Решение № 1801 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2008 г.

Решение № 1801 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Игнат Павлов Павлов против Решение № 335 от 16.06.2008 година по адм. дело № 696/2007 година на Административен съд - София област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу отказ на началника на ОСЗГ - град Костинброд, обективиран в писмо изх. № СБ-03-81 от 16.10.2007 година да издаде скица от картата на възстановената собственост. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключениние за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като имотът на жалбоподателя не е нанесен на картата на възстановената собственост, законосъобразно е отказано издаване на скица от нея. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Игнат Павлов Павлов против отказ на началника на ОСЗГ да издаде скица на земеделски имот - нива с площ от 3.674 декара, поради обстоятелството, че при нанасяне на място се получава застъпване между него и имот на наследници на Христо Дошев Велков и "Ватия" ООД. Възразил е, че имотът е възстановен в стари реални граници с влязло в сила решение на районния съд и с решение на ОСЗГ. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че в проведено съдебно производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, приключило с решение от 12.03.2007 година по гр. дело № 660/2006 година на Костинбродския районен съд, на наследниците на Никола Велков Младичин е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 3.674 декара в местността "Лака изомат" в землището на с. Драговищица. Идентификация на имота в съдебния акт липсва, като не е изготвена в хода на съдебното производство дори скица на имота, на която той да е обозначен. В изпълнение на съдебното решение ОСЗГ е издала последващо решение № 10.3 от 2.05.2007 година, в което е признала правото на собственост, по начина, по който това е извършено от съда в решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. За да се приключи фактическият състав по възстановяване правото на собственост върху нивата изрично е посочено от ОСЗГ, че идентифицирането му следва се се извърши по реда на Наредба № 49 от 2004 година за поддържане на картата на възстановената собственост. На 3.09.2007 година заявителят по преписката - Игнат Павлов Павлов е поискал издаване на скица от тази карта. При опита да се заснеме имота на 15.10.2007 година техническият изпълнител е установил, че на същото място е отразен в КВС имот на "Ватия" ООД под номер 140 - 160, като имот на държавата. Дружеството е установило собственическите си права с разпореждане на Министерския съвет и други относими към факта писмени доказателства. Отделно от това по скица-проект от 29.09.2006 година на същото място е заснет имот на наследници на Христо Дошев Велков. Техните права са признати с решение на районния съд в производство по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. През 2006 година е извършено заснемане от технически изпълнител, за което е изготвена ръчна скица на л. 132 от делото. Липсва съгласуване със съседите и в действителност само е налице проект за имот 140 - 161 с неустановено положение и попадащ върху други възстановени имоти. Това е причината компетентният административен орган да постанови отказ за издаване на скица. В същото време между жалбоподателя и търговското дружество е налице висящо исково производство по реда на чл. 108 ЗС. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. От заключението й е установено застъпването на трите имота, по начин, отразен в изготвените към него три скици. Вещото лице е установило и липса на трасиране на имотите на място с техните гранични линии. При тези данни по делото, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя липсва надлежно завършено реституционно производство, тъй като в решението на районния съд, с което той установява собственическите права на наследниците на Никола Велков Младичин липсва идентификация на нивата. Отделно от това е налице и тристранен спор за материално право, който подлежи на разрешаване по исков ред. Въз основа на това е приел отказът за издаване на скица за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят две възражения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и същевременно неправилно приложение на материалния закон по отношение извода на съда за незавършен фактически състав на реституционното производство. Те са неоснователни. Възстановяването на право на собственост върху земеделски земи в съществуващи стари реални граници е резултат от един сложен фактически състав, уреден в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от него той приключва с решение на ОСЗГ, в което се описват: размерът и категорията на имота, местоположението, границите и съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Преценено от този аспект решението на районния съд, на което се позовава жалбоподателят само е положило началото на фактическия състав по възстановяването, тъй като в него имотът е обозначен само и единствено, като нива с площ от 3.674 декара. В него не се съдържа нито една от останалите основни характеристики, които са безусловно необходими за да се приеме реституционното производство за завършено. Нещо повече, съдът дори не е съобразил, че характерът на имота, като нива вообще не е запазен. В касационната жалба страната се позовава на практика на ВКС, че скицата на един земеделски имот има единствено информационно значение. Това безспорно е така, но при условие, че решението на ОСЗГ за възстановяване правно на собственост съдържа всички вече изброени идентифициращи елементи по отношение на бивш земеделски имот, каквито актът на съда не съдържа. Всичко това налага нанасяне на имота в картата на възстановената собственост по реда на раздел втори от Наредба № 49. Без извършване на тези правни действия не е възможно издаване на скица. Видно от нормата на чл. 3 от наредбата, скицата съставлява копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към момента на издаването й. Следователно, за да бъде издадена тя е необходимо самият имот вече да е отразен на тази карта. В това производство не могат да се разрешават каквито и да било спорове за материалното право на собственост. Поради това не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба относно действителността на решението на ОСЗГ, с което са възстановени правата на наследници на Христо Дошев Венков. На последно място е неоснователно и възражението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не преценил заключението на съдебно-техническата експертиза. Напротив, констатациите в нея са залегнали в установените от съда факти от значение за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Освен това изводите в експертизата не се различават съществено от фактите, установени от ОСЗГ в скиците - проект, приложени в административната преписка. По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение