Решение № 37 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5367/2007 г.

ВКСI гражданско отделение11.02.2009 г.докладчик Добрила Василева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 140 от 6.07.2007 г. по гр.д. № 215/2007 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която искът на М. Й. И. от гр. Ш. против П. на Р Б. по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за разликата от 35 000 лв. до 45 000 лв. и го ОТХВЪРЛЯ за тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Мотиви

Решение № 37 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5367/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК (2007 г.) С решение № 11 от 5.03.2007 г. по гр.д. № 779/2006 г. на Д. окръжен съд, оставено в сила с решение № 140 от 6.07.2007 г. по гр.д. № 215/2007 г. на Варненски апелативен съд П. на РБ е осъдена на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ да заплати на М. Й. И. обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение, по което впоследствие ищецът е оправдан. Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон, тъй като присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на принципа на справедливостта. Ищецът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е бивш кмет на Община Ш. В това му качество през 1997 г. е бил обвинен в престъпления по чл. 219 НК - безстопанственост и чл. 282 НК - използване на служебното положение, като следствието и наказателното производство са продължили повече от девет години, докато с присъда, влязла в сила на 3.02.2006 г. е бил оправдан. По тези факти по делото не спори, поради което съдът правилно е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Спорът по делото е относно вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди и присъденото обезщетение. За да определи обезщетението по размер съдът е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение, общественото положение на ищеца и качеството му на кмет на една голяма община, продължителността на делото и извършваните процесуални действия в предварителното и съдебното производство, наложените допълнителни ограничителни мерки - за пътуване извън страната и отнемане на ловното оръжие на ищеца, широкия обществен отзвук и множеството публикации в медиите относно процеса, претърпения стрес и отрицателните последици за здравословното и психическо състояние на ищеца и неблагоприятните отражения за него в личен, служебен и професионален план. Според касационната жалба на ответника обезщетението е несправедливо по размер, тъй като е завишено и не съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата е частично основателна и следва да се уважи, като обезщетението се намали до размер на 35 000 лв., а за разликата до уважения от въззивния съд размер от 45 000 лв. искът да се отхвърли. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно П. № 4/64 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. Тези обстоятелства касаят не само вътрешното убеждение на съда, който постановява решение по съществото на спора, но подлежат и на проверка от касационната инстанция относно дадената оценка на вредите и на дължимото обезщетение, тъй като се отнася до приложението на материалния закон. В настоящия случай съдът е обсъдил всички обстоятелства имащи отношение за установяване действителния размер на неимуществените вреди и правилно ги е определил с оглед претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение и продължителността на разследването и разглеждането на делото във всички съдебни инстанции. Съобразени са личностните качества на ищеца, високото обществено положение, което е заемал и неблагоприятното отражение в кариерата му на политик и общественик. Следва да се съобразят обаче и данните, че спрямо ищеца не е била налагана по-тежка мярка за неотклонение освен "подписка", че е довършил мандата си на кмет, че е използвал възможността в публикации в пресата да вземе отношение по повдигнатите му обвинения, че е продължил да работи активно и да развива собствен бизнес, както и конкретните икономически условия в страната и установената съдебна практика по сходни случаи. Обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените обстоятелства, поради което Върховния касационен съд намира, че размерът, определен от въззвния съд е завишен и на основание чл. 218ж, ал. 1 във вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК следва да се намали на 35 000 лв. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2