Решение № 1186 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2015 г.

Решение № 1186 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Виолетка Василева Ангелова за отмяна на влязло в сила определение № 6498/03.06.2015 г., постановено по адм. д. 6138/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 1965/14.04.2015 г., постановено по адм. д. 11311/2013 г. по описа на Административен съд-София-град. В искането, уточнено и допълнено с множество молби, се твърди, че не са съобразени правилно всички относими доказателства и са извършени престъпни деяния. Молителката е представила писмени документи в подкрепа на искането си. Виолетка Василева Ангелова иска да бъдат отменени всички незаконосъобразни съдебни актове, включително и прекратяването на последното дело и да бъде взето справедливо решение от съдебни заседатели, които да се уверят лично в правилността на твърденията й и тя да получи заповед на чисто за гараж, в която да е вписан и апартамент. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си излага в множество молби и жалби. Не претендира разноски. Ответникът- кметът на Столична община, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, а след тълкуване на действителната воля на молителката могат да бъдат изведени и правните основания - чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С определение № 6498/03.06.2015 г., постановено по адм. д. 6138/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила определение № 1965/14.04.2015 г., постановено по адм. д. 11311/2013 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата. Административният съд е изложил изключително подробни и всеобхватни съображения, въз основа на които е формиран правния извод за недопустимост на съдебното производство, инициирано от Виолетка Ангелова. Фактическите и правни констатации на първата инстанция са възприети изцяло от тричленният съдебен състав на Върховния административен съд, сезиран с частна жалба по пътя на инстанционния контрол. Към искането за отмяна, с допълнителните молби и в открито съдебно заседание са представени писмени документи, които се намират по делото, образувано пред първата инстанция, поради което не е възможно да бъдат разглеждани като нови писмени доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото са били част от доказателствения материал, въз основа на който са формирани фактическите и правни изводи на АССГ и тричленния съдебен състав на Върховния административен съд. Доводите на молителката, че тези доказателства не са съобразени от правилно и съобразно действителното им съдържание не представляват основание за отмяна като извънреден способ, а биха подлежали на обсъждане само в редовно касационно производство (каквото поради изчерпване на редовните инстанционни средства за защита е недопустимо за настоящото производство). В настоящото производство са недопустими за обсъждане и останалите доводи за допуснати нарушения на закона и искания по същество на проблема, които се съдържат в молбите на Виолетка Ангелова до петчленния състав на Върховния административен съд. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г., проф. д-р Живко Сталев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев, доц. д-р Валентина Попова, гл. ас. Ружа Иванова, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая всички представени писмени документи са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, били са част като доказателства по делото, т. е. трябва да са били известни на страната, която ги ангажира и да са взети предвид от съдебните инстанции. Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случая е напълно неоснователно. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. За наличието на основанието по чл. 239, т. 2 от АПК въобще не са ангажирани никакви доказателства за установено по надлежния ред престъпно обстоятелство, който да е основание за постановяване на атакуваното определение. Твърденията на Виолетка Ангелова за извършени престъпления, които се разследват, не е достатъчно, за да се обоснове наличието на предпоставките на чл. 239, т. 2 от АПК, според който е необходимо по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; По изложените съображения настоящият петчленен състав намира и искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 2 от АПК за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира заплащането на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав