законово обоснован. Моли да бъде отменено решението в оспорената част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Аладин фуудс" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 24.03.2015 г. преди съдебно заседание е постъпила молба от адв. Лилия Борисова, с която същата заявява, че оспорва касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и претендира направените в настоящата инстанция разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Обжалваното в настоящото производство решение е постановено след произнасяне на ВАС с Решение № 8830/25.06.2014 г. по адм. д. № 14010/2013 г., с което е отменено Решение № 1949/22.08.2013 г. по адм. д. № 3077/2012 г. на АС - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Аладин Фуудс ООД, против РА № 16251200151/6.06.2012 г., потвърден с Решение № 1171/5.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 238 752,95 лв. за данъчни периоди на месеците ноември 2008 г., август и септември 2009 г., януари, февруари, април, май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и февруари 2011 г. по доставки, получени от "Вангера Мийт" ООД, "Мийт БГ" ООД и "Еси Трейдинг", ведно със законната лихва, както и за преобразуване на финансовия резултат на същото дружество по ЗКПО за 2009 г. със сумата от 117 222,86 лв. по реда на чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО и със сумата от 60 477,36 лв. по реда на чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 5 ЗКПО за намаление на данъчната загуба за 2009 г., както и за установените за внасяне лихви върху авансови вноски за 2009 г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото АДмС - Пловдив е отменил РА в частта относно преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2009 г. съгл. чл. 43, ал. 1 ЗКПО в размер на 60 477.36 лв., в резултат на което декларираната данъчна загуба от 117 885.42 лв. е изменена на данъчна загуба в размер на 57 408.06 лв.; както и установените за внасяне лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 72.39 лева. За да постанови този резултат съдът е установил следното: Ревизираното лице за 2009 г. е декларирало отрицателен финансов резултат, а в отчета за приходите и разходите /ОПР/ са начислени разходи за лихви по договори за кредити, гарантирани от "свързани лица". Фактът, че ревизираното лице и А. Харфан, който е гарант по кредитите, са "свързани лица" не се оспорва от жалбоподателя. Лихвите не са декларирани в ГДО, а изчислението им е въз основа на формулата по чл. 43 ЗКПО. Съдът е обсъдил в мотивите на решението си описаните в РД четири банкови договора /л. 188-190; л. 783-863, т. 3/, два от които са формирали спорните лихвени счетоводни разходи за 2009 г. в размер на 138 016,85 лв., послужили въз основа на изчисленията по чл. 43, ал. 1 ЗКПО за данъчно преобразуване от 60 477.36 лв.: - Договор за банков кредит № 182 от 8.12.2006 г. и Договор за банков кредит № 183 от 8.12.2006 г. /л.783 и сл./ и двата с кредитор ОББ АД и кредитополучател Аладин Фуудс ООД, договор за поръчителство от 10.04.2009 г., А. Харфан - поръчител поема задължения и става солидарен съдлъжник за кредитополучателя пред ОББ АД като кредитор по кредита, предоставен по силата на договор за банков кредит № 182/8.12.2006 г. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗКПО, в разходите за лихви не се включват разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит. Анализирайки клаузите на посочените по-горе договори съдът е приел, че същите не са сключени при цялостно поръчителство от страна на А. Харфан и поемане на задължение за солидарна отговорност от страна на това лице заедно с "Аладин фуудс" ООД. Кредитите от ОББ АД не са изцяло гарантирани от свързани лица - от една страна, и от друга - обезпечавани са напълно с активи, собственост на "Аладин Фуудс" ООД. Според решаващия съд на регулация подлежат разходите за лихви, тогава когато целият размер на кредита е обезпечен или гарантиран или отпуснат по нареждане на свързано лице. Ако бъде прието обратното би се достигнало до разширително тълкуване на норма, свързана с данъчна регулация на разходи във вреда на данъчно задълженото лице. Съдът е приел за основателна жалбата и в частта относно начислените лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер на 72.39 лева. Приел е, че задължението за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък не е самостоятелно, то е свързано с годишния ФР на данъчния субект. При приключване на финансовата година със загуба, корпоративен данък не се дължи и не се събират определените авансови вноски за изтеклата година, макар, че са били дължими, до определяне на окончателния резултат на дружеството за годината. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Между страните няма спор относно фактическите констатации в хода на ревизията и приетото от съда от фактическа страна. При произнасянето си първоинстанционнният съд е съобразил задължителните указания по чл. 224 АПК в мотивите на отменителното решение на ВАС. Относно преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2009 г. съгл. чл. 43, ал. 1 ЗКПО в размер на 60 477.36 лв., настоящият състав намира, че изводите на съда са правилни и в съответствие с материалния закон. Следва да се посочи, че в тази част спорът е правен и е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, на която се е позовал органа по приходите досежно увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството. Съгласно посочената разпоредба разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал, като в разходите за лихви не се включват разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице. При тази редакция на разпоредбата настоящият състав на ВАС счита, че законосъобразно съдът е приел, че волята на законодателя е била, че подлежат на регулация разходите за лихви, тогава когато целият размер на кредита е обезпечен или гарантиран или отпуснат по нареждане на свързано лице. Неоснователно е възражението на касатора, че в цитираната законова разпоредба не е упоменато, че кредитът трябва да изцяло гарантиран от свързано лице. Такова разширително тълкуване на данъчна норма, свързана с данъчна регулация на разходи е недопустимо, тъй като е във вреда на данъчнозадълженото лице. В този смисъл е и решение № 10179/12 г. по адм. дело № 5309/2012 г. на ВАС, VIII отделение. Правилно е решението и в частта на начислените лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. Обосновано съдът е приел, че при деклариран безспорно с ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2009 г. отрицателен финансов резултат, не се дължат лихви върху привременните авансови вноски, изхождайки от връзката главно - акцесорно задължение. Позоваването на чл. 86, ал. 1 ЗКПО и необвързването на задължението за внасяне на авансови вноски с крайния финансов резултат противоречи на смисъла в чл. 19, вр. чл. 18 и чл. 21 от с. з. за недължимост на корпоративен данък при приключване на финансовата година на загуба. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните от касатора касационни основания, налагащи отмяна на обжалваното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Ответника по касация претендира разноски за адвокат в размер на 2330 лв. Касаторът заявява, че в случай, че ответника претендира възнаграждение за един адвокат, над минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г., то на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК същото да бъде намалено. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски в размер на 2330 лв., тъй като същите са под двукратния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /арг. § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г./. Съобразно изложеното по-горе и с оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер - 2330 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2015 г. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,