Решение № 11156 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите/НАП/, чрез проц. представител- ст. юрисконсулт Консулов , против решение 5920 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 6436/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Е. Г. Димитровград" ООД, гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 000030-5645/16.06.2022г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на "Е. Г. Димитровград " ООД, със седалище и адрес на управление гр. София за възстановяване на платена с платежно нареждане от 28.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, в размер на 25 000 лева.

В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз да организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес в гр. Любимец ,обл. Хасково , по влязло в сила решение 000030-953/25.03.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно:

1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/- за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7 600 лв. и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение второ от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз)- 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценз от 5 години.

Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не се изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да отмени оспорения административен акт, АССГ е изложил мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че няма основание да се събира втора такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя като обосновани изводите на първоинстанционния съд, че според разпоредба на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съобразено е от страна на съда обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗХ в предходната му редакция от ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 01 01. 2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си и гласи, че хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само такси по ал. 1.

Правилно и законосъобразно е тълкуването на съда, че чл. 30, ал. 7 ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценз, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за продължаване на лиценз за организиране на игри с игрални автомати -10.05.2022 г. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с алтернативен данък по чл. 242, ал. 1, т. 1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр. 69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Следователно издаденият на дружеството лиценз с решение от 10.05.22 г. е за дейност, облагана с алтернативен данък. Изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1 от същата разпоредба.

Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение