Решение № 8985 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2012 г.

Решение № 8985 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодосий Тихомиров Андреев от гр. Оряхово против решение № 8 от 20.07.2012 г., по адм. дело № 234/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К 1593/19.04.2012 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Враца. Счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли съда да отмени, вместо което постанови ново, с което да отмени обжалваната от него заповед. Претендира за направените деловодни разноски. Ответникът - Директорът на ОД на МВР - Враца, чрез пълномощника си в представен писмен отговор бележки и чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С решение № 8 от 20.07.2012 г., по адм. дело № 234/2012 г. Административен съд - Враца е отхвърлена жалбата на Андреев срещу заповед рег. № К 1593/19.04.2012 г. на Директора на ОД на МВР Враца, с която на основание чл. 228, т. 3; чл. 224, ал. 2, т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. За да постанови този резултат съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Правилно в решението е прието, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, тъй като с действията си Андреев виновно е нарушил вменените му служебни задължения. От материалите по преписката е установено, че същият в качеството му на държавен служител в МВР - водач на оперативен автомобил I ст. (домакин в РУ в Оперативна дежурна част към РУП Оряхово при ОД на МВР Враца не е водил отчетни документи за разхода на горивото за отопление в РУП Оряхово и е установена липса на 1622 л. гориво за отопление, същият е съхранявал в дома си дизелово гориво, маркирано с адитив - 12,5 л. гориво за отопление червено на цвят и 17 л. корабно гориво, синьозелено на цвят и е продавал ниско акцизни дизелови горива, като с това е извършил нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Действително не може да бъде вменено във вина на Андреев обстоятелството, че фактът на извършеното от него нарушение е бил оповестен в обществото, тъй като това е станало не от него, но въпреки това доколкото безспорно нарушението е от събраните доказателства, с факта на узнаване на обществеността за това последиците са уронване на престижа на МВР в обществото. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на закона. В случая правилно съдът е приел, че извършеното от него нарушение е установено по безспорен начин, същото е квалифицирано правилно от дисциплинарнонаказващия орган, а наложеното наказание е съответно на вида и тежестта на извършеното нарушение, като правилно са приложени императивни законови разпоредби за вида на наказанията, които следва да бъдат налагани на държавни служители в МВР, с оглед вида и характера на извършените нарушения. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изяснил фактите, като е събрал релевантните за случая доказателства, като въз основа на тях е извел правилни изводи, които са аргументирани подробно. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Въпреки изхода на делото настоящият състав намира, че на ответника не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, доколкото такъв не се е явил по делото за да осъществи процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение