Решение № 9816 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2019 г.

Решение № 9816 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1871 от 8.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1596 по описа на съда за 2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001618003932-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 263/3.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства категорично установяват, че реализирания облагаем оборот е свързан с А. Абгарян, а не с друго дружество, както твърди лицето. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата, както и е игнорирал информацията, предоставена от "Еконт експрес" ООД. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното производство. Ответникът – А. Абгарян, чрез пълномощника си адвокат Хайрабедян, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт № Р-16001618003932-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 263/3.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, с който на А. Абгарян са установени задължения за ДДС за периода 29.04.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 78 965, 43 лв. и лихви в размер на 28 951, 54 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2014 г. в размер на 1 555, 02 лв. и лихви в размер на 597, 69 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2015 г. в размер на 1 984, 07 лв. и лихви в размер на 560, 58 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2016 г. в размер на 703, 59 лв. и лихви в размер на 127, 44 лв., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 834, 05 лв. и лихви в размер на 1 089, 30 лв., вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 1 202, 30 лв. и лихви в размер на 462, 12 лв., вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2 228, 02 лв. и лихви в размер на 629, 51 лв., вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 259, 82 лв. и лихви в размер на 47, 06 лв., вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 751, 44 лв. и лихви в размер на 288, 83 лв., вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 1 093, 50 лв. и лихви в размер на 308, 96 лв., вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 127, 12 лв. и лихви в размер на 23, 02 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 469, 65 лв. и лихви в размер на 180, 52 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 683, 44 лв. и лихви в размер на 193, 10 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 79, 70 лв. и лихви в размер на 14, 44 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, но в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, след като органите по приходите са преценили наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - неотчетени приходи от интернет търговия на стоки и получени суми по наложни платежи, обосновано с липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, както и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, с оглед липсата на подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Приели са, че определените с акта задължения са в резултат на извършвана от А. Абгарян през ревизирания период търговска дейност по продажба на стоки чрез "Еконт Експрес" ООД, в резултат на която е реализирал доходи, които не са декларирани по надлежния ред, респективно не са начислявани и плащани дължимите данъци. При извършена проверка на "Еконт Експрес" ООД - дружество, предоставящо куриерски услуги, са представени справки във вид на електронни таблици в електронен формат и снимки на първични документи - товарителници и РКО, за изплатени суми на лицето, съдържащи данни за получател, сума на наложения платеж, вид на стоката, дата на плащане на наложения платеж и друга информация за конкретната доставка. Въз основа на данните от дружеството - куриер в хода на ревизията е прието, че на А. Абгарян са изплатени суми за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2014 г. общо в размер на 40 485 лв. по наложени платежи и 178 984, 70 лв. от парични преводи, за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. общо в размер на 248 819 лв. и за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. общо в размер на 89 123 лв. от продажба на разнообразни стоки, които суми не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Изводът на ревизиращите за наличието на обстоятелства за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е базиран на издаването и отразяването при "Еконт Експрес" ООД на извършени доставки на стоки за клиенти на ревизираното лице и съответно за получени от него суми от наложени платежи, които са укрити доходи. Въз основа на констатацията, че лицето е извършвало независима икономическа дейност, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са приложили чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периодите от 29.04.2014 г. до 31.12.2016 г. за определяне на данъчните му задължения. При така установеното от фактическа страна, въз основа на анализа на събраните доказателства, съдът е приел за недоказани изводите на органите по приходите за извършени от ревизираното лице и неотчетени продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи. Мотивирал се е, че изводите на органите по приходите за укрити от лицето доходи са базирани основно на извършения анализ на данните, предоставени в табличен вид от "Еконт Експрес" ООД, но няма доказателства, че при обобщение на информацията и съставянето й в друг електронен документ с електронен подпис от НАП между файла на "Еконт Експрес" ООД и файла на служителя на НАП има идентичност в данните. Според съда не може да се приеме, че данните, предоставени от куриерското дружество на оптичен носител и приложени в този вид към преписката, се отнасят за ревизираното лице, както и че те са същите, послужили при определяне на задължението му, поради което е приел за недоказано плащането на сочените суми. Приел е, че изготвените справки, при липса на оригинални товарителници, не са годни да установят предаване на стоки и действително извършени продажби, основанието на извършените плащания и дали същите са свързани с ревизираното лице. В заключение е приел, че укриване на доходи и неосчетоводяването им не е доказано, поради което не са налице основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт, не се прилага. По тези мотиви съдът е отменил ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда на нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в игнориране на доказателства. Видно от постановените мотиви, съдът е съобразил и обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Съдът правилно е констатирал, че изводите на приходните органи се основават на получената от куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД справка, представена на оптичен носител, за пощенски и куриерски пратки, съдържаща данни за начина на плащане на събраните суми и парични преводи. Изложил е подробни мотиви защо приема, че същите не установяват с категоричност въведените твърдения за осъществени от ревизираното лице продажби и съответно получени за тях плащания, поради което възражението на касатора, че справките са игнорирани от съда е несъстоятелно. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест и обосновано е формирал извод, че не следва да се приемат за доказани фактическите констатации на ревизионния акт, след като наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са категорично установени. Съобразил е довода на ревизираното лице, изложен в ревизионното производство, че е изпращал стоки от името на дружеството "АРС Викс" ЕООД, като за същите пратки е получавал парични средства, отчитал ги е в касата на дружеството и ги е предавал на неговия представляващ, както и че многократно е изпращал пратки, съдържащи негови собствени употребявани лични вещи, с които получени средства от продажбата им е посрещал ежедневните си нужди по издръжка. Тези данни разколебават тезата на приходните органи за осъществявана от лицето независима икономическа дейност и получени приходи, които са укрити. По повод посочените обяснения на задълженото лице в касационната жалба се твърди, че при извършена проверка, от "АРС Викс" ЕООД не са представени търговски документи, които да докажат твърденията на А. Абгарян, но този факт сам по себе си не може да се приеме за доказателство, че лицето е осъществявало продажби на стоки и получавало приходи от тях. Това обстоятелство, от съществено значение за спора, е останало неизяснено и недоказано от приходните органи. Единствено въз основа на представените на оптичен носител от "Еконт Експрес" ООД в табличен обобщен вид справки и извеждането на номера на товарителници и разходни касови ордери в друг електронен файл, не могат да се приемат за доказани фактическите констатации в ревизионния акт. Нечетливите снимки на документи от приложеното в преписката DVD-R не могат да служат като годно доказателствено средство по ДОПК. По делото не са представени товарителниците и документите за изплащане на наложените платежи от "Еконт Експрес" ООД. В хода на ревизията не е извършена проверка в счетоводството на дружеството - куриер и липсват констатации по товарителниците и връзката им с документите за изплащане на наложени платежи и данните от справката. За представените в електронен вид справки "Еконт Експрес" ООД е дало обяснение, че е възможно съвпадение с трети лица. Същевременно, справките касаят извършени плащания на суми в брой по наложен платеж към ревизираното лице, а за направените доставки на стоки с изпращач ревизираното лице доказателства не са налични. Съгласно заявеното от "Еконт Експрес" ООД оригинали на товарителници не могат да бъдат открити. Констатациите на приходните органи не почиват на първични документи, а изготвеният от органите по приходите файл с номера на товарителници и РКО има за първоизточник друга обобщена и представена на оптичен носител таблица, данните от която няма яснота дали се отнасят за ревизираното лице. От значение за установяване получаването на приходи, извършването на облагаеми сделки и достигнат оборот за регистрация по ЗДДС са документи, изходящи от лицето, каквито не са нито таблицата, съдържаща се в техническия носител, нито самият технически носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 от ГПК - представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора товарителници и РКО не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като заверен препис. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на тези документи поради непредставянето им в годен за целта вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора. С оглед изложеното правилно решаващият съд е приел, че само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, предоставена от третото лице, при липса на информация въз основа на какво е след като оригиналните документи не са запазени, не може да се обоснове верността на фактическите констатации в ревизионния акт. Не са налице достатъчно данни за факти и обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОП, доказателства за предадени от ревизираното лице стоки и съответно за получени преводи в размер на 516 926, 70 лв. за проверяваните периоди, представляващи основа за облагане с допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за облагане по ЗДДС предвид достигане на облагаем оборот 50 000 лв., както и за начисляване на допълнителни здравно-осигурителни вноски. По изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, както и представените доказателства за извършването им, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,