Решение № 5488 от 7.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение 834/15.02.2022 г., постановено по адм. д. 4116/2021 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена заповед 513з-2260/19.03.2021 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 и чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1, буква а от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, на С. Георгиева е определено допълнително месечно възнаграждение в размер на 20% от 50% от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 от ЗМВР. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за липса на мотиви за определяне на допълнителното възнаграждение в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като те се съдържат в писменото предложение на прекия ръководител с рег. 230р-10148/08.03.2021 г., изготвено в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г. Законът не поставя конкретни изисквания относно критериите, възоснова на които прекият ръководител изготвя мотивираното предложение за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 10, ал. 2, т. 1, б. а от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., което е свързано с нивото на изпълнение на служебните му задължения, количеството и качеството на свършената работа. При отсъствие на служителя поради платен годишен отпуск или отпуск за временна неработоспособност, няма как да се определи нивото на свършената от него работа. В случая, посочването в предложението за периода от 01.01.2021 г. до 08.03.2021 г., в който служителят е отсъствал, не означава, че това е основание за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични дейности. Непосочването на периода, за който е определено допълнителното възнаграждение в заповедта не е основание за нейната незаконосъобразност, както е приел първоинстанционният съд. Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР трябва да се оценяват по реда на Наредба 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, както и по Наредба 8121з-254/13.02.2017 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите на МВР. И в двата нормативни акта не е предвидена възможност за оспорване на поставената оценка по съдебен ред, поради което мотивите в процесната заповед, свързани с нивото на изпълнение на служебните задължения, излизат извън обхвата на проверката за законосъобразност на заповедта. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспорения акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Представя писмени бележки чрез юрисконсулт Х. Христов. Ответникът по касация С. Георгиева, не се явява, представлява се от адв.Йорданов. Оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният орган неправилно е приел, че ползваният годишен отпуск е неотработено време по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г. Съдът е установил, че не е представен работният план относно агентурно-оперативната дейност, поради което няма възможност да се провери дали същият е изпълнен, в каква степен, какви са били целите и постигнатите резултати. Липсват мотиви, по какви причини, след като допълнителното възнаграждение е платимо ежемесечно, определянето му в по-нисък от получавания до момента размер е без срок в издадената заповед. Ползването на отпуск по болест не се зачита за отработено време по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но само за месеца, за който се отнася отпускът. В заповедта не е посочен срок, за който се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 20% при възможен размер до 90%. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град (АССГ) е била заповед 513з-2260/19.03.2021 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 179а, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, за пряко изпълнение на агентурно-оперативна или издирвателна дейност на територията на град София по § 1, точка 26а от Допълнителните разпоредби на ЗМВР и предложение 230р-10148/08.03.2021 г. по описа на 06 Районно управление при СДВР, е наредено да се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 20 на сто от 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база, за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, на инспектор С. Георгиева, считано от 08.03.2021 г. Заповедта е издадена с оглед предложение рег. 230р-10148/08.03.2021 г. относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавен служител в СДВР, изпратено до директора на СДВР от началник на 04 група Криминална полиция - Овча купел на сектор ПКП към 06 РУ СДВР. Предложението е инспектор С. Георгиева да получава допълнително месечно възнаграждение в размер от 20 на сто от 50 на сто от утвърдената със ЗДБ на РБ за съответната година, считано от 08.03.2021 г. В предложението е посочено, че със заповед 513з-5211/11.07.2019 г. на директора на СДВР, Георгиева е назначена на изпълнителска длъжност - разузнавач V степен в 04 група Криминална полиция Овча купел на сектор Противодейстие на криминалната престъпност към 06 Районно управление при СДВР, считано от 18.07.2019 г. Отразено е, че за периода от 01.01.2021 г. до момента /08.03.2021 г./ инспектор Георгиева не е открила ДОО-ДОРП (дело на оперативен отчет и дело за оперативна работа по престъпление) и има на ръководство само един доброволен сътрудник. През месец февруари 2021 г. отсъства продължително от работа, като веднага след ползване на годишен отпуск, представя два болнични листа за времето от 15.02.2021 г. до 26.02.2021 г. включително и от 05.03.2021 г. за 5 работни дни - до 09.03.2021 г. По тези съображения и на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1, буква а от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., е предложено на директора на СДВР да издаде процесната заповед за определяне на допълнителното възнаграждение на ответницата по касация. За да отмени заповедта, решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган /видно от представената на л. 45 по адм. д. 4116/2021 г. заповед 8121к-11353/20.12.2018 г./ и по изричната законова делегация на чл. 179а от ЗМВР, в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразен, като издаден при липса на изискуемите мотиви за определяне на допълнителното възнаграждение в точния му размер, посочен със заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. Съгласно § 1, т. 26а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР, в редакцията към ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., "Специфични служебни дейности" са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства. Съгласно чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията му към датата на издаване на оспорваната заповед (ДВ бр.97 от 2017 г.), условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. В чл. 1 от приложимата по случая Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г. /издадена на основание чл. 179а от ЗМВР /Според § 2 от ЗР на ЗМВР/ е предвидено, че с тази наредба се определят условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 2, ал. 1 и 2 от същата наредба, допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от допълнителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Правото на допълнителното възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., в относимата към датата на издаване на заповедта редакция, Обн. ДВ, бр.78 от 4 Октомври 2019 г., допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща за действително отработено време. За действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗМВР; 2. професионално обучение с откъсване от работа - когато срокът на обучението е до 30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30 календарни дни, независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок повече от 30 календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна дейност по време на командироването. В чл. 6, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., цитиран като основание за издаването на акта, определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. Според чл. 6, ал. 2 от същата наредба, предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1, а заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 от наредбата, при изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния служител се предоставя копие на заповедта за изменение. Според чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР. Според чл. 10, ал. 2, б. а от наредбата, конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва за: 1. агентурно-оперативна или издирвателна дейност на територията на: а) гр. София - до 90 на сто. По отношение на наличието на подробни мотиви относно размера на допълнителното възнаграждението е основателно възражението на ответника по касация, възприето и от АССГ, че не следва да се приеме ползването на годишен отпуск и отпуск по болест като основание за определяне на по-нисък размер на възнаграждението. Липсва точна и ясна обосновка за посочения в заповедта и предложението размер, освен кратко посочване, че в периода от 01.01.2021 г. до 08.03.2021 г. /датата на предложението/ служителката не е открила ДОО-ДОРП и има един доброволен сътрудник, както и отсъствието й по болест и отпуск в същия период. Действително, краткостта и непълнотата на мотиви в случая следва да се приеме за пълната липса на такива, накърняваща правото на защита на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност на процесната заповед. Въпреки, че органът действа в рамките на оперативната си самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, то това определяне не следва да е произволно и следва да има точна, ясна и конкретна аргументация. Не става ясно и за какъв период се определя съответния размер на допълнителното възнаграждение. Изложените мотиви за ползван годишен отпуск и отпуск по болест от служителката са валидни само за периода, в който е отсъствала и не са относими към определяне на възнаграждението в други периоди. В предложението, послужило за основание за издаване на заповедта аналогично не е посочен период, за който се определя допълнителното възнаграждение. Както е посочил първоинстанционният съд, неправилно и незаконосъобразно е отчетено обстоятелството на ползван платен годишен отпуск като неотработено време по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 г., както и че не е представен и обсъден в заповедта конкретният агентурен план на служителката, с оглед преценката за изпълнението му през съответния период. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за съдебно-деловодни разноски, които следва да му се присъдят в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение