Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2016 г.

Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Т., чрез пълномощника му адв. П. С., срещу Решение № 1 от 28.01.2016 г., постановено по гр. дело № 34/2015 г. по описа на Административен съд Г. с доводи за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска отмяната му. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- гр. С. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен предявения от Д. И. Т. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лева, произтичащи от отменено Наказателно постановление, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на исковата молба до пълното изплащане на обезщетението и е осъдил ищеца да заплати на ответника по иска разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че Наказателно постановление № 27-0000115 от 11.05.2015 г. на и. д. Директор на РД "КД-ДАИ" - гр. Г., с което на ищеца Т. е наложена глоба в размер 200 лева, е отменено с Решение № 386 от 03.07.2015 г. на Районен съд - Г., постановено по НАХД № 566 по описа за 2015 г. В производството по н. а. х. д. № 566/2015 г. на Районен съд - Г. ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че Т. е заплатил на представляващия го по делото адвокат възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, заплатени в брой при подписването на договора за правна защита и съдействие. Въз основа на тази фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Самото му издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията, тъй като е установено, че Наказателно постановление № 27-0000115 от 11.05.2015 г. на и. д. Директор на РД "КД-ДАИ" - гр. Г., с което на ищеца Т. е наложена глоба, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че поради липса на останалите кумулативно изискуеми предпоставки, предявената претенция е неоснователна. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на н. а. х. д. № 566/2015 г. по описа на Районен съд - Г. няма характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Според съдът възнаграждението на адвоката се основава на облигационно отношение, чийто източник е договор за правна защита и съдействие, и няма характер на увреждане за страната, която го е сключила, съответно, изпълнила задължението си по него. Решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност Претендираните вреди, доказани по размер в случая, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред съда по обжалването и отмяната на наказателно постановление, предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 200 лева, заплатени съгласно уговореното в договор за защита и съдействие серия, представен по н. а. х. д. № 566/2015 г. на РС - Г.. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски пред двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, както следва: 10 лева внесена държавна такса и 300 лeва заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А № 008106 от 21.10.2015 г. по гр. дело № 34/2015 г. по описа на АС - Г.; 5 лева внесена държавна такса и 300 лeва заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2016 г. по настоящето дело или общо разноски в размер на 615 лева. Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение