Решение № 4760 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2018 г.

Решение № 4760 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Пачинов, от [населено място] против решение № 170/25.05.2018 г. по адм. дело № 205/2018 г. на Административен съд – С. З.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – С., чрез юрисконсулт Милева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 170/25.05.2018 г. по адм. дело № 205/2018 г. Административен съд – С. З. е отхвърлил жалбата на П. Пачинов, от [населено място] срещу разпореждане № 4506 – 40 – 541/07.03.2018 г. на директор Фонд "ГВРС". По делото е установено, че със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане жалбоподателят е поискал такова като е декларирал, че е работил при работодател "Ремотекс – Раднево" ЕАД на длъжност "ръководител – направление" от 06.02.2003 г. до 14.07.2014 г. Търговското дружество е било обявено в несъстоятелност със съдебно решение вписано в Търговския регистър на 06.07.2015 г. Съгласно чл. 4 ЗГВРСНР (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г.) право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. В предходни свои редакции в посочената разпоредба са се съдържали норми, които са уреждали права на обезщетение за неплатени трудови възнаграждения за работници, чието трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно е било прекратено през последните три месеца преди вписване на решението по несъстоятелността. С измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие за напред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарните и финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите когато е налице прекратено трудова правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по § 41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г. Заявлението-декларация на жалбоподателя е с дата 09.02.2018 г. Съгласно чл. 57 АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а не по-късно от 7 дни се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законни презумпции. Сроковете са инструктивни. В случая предмет на съдебен контрол е издаденото разпореждане № 4506 – 40 – 541/07.03.2018 г. на директора Фонд "ГВРС". Неговото съответствие с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 г. В настоящия случая трудовото правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на 14.07.2014 г., до който момент са начислявани и трудови възнаграждения. За жалбоподателя не са налице материалноправни основания за получаване на неизплатените трудови възнаграждения и като е отхвърлил оспорването срещу разпореждане № 4506 – 40 – 541/07.03.2018 г. на директора Фонд "ГВРС" първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение