Решение № 7266 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2014 г.

Решение № 7266 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководител на Отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир срещу решение № 580 от 17.09.2014 г. по административно дело № 83/2014 г. на Административен съд-Перник С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "БЕСТТЕХНИКА ТМ-РАДОМИР" публично АД, гр. Радомир, ЕИК 113020833, Акт за установяване на задължение по декларация № 10 от 29.06.2012 г. на орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир, в частта установяваща размера на такса битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с начислената лихва върху таксата. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, постановено при вътрешна противоречивост на мотивите, неправилен анализ на събраните доказателства. Ответникът по касационната жалба, "БЕСТТЕХНИКА ТМ-РАДОМИР" публично АД, оспорва същата. Излага становище, че правилно съдът не е ценил събраните гласни доказателствени средства за установяване на факта на реално предоставяне на услугата за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Последните не били доказани. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 10 от 29.06.2012 г. на орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир е образувано по жалба на "БЕСТТЕХНИКА ТМ-РАДОМИР" публично АД, гр. Радомир, ЕИК 113020833, по която Административен съд-Перник се е произнесъл с решение № 24/5.03.2013 г. по административно дело № 328/2012 г., като е отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна. С така оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 10 от 29.06.2012 г. на орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир, по отношение на дружеството жалбоподател се установяват задължения за данък недвижими имоти за три последователни години 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по отношение на шест индивидуализирани собствени недвижими имота; както и задължения за такса битови отпадъци за същите данъчни периоди и същите имоти. С решение № 681/20.01.2014 г. по административно дело № 6645/2013 г. Върховен административен съд отменя решение № 24/5.03.2013 г. по административно дело № 328/2012 г. на Административен съд-Перник, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "БЕСТТЕХНИКА ТМ-РАДОМИР" публично АД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 10 от 29.06.2012 г. на орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир, относно начислената такса битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. -31.12.2011 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване по отношение за процесните шест имота на дружеството, като връща делото на друг състав на Административен съд-Перник. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере доказателства за реалното предоставяне на услугата от страна на община Радомир по този пункт по отношение на имотите на жалбоподателя. С обжалваното решение № 580 от 17.09.2014 г. по административно дело № 83/2014 г. Административен съд-Перник е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 10 от 29.06.2012 г. на орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир /Акта/, в частта установяваща размера на такса битови отпадъци- сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с начислената лихва върху таксата. За да стигне до този извод, съдът е приел, че органът не доказва фактическото престиране на услугата по този пункт - сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имотите на жалбоподателя, въпреки дадените указания за представяне на доказателства. Направил е заключение, че заповедта по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, договорът за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, решенията на Общински съвет, с които се определят ставките по периоди, както и представените Протоколи за приемане на работата от нарочна комисия при общината, сами по себе си не доказват реалното престиране на услугата по този пункт по отношение на имотите на жалбоподателя. Изложил е становище, че това престиране следва да се доказва с писмени доказателствени средства, а ответникът не представя схема за разположение на контейнерите и график за извозване на битовите отпадъци. Като не е ценил събраните гласни доказателствени средства, съдът е отменил Акта в частта за такса битови отпадъци /ТБО/ за всички периоди и всички имоти по перо - сметосъбиране и сметоизвозване, поради недоказаност на реалното извършване на услугата. Касационната инстанция споделя извода на административния съд от правна страна: Страните не спорят, че дружеството е собственик на недвижими имоти, индивидуализирани в съставения акт, които са надлежно декларирани с Декларация по чл. 17 ЗМДТ и за които са представени нотариални актове за собственост. Още при първото разглеждане на делото в Административен съд-Перник, ответникът е представил относими и допустими доказателствени средства, чрез които се доказват релевантни за спора факти, както следва: На първо място, като доказателства по делото са представени и приети заповедите по периоди на кмета на община Радомир с правно основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. община Радомир ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване /само този пункт е спорен в настоящото производство между страните/. Видно от текста на тези заповеди, услугата по този пункт се предоставя за трите периода в рамките на гр. Радомир, както и в селата Стефаново и Червена могила. Доколкото имотите на жалбоподателя попадат в рамките на населеното място /по смисъла на 18, ал. 1 ЗАТУРБ/ и при преценка на съдържанието на така посочените заповеди, категорично се прави извод, че имотите на жалбоподателя не попадат в територии без осигурено сметосъбиране и сметоизвозване. Със същите заповеди се определя освен териториалния обхват на предоставяне на услугите, също и честотата на сметоизвозване, като за гр. Радомир е ежедневно, за териториите на селата Стефаново и Червена могила - два пъти седмично. С допустими доказателствени средства по делото се установяват също: размера на данъчната основа, върху която по години се начислява таксата; размера на данъчната ставка /в промили/ по години. По безспорен начин се установяват също фактите на ползване на имотите през процесните години от жалбоподателя, генерирането на битови отпадъци от дружеството, за които то самостоятелно не е организирало събирането им. Последното не е подало декларация за неползване на имота през периодите, не е подавало жалби до кмета на общината, с които да сигнализира за неизвършване на услугата по този пункт от страна на общината. По делото също не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че между община Радомир и "МЕСКО ММ5" ЕООД има подписан договор, по силата на който през всеки от периодите на дружеството е било възложено от страна на община Радомир извършване на услугите, включително и тези по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината. За всеки от периодите са представени многобройни протоколи по дати, въз основа на които по безспорен начин се установява, че комисия в състав съгласно заповед на кмета на общината е извършвала периодични проверки относно качеството на извършване на услугите от страна на дружеството изпълнител, включително и в частта сметосъбиране и сметоизвозване. Съдържанието на всеки от представените протоколи удостоверява извършена проверка от членовете по комисията върху работата на дружеството изпълнител, дадено положително становище за същата и удостоверено извозване на контейнери. Тъй като с решението на Върховен административен съд по административно дело № 6645/2013 г. са обсъдени въпросите касаещи компетентността на органа, постановил оспорвания акт, неговата форма и валидност, същите не се поставят при повторното разглеждане на спора от състав на ВАС. Съгласно указанията на същото решение, при новото разглеждане на делото, Административен съд-Перник е следвало да изясни въпросите за реалното предоставяне на услугата от общината по пункт- сметосъбиране и сметоизвозване, по отношение на имотите на жалбоподателя, като укаже събиране на доказателства в тази насока. В изпълнение на указанията на ВАС, Административен съд-Перник, е дал многократно указания на ответника да представи доказателства за установяване на сочените факти, свързани с доказване на реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на общината за имотите на жалбоподателя. Настоящият състав на Върховен административен съд приема, че ответникът по делото пред административен съд -Перник не е проявил процесуална липса на активност. Напротив, същият, чрез процесуален представител е участвал в процеса, като е представил намиращите се при ответника доказателства във връзка с дадените от съда указания. Това не обосновава извод за доказаност на реалното предоставяне на услугата по този пункт. В действителност, реално услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се извършва от фирма-изпълнител, която се явява трето-неучастващо в производството по делото лице. Използвайки допустими процесуални способи за събиране на доказателства, съдът посредством съдебно удостоверение, разпит на свидетел /управителя на дружеството - изпълнител - Тасев/ е положил усилия за събиране на доказателства за установяване на реалното предоставяне на услугата по този пункт от страна на общината, която услуга реално се предоставя чрез трето лице по делото. В действителност, въпреки наложените глоби и отложените във времето съдебни заседания с цел предоставяне на възможност за представяне на доказателства, дружеството -изпълнител не представя по делото схеми за поставяне на контейнерите до имотите на жалбоподателя, график за извозване на битовите отпадъци, пътни листа на камионите, извозващи отпадъците, от които да се направи извод за реалното предоставяне на услугата по това перо за процесните имоти, а не само за хипотетично заложената възможност такава да се предоставя. Горното е мотивирало съда да отмени обжалвания акт в посочената част поради недоказаност на реалното предоставяне на услугата от страна на общината. Касационната инстанция приема, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава този правен извод. На първо място следва да се постави въпроса за доказателствената стойност на събраните гласни доказателствени средства /при направено възражение от касатора/. Като свидетели по делото /и по указания на ВАС/ са били разпитани Десислава Николова, постоянен чл. на комисията, определена със заповед на кмета на общината, която е осъществявала контрол върху изпълнението на договора сключен между община Радомир и фирмата-изпълнител, както и Любомир Тасев - управител на "МЕС КО ММ5" ЕООД, изпълнител по договора с общината за извършване на услугите по сметосъбиране. Същите свидетели са били поискани за установяване на факти по спора, за които фирмата -изпълнител не представя писмени доказателства в процеса. В тази насока, първият свидетел установява, че в близост до имотите на жалбоподателя са били разположени контейнери, които са били обслужвани от фирмата-изпълнител, както и че дружеството не е подавало жалби пред периодите, че услугата не му се предоставя. Вторият свидетел установява, че контейнерите са предоставят принципно на фирмите от управляваното от него дружество, без затова да се съставя протокол за предаване. Обслужването е осъществявано по график, като дейността е била приемана от комисия, осъществяваща текущ контрол. В действителност, в тежест на органа е да докаже реалното престиране на услугата в трите й компонента, в частност първия от тях. Съгласно нормата на чл. 158, ал. 1 ДОПК, свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2. т. 2 на последната норма сочи, че с показания могат да се доказват факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. Според касационната инстанция, липсва забрана за установяване със свидетелски показания на фактите и обстоятелствата, установени с показанията на свидетелите Николова и Тасев. На следващо място, същите показания следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства по спора, като се вземе предвид и факта, че тези свидетели не са преки очевидци на предоставянето на услугата за конкретните имоти, тъй като не са преки наблюдатели. Десислава Николова заявява, че никога не е посещавала имотите на място, за да види както контейнерите, така и дейността по събирането им. Същото касае и свидетеля Тасев. Касационната инстанция приема, че съвкупният анализ на доказателствата по спора, при непредставяне от страна на ответника на преки доказателства за реалното престиране на услугата по този пункт, по отношение на имотите на жалбоподателя, не дава възможност да се направи категоричен извод за фактическото й предоставяне. Представените нотариални актове за имотите, посочват тяхното местоположение, като безспорно същите попадат в обхвата на заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, издадени от кмета на общината, като тези имоти са в рамките на районите, за които общината принципно би следвало да предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Задължаването на общината да предоставя услугите в тези райони все още не означава предоставянето им. Дори и контейнерите да са подредени по улиците и отпадъците от тях да са се извозвали от фирмата - изпълнител по график, съгласно протоколите за контрол върху дейността, по делото са представени единствено косвени доказателства за съществуването на такъв график и на такова извозване, които не могат да обосноват категоричен извод за доказаност на престираната услуга по този пункт. Според касационната инстанция, съвкупният анализ на доказателствата обосновава извод за недоказана дължимост на таксата за посочените периоди за всички имоти по първия компонент, въпреки усилията на съда да събере такива доказателства. Задължение на ответника по спора е да представи преки доказателствени средства за доказване на престираната услуга по този пункт /копия от графиците за извозване на отпадъците, от които да е видно, че е обслужван и района, в който попадат имотите на жалбоподателя; копия от схемите, по които са били разположени контейнерите в близост до имотите на жалбоподател; копия от пътните листа на камионите по периоди, обслужвали относимите райони/. Правилен е изводът на административния съд, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд еднопосочно приема, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел различни изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа и същият трябва да докаже фактическото престиране на услугата. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. За да докаже елементите от фактическия състав по този компонент органът не е представил преки писмени доказателства, касаещи всички периоди, а анализът на косвените не обосновава категоричен извод за реалното фактическо престиране: Представете заповеди на кмета на община Радомир, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през 2009 г., 2010 г., 2011 г. община Радомир ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване доказват елемент от състава, но на фаза намерение. Правилен е и изводът на административния съд, че сам по себе си и договорът с дружеството - изпълнител за извършване на услугата по периоди не доказва реалното престиране на услугата по този пункт. Същият единствено очертава обхвата на дейността на изпълнителя, като тази дейност включва доставяне на контейнери по районите, в които се извършва почистването, събирането на отпадъка по график и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедта на кмета. Дори и протоколите за текущ контрол да доказват реалното престиране на услугата по т. 1 по отношение на населеното място като общо, задължението е за престиране и доказване на престирането на услугата конкретно по отношение на процесните имоти на жалбоподателя. Тези протоколи удостоверяват общ контрол, извършен от нарочна комисия по заповед на кмета, която следи за изпълнението на задълженията на фирмата - изпълнител, като последната е имала задължения за извършва сметосъбиране и извозване в районите по заповедта на кмета, с посочената в същата интензивност. От текста на протоколите не се установява обаче проверка да е извършвана конкретно в района, в който попадат имотите на жалбоподателя. Дори напротив, чл. от състава на комисията изрично посочва, че проверка на място в тези райони не е извършвана. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, годишният размер на таксата се определя с решение на Общинският съвет. От представените по делото решения на Общински съвет Радомир, се установява, че за процесните периоди органът на местно самоуправление е взел решение община Радомир да предоставя за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. на всички населени места на територията на общината, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Определен е размерът на ставката по това перо съгласно приложения, който размер правилно е наложен в случая спрямо правилно определената основа, за формиране на размера на таксата за услугата по периоди /за установяване на което обстоятелство се представя и заключение на икономическа експертиза/. Решението на общинския съвет, както и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, дори и да са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури, същите не заместват доказването на фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Тъй като в случая не са представени доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обоснован е изводът на Административен съд-Перник за недоказана дължимост на таксата за процесните имоти по периоди в индивидуализирания първи компонент. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд-Перник следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените и претендирани разноски пред Върховен административен съд в размер на 7 943,12 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд