Решение № 6343 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2013 г.

Решение № 6343 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Пламен Йорданов Филев от гр. София, "Филда-М" ЕООД и дружество "Филда пласт" ЕООД против решение № 3637 от 29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10780 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град. Релевира се оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответниците - областният управител на област София и Агенция "Пътна инфрастуктура", оспорват основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбите на касационните жалбоподатели против срещу заповед № РД-15-134/16.10.2012 г., изменена със заповед № РД-15-134/19.10.2012 г., издадени от областния управител на област София, с които е разпоредено изземване на недвижим имот с пл. № 730 с площ 1567 кв. м ведно с построените в него сгради, идентичен с част от ПИ с идентификатор 22304.7979.548 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представляващ част от ПИ 000468 по КВС на с. Долни Богров, и е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта - 22.10.2012 г., съгласно изменящата заповед № РД-15-134 от 16.10.2012 г. В хода на съдебното производство е била установено, че процесният имот е бил предмет на производство по одържавяване на имоти за нуждите на държавата - публична държавна собственост, по реда на чл. 34 и сл. от ЗДС. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: С Решение на Министерския съвет № 688/15.09.2011 г. на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на ЗДС са отчуждени недвижими имоти и части от недвижими имоти за държавна нужда - изграждане на обект "АМ "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна", участък км 0+000 до км 8+460", съгласно парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-1777/30.08.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землището на Долни Богров, Столична община, посочени в т. 1. Под б. "г" в т. 1 е записан поземлен имот пл. № 730 с площ 1567 кв. м заедно с построените в имота сгради, идентичен с част от имот с идентификатор 22304.7979.548 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ 2300 кв. м, представляващ част от поземлен имот № 000468 по картата на възстановената собственост на Долни Богров. Определен е размер на паричното обезщетение 151 621 лв., което се дължи на жалбоподателя. С т. 2 е предвидено средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, да бъдат за сметка на Агенция "Пътна инфраструктура". С т. 3 на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на т. 1 от решението. По делото е представено определение № 2493/20.02.2012 г. по адм. дело № 16110/2011 г. по описа на ВАС, оставено в сила с определение № 6551/09.05.2012 г. по адм. дело № 4539/2012 г. по описа на ВАС - 5- чл. състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение № 688/15.09.2011 г. на Министерския съвет и е оставена без разглеждане жалбата му срещу него. Видно от нотариален акт № 57/2004 г., същият е придобил собствеността на неурегулиран поземлен имот с площ 2100 кв. м, представляващ поземлен имот с пл. № 730, чрез договор за покупко-продажба от 08.03.2004 г. Видно от представената скица № 42042/20.12.2011 г., имот с пл. № 730 е идентичен с част от имот с идентификатор 22304.7979.548 по одобрената кадастрална карта, целият с площ 2300 кв. метра. На 14.11.2011 г. Агенция "Пътна инфраструктура" уведомила областния управител с писмо изх. № 06-00-240, че сумата, предвидена за обезщетение на собствениците на имоти съгласно Решение на МС № 688/15.09.2011 г., е преведена по банковата сметка на област София. Към писмото е приложено писмо на агенцията до "Банка ДСК" ЕАД - Централно управление. С писмо изх. № 94-00-35/12.01.2012 г. във връзка с постъпило уведомление от строителя на обект "АМ "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна" агенцията е уведомила жалбоподателя Филев, че следва в срок от 15 дни от получаване на писмото да освободи поземлен имот пл. № 730, тъй като същият е със статут на публична държавна собственост и се владее от него без правно основание, както и че в случай че имотът не бъде освободен в указания срок, ще бъдат предприети действия по чл. 80 ЗДС. На 21.05.2012 г. от АПИ с писмо изх. № 06-00-168 било направено искане до областния управител на област София за издаване на заповед за изземване на имота от бившия му собственик. С писмо изх. № 0408/55-12 от 25.05.2012 г. областният управител уведомил жалбоподателя, че по мотивирано искане на Агенция "Пътна инфраструктура" е образувано производство по чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на недвижим имот - държавна собственост, представляващ имот пл. № 730 с площ 1567 кв. м, заедно с построените в него сгради, като е дадена възможност в 7-дневен срок от датата на съобщаване на писмото да бъде освободен имотът. Указана е възможността за представяне на обяснения и възражения по образуваното административно производство в 14-дневен срок. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извод за неоснователност на жалбата. Съдът се е обосновал с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт в хипотезата на обжалване на оценката на обезщетението, както и с влезлия в сила отказ на съда да постанови спиране на същото. Така постановеното решението е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, приложими към спора, както и предвид новонастъпилите обстоятелства, свързани с обявяване на противоконституционност на част от разпоредбата на чл. 38 от ЗДС с Решение № 6/2013 г. на Конституционния съд. Имотът - предмет на изземване в хода на производството по чл. 80 от ЗДС, не е индивидуализиран в достатъчна степен, за да се определи каква част от собствения на жалбоподателите имот се изземва. В тази насока възраженията, направени от представителя на Върховната административна прокуратура, са основателни. На следващо място, с Решение № 6/2013 г. Конституционният съд е обявил противоконституционност на нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДС относно законовото преодоляване на принципа на суспензивния ефект на подадената против решението на МС жалба, когато обжалването касае единствено размера на предвиденото обезщетение. Тази норма, както и нормите на чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 в редакцията им преди изменението им след решението на КС - ДВ, бр. 109/2013 г., са били счетени за противоречащи на нормите на чл. 17 от Конституцията относно защитата на правото на собственост, както и на Протокол № 1 от ЕКПЧ, също така защитаващ правото на собственост на лицата като основно право на гражданите. Въпреки че е била действащо право към момента на постановяването на обжалваната заповед, нормата, забраняваща спиране на изпълнението на акта за отчуждаване, е била по време на действието си в противоречие с правото на защита на собствеността. След обявяването на нейната противоконституционност законосъобразността на заповедта за изземване следва да се преценява и с оглед противоречието й с нормите с по-висша юридическа сила от тези на ЗДС - тези на чл. 17 от КРБ и нормите на Протокол № 1 на ЕКПЧ. Предвид тези обстоятелства към момента на подаването на жалбата против заповедта за изземване основанието, поради което обжалваната заповед е била издадена, а именно - чл. 38, ал. 3 ЗДС (допускаща предварително изпълнение и забраняваща спирането му, когато се обжалва само обезщетението), е било в противоречие с Конституцията и Протокол № 1 на ЕКПЧ. Към момента на издаването решението за отчуждаване на имота все още не е влязло в сила. По тази причина не е била налице първата от законовите предпоставки на изземването - държавата да е придобила собствеността върху имота. Този въпрос е спорен и поради противоконституционността на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗДС в действащата към 2012 г. редакция, преди изменението - ДВ, бр. 105/2013 г., регламентиращ в противоречие с чл. 17 от КРБ момента на преминаване на собствеността. Видно от доказателствата по делото към датата на издаване на обжалваната заповед парите, предвидени в решението на МС за обезщетение на собственика на процесния имот, все още не са били преведени по сметка на правоимащия, те са постъпили единствено по сметка на областния управител. Предвид изложеното решението на АССГ следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваната заповед № РД-15-134/16.10.2012 г., изменена със заповед № РД-15-134/19.10.2012 г., издадени от областния управител на област София, с които е разпоредено изземване на недвижим имот с пл. № 730 с площ 1567 кв. м ведно с построените в него сгради, идентичен с част от ПИ с идентификатор 22304.7979.548 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващ част от ПИ 000468 по КВС на с. Долни Богров, и е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта - 22.10.2012 г., съгласно изменящата заповед № РД-15-134 от 16.10.2012 г., бъдат отменени. Водим от горното, Върховният административен съд