Решение № 9139 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2009 г.

ВАСVI отделение08.07.2009 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

Отменя решение № 2 от 05.02.2009 г. по адм. дело № 123/2008 г. на Административен съд - гр. Силистра и вместо него постановява: Отменя решение № 17 от 19.09.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Силистра, с което е оставено в сила задължително предписание № 2394 от 21.05.2008 г. на главния финансов ревизор Тодорка Данаилова. Изпраща делото като преписка на на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Силистра, който да реши по същество въпроса за правилността и законосъобразността на задължително предписание № 2394 от 21.05.2008 г. на главния финансов ревизор Тодорка Данаилова, като съобрази и легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 от същия кодекс. Връща делото на Административен съд - гр. Силистра, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела, да изпрати същото на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Силистра. Оставя без уважение искането за присъждане на ЗК "Съгласие" - с. Срацимир, Силистренска област, на съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9139 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЗК "Съгласие" - с. Срацимир, Силистренска област, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Николета Колева от гр. Силистра, срещу решение № 2 от 05.02.2009 г. по адм. дело № 123/2008 г. на Административен съд - гр. Силистра. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Касационният жалбоподател е оспорил пред Силистренския административен съд решение № 17 от 19.09.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Силистра, с което е оставено в сила задължително предписание № 2394 от 21.05.2008 г. на главния финансов ревизор Тодорка Данаилова да се заличи в срок до 27.05.2008 г. некоректно подадена декларация обр. 1 в сектор "ПОД" при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи в гр. Силистра за лицето Милена Йорданова Бонева за периода от м. декември 2006 г. до м. март 2008 г. включително. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел за установено, че Милена Йорданова Бонева е сключила трудов договор с кооперацията - жалбоподател на 01.12.2006 г. и от същия ден е излязла в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст без да има отработени дни и начислено възнаграждение, т. е. без да е влязла в кръга на осигурените лица, респ. без да притежава качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове. С посоченото по-горе решение Силистренският административен съд е отхвърлил жалбата на кооперацията срещу това решение на директора на РУСО като е приел, че то е законосъобразен административен акт и не е налице нито едно от основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. И двете решения са неправилни на изложените в тях мотиви. Изводът, че Милена Йорданова Бонева не е осигурено лице, защото не била отработила нито един ден по трудовия договор от 01.12.2006 г., поради което не й е начислявано трудово възнаграждение и не са й внасяни осигурителни вноски, не е съобразен с легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро от преходните и заключителни разпоредби на КСО във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО, според която лице в отпуска за отглеждане на малко дете се счита за осигурено лице по смисъла на част първа на този кодекс. Тази дефиниция е от 22.12.2006 г. и дори да се приеме, че за м. декември 2006 г. тя не следва да се прилага (становище, което би било твърде спорно), остава открит въпросът защо директорът на РУСО - гр. Силистра не се е съобразил с нея за времето след 01.01.2007 г., от която дата тя вече е била в сила и е представлявала задължителна правна норма. По тези съображения и в изпълнението на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК служебно да следи за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК) и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на директора на РУСО и делото да му бъде изпратено като преписка за решаване на въпроса по същество (чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК). С оглед на обстоятелството, че решението на Административен съд - гр. Силистра и това на директора на РУСО се отменят по силата на служебното начало по чл. 218, ал. 2 АПК, искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2