Решение № 3607 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2008 г.

Решение № 3607 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 764 от 8.08.2008 г., постановено по адм. д. № 293/08 г. Бургаският административен съд, 8-ми състав, е отхвърлил жалбата на "кортес" - ООД със седалище гр. Нова Загора, представлявано от управителя Манчо Марков Марков против РА № 2000299/28.11.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-26/24.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас сумата 986лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Ненчо Драгнев в качеството му на процесуален представител на "кортес" - ООД - гр. Нова Загора. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата. Ответният по касация директор на Д "ОУИ" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "кортес" - ООД със седалище гр. Нова Загора, представлявано от управителя Манчо Марков Марков против РА № 2000299/28.11.2007 г., издаден от ТД на НАП-гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-26/24.01.2008год. на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас, относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2002год. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за данък печалба в размер на 11 562, 92лв. и лихви за забава в размер на 6 977, 03лв. и данък общини в размер на 8 565, 13лв. и лихва за забава в размер на 5 168, 17лв. На първо място съдът е разгледал направеното възражение за нищожност на издадения РА и е приел, че същото е неоснователно, след което е пристъпил към разглеждане на спора по същество. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по сключването на договорите за наем, сключени между него и Министерство на външните работи, както и е формулирал основните спорни въпроси между страните - налице ли е липса на документална обоснованост на извършените разходи за наеми за 2002 г. и допуснато ли е нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Относно документалната обоснованост са изложени мотиви, че представените квитанции съдържат всички посочени в закона реквизити и доказват осъществяване на облагаемо данъчно събитие, поради което не е налице нарушение на принципа на документалната обоснованост, предвиден в чл. 4, ал. 3 от ЗСч. Предвид фактите и обстоятелствата по делото съдът е приел, че е нарушен принципа за съпоставимост на приходите и разходите, според който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който се отчетени разходите за тяхното получаване. Посочено е, че жалбоподателят не е оспорил тази констатация на органа на приходите, не е поставял в тази насока и задачи на вещото лице, като от доказателствата по делото се установява, че за 2002 г. дружеството не е отчело приходи от търговско представителство в Русия, включително от наетите бар и автосервиз, въпреки изричното право и задължение да извършва самостоятелно търговска дейност при забрана за пренаемане на обектите. На база на анализ на приложената по преписката годишна данъчна декларация са направени изводи, че липсва съпоставимост между приходите и разходите, като отчетените от дружеството приходи са от финансова, а не от основна стопанска дейност, което е потвърдено и от заключението на вещото лице. Предвид на това, че "кортес" - ООД не получило приходи или изгоди, е прието, че е нарушен основният счетоводен принцип за съпоставимост на приходите и разходите. Поради това, независимо от успешно проведеното оспорване на част от констатациите на административния орган, касаещо нередовното документиране на разхода, съдът е приел, че е налице установеното от ревизиращия орган нарушение на принципа на съпоставимост на приходите и разходите, поради което РА се явява правилен като краен резултат и следва да бъде оставен в сила. Решението на Административен съд - гр. Бургас е правилно и законосъобразно. Преди да бъдат обсъдени оплакванията на касатора, за правна чистота следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а според алинея втора за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. По делото има подадени две касационни жалби - първата подадена от пълномощникът адв. Ненчо Драгнев, постъпила в съда на 26.08.2008 г., а втората подадена от управителя на дружеството Манчо Марков Марков, постъпила в съда на 15.09.2008 г., а изпратена по пощата на 11.09.2008 г., видно от клеймото на пощенския плик. От първоинстанционното дело е видно, че обявление за решението са изпратени и на управителя на дружеството и на пълномощника адв. Драгнев, като това на управителя е получено лично на 1.09.2008 г., а това на пълномощника е получено на 14.08.2008 г. Тъй като и двете обявления са изпратени на адреса на управление на дружеството в гр. Нова Загора и тъй като при условията на чл. 52 във вр. с чл. 47, ал. 2 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК връчването на съобщение на пълномощник, който е адвокат, е редовен способ за връчване, то следва да се приеме, че съобщението за изготвеното първоинстанционно решение е редовно връчено на 14.08.2008 г., поради което 14-дневният срок за подаване на касационна жалба започва да тече на 15.08.2008 г. и изтича на 29.08.2008 г., петък, работен ден. В този смисъл подадената жалба от пълномощника е в срок и следва да бъде разгледана, но не и подадената на 11.09.2008год. жалба от управителя на дружеството, поради което наведените в нея доводи не следва да бъдат обсъждани. От изложеното в касационната жалба на пълномощника адв. Драгнев може да бъде направен извода, че се прави основно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че на жалбоподателя не е било указано, че следва да сочи доказателства относно твърдяното нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, в резултат на което той не е ангажирал такива и по този начин се е стигнало да неправилно приложение на материалния закон и до накърняване на правото му на защита. Това виждане е развито и допълнено в по-голям обем в касационната жалба, подписана от управителя на дружеството. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно последният е формулирал и спорните въпроси между страните. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - в съответната редакция за периода, финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно-задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове с първични документи, включително придружени с фискален бон от ЕКАФП, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. В хода на извършената ревизия на "кортес" - ООД по ЗКПО за 2002 г. е установено, че през г.та дружеството е осчетоводило като разход заплатени наеми по договори за наем за обекти, намиращи се на територията на посолството на България в гр. Москва в размер общо на 85 651, 30лв. По отношение на тези разходи органът по приходите е приел, че са налице и двете хипотези на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - разходните документи не притежават необходимите реквизити, за да бъдат годно доказателство за документират извършените разходи и допуснато нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, доколкото срещу извършените разходи не са документирани и отчетени никакви приходи. Както бе вече посочено, въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е приел, че органът по приходите неправилно е направил констатации, че е нарушен принципът за документална обоснованост, тъй като издадените счетоводни документи притежават необходимите законови реквизити и могат да бъдат годно доказателство за оправдаване на извършения разход. Доколкото установяването на този факт е в полза на касатора, той не следва да бъде обсъждан в настоящето производство. Неоснователни са обаче другите оплаквания на касатора относно изводите на съда за наличието на втората хипотеза на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - допуснато нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Констатации за допуснато нарушение на този основен счетоводен принцип се съдържат както в ревизионния акт, така и в решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас, постановено по реда на административното обжалване. Поради това твърдението, изложено в жалбата, че подобна констатация не се съдържа в акта и че ревизиращият орган не е правил такива изследвания, не отговаря на фактите по делото. От обжалвания административен акт е видно, че ревизиращият орган приема, че е допуснато нарушение на въпросния счетоводен принцип, тъй като няма осчетоводяване на приходи срещу извършените разходи. Доколкото осчетоводяването на приходите срещу извършени разходи е положителен факт, то тежестта за негово доказване съгласно чл. 170 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е на данъчно-задълженото лице. Този въпрос е повдигнат при разпита на вещото лице в съдебно заседание на 11.06.2008 г. и на жалбоподателят е дадена възможност да ангажира доказателства, поради което се явява неоснователно оплакването, че съдът не е указал на страната, че не сочи доказателства за относими към спора факта. Следва да бъде посочено, че в касационната жалба също не се сочи наличието на доказателства, установяващи осчетоводяването на приходи срещу извършените разходи в рамките на проверявания период. При това положение административният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на РА. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,