Решение № 4438 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 999/2021 г.

Решение № 4438 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 999/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на С. К. и на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, срещу решение № 314/02.11.2020 г. на Административен съд Смолян по адм. д. № 237 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на К. против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ изх. № 01-090-6500/181 от 19.06.2020 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Кърджали в частта за определеното за възстановяване публично държавно вземане и е изменен акта относно началния момент на лихвата за забава за вземането. Първият касатор оспорва отхвърлителната част от решението, включително съдържащата имплицитно отхвърляне част за изменяне на административния акт. Доводите му са за опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства и за ограничаване на обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт, включително за липса на отговор на доводите му от първоинстанционната жалба. Вторият касатор обжалва частта от първоинстанционното решение, с която е определен нов начален момент на закъснителната лихва. Разяснява начина на определянето на началото на забавата, обвързан с разпоредби от договора за предоставяне на финансова помощ и установяването на неизпълнение на задълженията по него, което е основание за връщане на получените суми. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт и ползващо го решение по съществото на спора. Претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Смолян АУПДВ е установено в тежест на С. К. "подлежащо на възстановяване публично държавно вземане" в размер 29 337 лева, представляващо изплатени на ползвателя на помощта първо и второ плащане по договор № 21/06/3/0.0.0997 от 29.03.2017 г. Фактическо основание за издаване на акта е неизпълнение от К. на задължението й по чл. 14, ал. 1, т. 8 от договора и по чл. 41, т. 9 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Прието е, че ползвателят на помощта е бил длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в стандартен производствен обем /СП0/, за който е получил второто плащане по договора за периода от подаване на заявката за второто плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора. Установеният във връзка със заявката за второ плащане икономически размер на стопанството, измерен в СПО, бил 7 405. 14 евро, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, а изчисленият по същия начин при проверка на място в периода от 29.10.2019 г. до 01.11.2019 г. от отдел "РТИ" на ОД на ДФ "Земеделие" Кърджали икономически размер 2 390. 85 евро сочел на намаляване с 5 014. 29 евро. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от договора, чл. 44, т. 6 във вр. с чл. 41, т. 9 от Наредба № 10, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 2, 5 и 6 ЗПЗП. С позоваване на чл. 17, ал. 2 от договора е посочено, че се начислява лихва от 02.10.2019 г. С първоинстанционното решение е изменен АУПДВ, като за начало на начисляването на лихва за забава е определен 29.10.2019 г. и е отхвърлено оспорването в останалата част. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава предвидената от закона форма и бил съобразен с целта му. Компетентността на издателя на акта следвала от заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г., с които изпълнителен директор на фонда е делегирал на директорите на областни дирекции правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Според съда, дори да се приеме за установено констатираното на 16.09.2019 г. засягане на насажденията от малини в стопанството от бактериален рак, то срокът по чл. 20, ал. 1 от договора за заявяване на това обстоятелство бил изтекъл преди началото на проверката от 29.10.2019 г., при която е възприето неизпълнението на задължението по договора. Съдът е обсъдил съдържанието на чл. 17, ал. 2 от договора, уреждащ началния момент на обезщетителната лихва. Приел е, че в акта липсват мотиви за избора на начална дата на начисляване на лихвата. Установеното с договора правило било за поставянето на ползвателя в забава от датата на неизпълнението, а когато тя не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението. Заключил е, че дата на установяване на нарушението е започването на проверката на 29.10.2019 г., когато е отчетено намаляването на икономическия размер на стопанството. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г. /на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-82/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП, с която се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че установяването дължимостта на подлежаща възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не се твърдят и не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделеми и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е неизпълнението от ползвателя на помощта по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" на задължението му по 14, ал. 1, т. 8 от договора и по чл. 41, т. 9 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ... При действието на чл. 44, т. 6 от Наредба № 10 неизпълнението от ползвателя на което и да е задължение по наредбата или по договора е правопораждащ юридически факт за правомощието на РА да изиска връщане на всички получени суми по договора за предоставяне на финансовата помощ. Неоснователно е позоваването от К. на форсмажорни обстоятелства, които да изключат задължението за възстановяване на получената безвъзмездна помощ. Хипотезите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства са посочени в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Към тази разпоредба за смисъла на понятията препраща § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 10. Случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, когато се проявят след второто плащане, изключват възникването на задължение за възстановяване на получената по договора финансова помощ, ако са довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите договорни и/или нормативни задължения /вж. чл. 37, ал. 6 от наредбата/. Институтът на непреодолимата сила се прилага след уведомление от ползвателя, като уведомяването следва да се извърши в срок от 15 работни дни от датата, от която това е възможно – чл. 37, ал. 5 от Наредбата. В съответствие с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от договора ползвателят на помощта се е съгласил да не се позовава на непреодолима сила при пълно неизпълнение или при забавено изпълнение на задължението за уведомяване. С подобни аргументи е отхвърлил доводът на жалбоподателя за прилагане на института на непреодолимата сила и административният съд и оплакването на касатора за пропуск на инстанцията по същество да обсъди това му възражение не се основава на съдържанието на съдебния акт. В мотивите на решението се съдържа описание на пороците на административния акт по чл. 146 АПК и обобщение, че обжалваният не е засегнат от тях. Липсва основание за съмнение този извод на съдията да е направен без установените правно и доказателствено релевантни факти да са отнесени към основанията за незаконосъобразност. Предвид пропускането от касатора К. да уведоми РА за обстоятелствата, възприемани като непреодолима сила в срока по чл. 37, ал. 5 от Наредбата и по чл. 20, ал. 1 от договора, установяването на тези обстоятелства и квалифицирането им не ги ревокира. А сочените от К. писмени доказателствени средства са за установяване на такива обстоятелства. Издателят на АУПДВ не е посочил основанието си да избере конкретен момент за начало на начисляване на лихви за забава върху задължението за възстановяване на получената помощ. Основателно съдът не е открил привръзка на този момент с дата на неизпълнение на задължението по договора и по наредбата и се е насочил към хипотезата на установяване на неизпълнението. Релевантно е установяването от администрацията, а не формирането на представи за неизпълнението от ползвателя на помощта. Затова и съставеният на 16.09.2019 г. по възлагане от ползвателя протокол от трети лица за бактериален рак по растенията от стопанството на К. може да е основание за познание у нея за обстоятелства от значение за икономическия размер на стопанството й или за случай на непреодолима сила, но не представлява установяване на нарушение предполагащо съпоставка на размер на стопанството, който ползвателят трябва да подържа и конкретния му размер. Най-ранният възможен момент на установяване на нарушението е проверката започнала на 29.10.2019 г. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на Държавен фонд "Земеделие" /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение