Решение № 1611 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2016 г.

Решение № 1611 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. област срещу решение № 947/27.10.2016 г. по адм. д. № 20/2016 г. по описа на Административен съд С. област. С решението е отменено Решение № 1012-22-87#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област, с което е отхвърлена жалбата на О. В. И. срещу Разпореждане № МП-03-30420#2 от 22.07.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. област и е върнато делото като преписка на ТП на НОИ С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагане на закона. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Допуснато е неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби относно установяването на осигурителния стаж и доход на лицата. Игнориран е фактът, че доказателствената сила на представените документи за трудовия и осигурителен стаж на лицето е била опорочена. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ С. област. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - О. В. И., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Димитров със становище за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за описаните в нея обстоятелства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1012-22-87#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ, С. област е потвърдено разпореждане № МП-03-30420#2 от 22.07.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. И. по подадено от него заявление вх. № МП-03-30420/10.12.2014 г. по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Органът се е мотивирал, че лицето няма необходимия стаж от първа и втора категория труд към датата на заявлението и не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Към датата на заявлението лицето е навършило 63 години, 00 месеца и 07 дни. Съгласно представените документи има осигурителен стаж: от първа категория - 00 г. 00 м. 00 д., от втора категория - 10 г. 00 м. и 00 дни, от трета категория 23 г. 08 м. 00 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 36 г. 02 м 19 дни. Пенсионният орган в разпореждането си не е зачел стажа на О. И. въз основа на удостоверенията издадени от ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. образец УП3 № 201-2/8.05.2002 г. и образец УП2 № 201-2/8.05.2002 г., тъй като е приел, че не са редовни документи. Счел е, че същите са антидатирани и бланките им съдържат ЕИК ********* на дружеството, който е получен при служебната му пререгистрация по Закона за Търговския регистър на 15.06.2011 г. с № 20110615095538, т. е. този ЕИК не може да е съществувал към 2002 г., тъй като тогава фирмата е имала друг фирмен номер. Пенсионният орган е приел, че тези удостоверения не са редовни документи и не могат да удостоверят осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което не следва да се вземат предвид при преценяване на правото на пенсия на лицето. Поради това не е бил зачетен осигурителният стаж на О. И. в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. за периодите от 1.01.1983 г. до 4.09.1986 г. и от 2.02.1990 г. до 30.04.1992 г. на длъжност "Топилчик в леярен цех" и заверката в цитираните удостоверения, че трудът е първа категория съгласно т. 4 "и" от ПКТП /Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/. Спорният въпрос е за това, че пенсионният орган не е зачел и взел предвид отбелязването в трудовата книжка на Ихтимански, приложена по делото, където са отбелязани същите данни относно стажа и длъжността на лицето през посочените периоди в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С.. С решението на Административен съд С. област правилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане на ПО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да бъде зачетен стажът на Ихтимански за въпросните периоди като осигурителен, въз основа на отбелязването в трудовата му книжка, тъй като същата представлява документ, годен да установи осигурителния стаж на лицето на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Изложените в касационната жалба доводи, че трудовата книжка не е годен документ да удостовери изплащането на уговореното трудово възнаграждение /съответно осигурителен доход/ и цитираната в този смисъл практика на Върховен административен съд, не са относими в процесния случай. Въз основа на отбелязванията в трудовата книжка се установява и удостоверява осигурителният стаж, длъжността и категорията труд на лицата, а не е годна да удостовери фактическо изплащане на уговореното с работодателя трудово възнаграждение, в който смисъл е цитираната от касатора практика на ВАС - напр. решение № 5521/17.04.2012 г. по адм. д. № 14504/2011 г. на ВАС. Правилен е изводът на Административен съд С. област, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ относно осигурителния стаж на лицето по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС. С. тази разпоредба, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Трудовата книжка не е била оспорена по реда на чл. 193 от ГПК от административния орган, поради което има задължителна доказателствена сила. Ако касационният жалбоподател счита, че тя е неистински документ или е с невярно съдържание, следвало е да я оспори по реда на чл. 193 от ГПК в производството пред Административен съд С. област, което не е сторено. Същата е изготвена от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установената форма и ред, касаеща периодите от 1.01.1983 г. до 4.09.1986 г. и от 2.02.1990 г. до 30.04.1992 г. С оглед на това, тя съставлява годно доказателство за положения от Ихтимански трудов стаж. Като официален свидетелстващ документ, той притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, и фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Доказателствената тежест, за да се обори неговата доказателствена сила на основание чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК пада върху административния орган. В този смисъл е и съдебната практика- решение № 13952 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 390/2016 г., по описа на ВАС, шесто отделение. В съответствие с данните по делото и правните си изводи, съдът е върнал преписката на пенсионния орган за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в съдебното решение. По делото е приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според която ако бъде зачетен стажът му в спорните периоди, лицето има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,