Решение № 222 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 159/2010 г.

Решение № 222 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 159/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по касационна жалба от частния обвинител К. П. К., чрез повереника му - адвокат В от Плевенския АК, срещу въззивна присъда от 26.01.2010 г. по внохд№ 558/09 г., по описа на Плевенския окръжен съд. С въззивната присъда е ОТМЕНЕНА присъда № 248/09.04.2009 г., по нохд № 1667/2007 г. на Плевенския районен съд и вместо нея е постановена НОВА присъда с която подсъдимият В. М. Н. е признат за невиновен в това, че на 09.06.2005 г. в гр. П., с цел да принуди К. П. К. от гр. П. да поеме имуществено задължение като подпише запис на заповед за сумата от 35 000 лева, го е заплашил с насилие и увреждане на имуществото - спирален томограф GE СТ Pro speed/Hi speed, собственост на фирма "Язон - самостоятелна медико-диагностична лаборатория" ЕООД - гр. П., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е постановил направените деловодни разноски в размер на 410 лева да останат за сметка на държавата. В жалбата са посочени касационните основания нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. В подкрепа на наведените основания се изтъква: Плевенският окръжен съд не е направил задълбочен, всестранен и пълен анализ на всички доказателства по делото, игнорирани са заключенията на вещите лица, в резултат на което е постановил незаконосъобразен съдебен акт; направените изводи са формирани при нарушение на чл 14. от НПК; при проверката и анализа на противоречивите показания на двете групи свидетели, не са преодоляни противоречията в тях относно мястото и времето на деянието на подсъдимия и конкретното му фактическо изражение; не са изложени убедителни съображения защо изцяло не е дадена вяра на свидетелите, подкрепящи тезата на обвинението, а тези на защитата са кредитирани, макар и противоречиви; не са отстранени противоречията в показанията на свидетелите Т относно датата на подписване записа на заповед/според свидетеля, К. е подписал записа на заповед не през м. 06.09.05 г., а през м. септември 2005 г. в около 10.30-11.30 часа, в офиса на фирмата на Н. в гр. С. не е проверено и обсъдено с останалите доказателства писмо, изх. № 688/14.01.2008 г., ведно с разпечатка от телефонни разговори; игнорирани са показанията на свидетеля П, представляващ ЕТ "Петър Ц.", че през процесния период К. не е ползвал мобилния номер 0886320482; игнорирани са изцяло показанията сочещи едни и същи релевантни за делото факти, на свидетелите К, К. и Р., че К. е бил заплашен от подсъдимия с увреждане на здравето и имуществото му, ако не подпише записа на заповед, както и относно времето и мястото на подписването му в гр. П. на 09.06.05 г.; съдът недопустимо се е произнесъл по въпроси, за които се изискват специални технически познания в областта на компютрите като е игнорирал заключението на вещото лице че "файла може да е създаван или променян, като всяка дата може да се прикрепи към един файл т. е. може да бъде създаден в по-късен период и да му се създаде дата с по - ранен период " /протокол от с. з. на 19.12.2009 г./, но тези изводи са игнорирани от съда. За неправилно приложение на закона се изтъкват неправилните изводи, че не е осъществен престъпният състав на по чл. 213а, ал. 1 от НК. Оспорва се извода за липса на съставомерно деяние по чл. 213а НК, тъй като е основан на неправилни констатации за времето, мястото и начина на подписването на записа на заповед. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване нарушенията в процесуалния и материален закон. В съдебно заседание жалбоподателят Касис не се явява - редовно призован. Жалбата се поддържа устно и в писмени бележки от повереника на частния обвинител - адвокат П. Подсъдимият В. М. Н. се явява лично и със защитата си адвокат С от АК гр. П., като вторият му упълномощен з., адвокат Г не се явява, редовно призован. Подсъдимият и защитата му оспорват основателността на жалбата и искат оставяне в сила въззивната присъда като правилна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и подкрепя доводите и исканията в нея. В последната си дума подсъдимият В. М. Н. заявява, че е роден инвалид и не е способен за извършване на деянието в което е обвинен. Върховният касационен съд провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационната жалба на частния обвинител К. П. К. е ОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 248 от 09.04.2009 г., постановена по НОХД № 1667/2007 г. на Районен съд П., подсъдимият В М. Н. е признат за виновен за това, че на 09.06.2005 г. в гр. П., с цел да принуди К. П. К. от гр. П. да поеме имуществено задължение, като подпише запис на заповед за сумата от 35 000 лева, го заплашил с насилие и увреждане на имущество -спирален компютърен томограф "GE СТ ProSpeed / HiSpeed", собственост на "Язон - самостоятелна медико- диагностична лаборатория" ЕООД гр. П., поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимият Н. е осъден да заплати и направените по делото разноски по сметка на PC П. в размер на 60.00 лв. С атакуваната въззивна присъда е отменена присъда № 248/09.04.2009 г., по нохд № 1667/2007 г. на Районен съд П., и вместо нея е постановена НОВА присъда с която подсъдимият В. М. Н. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 213а, ал. 1 от НК. Новите констатации на Плевенския окръжен съд по обстоятелствата от предмета на доказване, не се основават на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Поради това, формираното вътрешно убеждение на съда по фактите с правно значение, е в нарушение на чл. 14 НПК. При съдебното разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции, събраните доказателствени средства и доказателства са формирани в две групи, с противоречиво съдържание. Те не са проверени за достоверност и тяхното съдържание не е оценено при обективно, всестранно и пълно, изследване, както изисква закона, за да се изясни обективната истина. Плевенският окръжен съд е констатирал противоречието в показанията на две групи свидетели само формално, без да провери достоверността им и да изложи убедителни съображения, защо намира едните за достоверни и кредитира, а другите отхвърля като недостоверни, както го задължават чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК. При противоречия в доказателствените материали съдът е бил длъжен да изложи съображения защо приема едни доказателства, а други отхвърля. Противоречията в тях е следвало да бъдат преодоляни чрез използване на очни ставки и преразпит на свидетелите. Обвинението е за престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК, при което, според обстоятелствената част на обвинението, подсъдимият, с цел да принуди К. К. да поеме имуществено задължение като подпише запис на заповед за сумата от 35 000 лева, го е заплашил с насилие и увреждане на имуществото му - спирален томограф GE СТ Pro speed/Hi speed, собственост на фирма "Язон" - ЕООД, гр. П. Според обвинението/ обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаваща предмета на доказване/, записът на заповед е подписан от К. в помещението на компютърния томограф във Военна болница гр. П., като предварително е бил съставен и попълнен по съдържание от подс. Н., освен размера на сумата и подписа на издателя му, попълнени от К. По делото са събрани противоречиви данни относно времето и мястото на срещата и поведението на подсъдимия по време на подписването на записа на заповед от К., както от вътрешното противоречие на събраните доказателства помежду им, така и с тях и обстоятелствата от предмета на доказване, съгласно обвинението. Не е изяснено по какъв начин подсъдимият Н е обективирал пред свид. К. желанието си за удовлетворяване на претендираната от него имуществена претенция от 35 000 лева към фирмата на свидетеля К, по повод подмяната на рентгеновата лампа, дефектирала в гаранционния срок за експлоатация на закупеният от фирмата на свид. К. компютърен томограф, от фирмата на подсъдимия/ спр. чл. 6 от договора за доставка, приобщен по реда на чл. 283 НПК от досъд. произво./. Въздействало ли е от с. на подсъдимия Н върху волята на свидетеля К по какъв начин и с какви средства? Показанията на свидетелите Т, Атанасов и Г. са противоречиви помежду им. Свидетелките Т. и Г. - служителки във фирмата на подсъдимия Н са посочили в показанията си, че подписването от свид. К. на записа на заповед е станало в офиса на фирмата на подсъдимия Н в гр. С., на датата девети юни 2005 г., като по този начин подкрепят обясненията на подсъдимия. Твърденията им обаче са в явно противоречие с показанията на свид. Иван А. служител във фирмата на подсъдимия Н, който, както и свидетелката Т, твърди, че е присъствал при подписването на записа на заповед и, според свид. Тодорова, той е бил на два метра от мястото, където е станало подписването й от свид. Кацис. Но за разлика от свид. Тодорова, свид. Атанасов е посочил че подписването е станало през месец септември 2005 г. в 10.30-11.30 часа /л. 40 от първоинстанционното производство/, в същия офис, които показания така и не са проверени, макар пълните им различия с тези на свидетелките, които твърдят, че са били заедно с А. на твърдяната от тях, различна от посочената от него дата. Следователно, обстоятелствата на обвинението за времето и мястото на деянието почиват изцяло на взаимно отричащи се доказателствени източници. Въпреки това, съдът е избрал посочената група свидетели за достоверно пресъздаващи подлежащите на доказване факти. При тези явни противоречия, въззивният съд е приел, че тези трима свидетели правдиво и точно разкриват и начина, по който се е държал подс. Н. пред свид. К., като е приел за достоверни твърденията им, че свидетелят не е бил принуждаван от подсъдимия, не е получавал заплахи непосредствено преди да подпише заповедта, а доброволно и убедено е положил подписа си на процесния документ. Съдът е трябвало да изясни причините за различията в твърденията на тези трима свидетели, както чрез повторен разпит, така и чрез поставянето им в очни ставки, в които чрез съответни въпроси за изясни противоречията при установяването на фактите, още повече и защото и свид. Тодорова и свид. Георгиева са посочили, че подписването е станало в присъствието на свид. Атанасов. Без задълбочен анализ са останали и данните, събрани от разпечатка за проведени разговори от писмо на "М -Тел" ЕАД с изх. № 688/14.01.2008 г.., с номера на телефони, за които, ако е несъмнено установеното, че единият номер е на СИМ-картата с титуляр подс. Н., не е установено по несъмнен начин кой е титулярът на номер 0886 320 482 при проведените разговори с подсъдимия на процесната дата 09.06.05 г., обслужвани от клетки в района на гр. С., а не в района на гр. П.. За категоричният извод относно мястото на пребиваване на свид. К. в момента на подписването на записа на заповед, съдът е трябвало да има предвид, че данните от приетата като писмено доказателство разпечатка /на л. 56 - 58 от първоинстанционното дело/ за разговорите на датата 09.06.2005 г., в периода от 13.33 ч. до 16.11 ч., за проведени четири разговора между мобилни номера 0888315885 и 0886320482, осъществени чрез клетки на мобилния оператор, находящи се на територията на гр. С., не са решаващи при извода за местопребиваването по същото това време на подсъдимия Н свид. Кацис. Следвало е да се проверят и показанията на св. К., който е заявил, че никога не е ползвал номер 0886320482, а въпросният номер е бил на съдружника му П. Ц., които да се съпоставят с показанията на свид. Петър Ц., представляващ ЕТ "Петър Ц.", че през процесния период не е ползвал мобилния номер 0886320482, а регистрираните на името на фирмата му СИМ-карти за мобилни телефони е раздал на служителите и на семейството си. Номерът е на сим-карта, ползвана от търговско дружество и достъпът и спрямо повече неидентифицирани потребители не е изследван по делото, като възможност. Мобилните телефони и сим-картите в тях са преносими вещи и могат да се използват и от други лица, не само от тези, които са техни титуляри . При тези данни, обясненията на подсъдимият, че е осъществявал мобилна връзка с К. на номер 0886320482 не само че не са подкрепени с несъмнени доказателства, но и са опровергани от посочените по-горе. Назначените и изслушани съдебно-технико-компютърна и съдебно-икономическа експертизи, приетите писмени доказателства: легализиран превод от писмо от фирма "дънли", Германия и фактура от същата фирма от 22.12.2004 г., за закупена от "албамед" ООД рентгенова тръба и събраните показания при повторния разпит на свидетелите К, Т. К. П. и П. Ц. Ц., както и допълнителните обяснения от подс. Н., не са обсъдени и оценени поотделно и съвкупно, в тяхната логическа връзка. Съдът, без да се съобрази със заключението на вещото лице по съдебно-технико-компютърната експертиза, се е произнесъл по въпроси, за които се изискват специални технически познания в областта на компютрите. В заключението си относно идентифициране на техническото средство и времето, в което на него е създадено компютърното отпечатване на процесния документ- записа на заповед, вещото лице е посочило, че "файла може да е създаван или променян, като всяка дата може да се прикрепи към един файл т. е. може да бъде създаден в по-късен период и да му се създаде дата с по - ранен период " /протокол от с. з. на 19.12.2009 г./. Кредитираното от въззивната инстанция заключението на съдебно - техническо компютърната експертиза, че на инкриминираната дата, в компютърната конфигурация в офиса на дружеството, представлявано на подс. Н., е създаден файл с име "Zapis па zapoved-fizi4eski litsa-KA. doc", чието съдържание е идентично със съдържанието на бланката на инкриминирания запис на заповед, не дава отговор нито за мястото, нито за времето на подписването от свидетеля К на записа на заповед. Също така и кредитираното от съда заключение на съдебно-графическата експертиза, че ръкописният текст в записа на заповед е изписан с едно и също пишещо средство, тип "ролер", не сочи нищо друго, освен потвърждаване на обясненията на подсъдимия Н показанията на свид. К. по неспорните от тях факти в процеса, че съдържанието на документа е попълнено и от двамата в един и същ момент, поради което е напълно логично използването едновременно на едно и също пишещо средство. Следователно, дали бланката е създадена / написана и отпечатана на принтер/ на компютър в офиса на подсъдимия или на друго място, е факт, ирелевантен за съдържанието на инкриминираното деяние. То се обективира в действията на подсъдимия спрямо свидетеля по повод подписването на документа, а не по повод създаването му. Ако съдът беше обсъдил и оценил, наред с останалите доказателства и изводите в заключението на вещото лице по СГЕ/ л. 101-106 от досъд. произв./ относно авторството на документа, щеше да установи, че свид. К. не е твърдял недостоверни факти, като е посочил, че подсъдимият му е предоставил да попълни и подпише готова бланка, част от текста на която предварително е бил изготвен и попълнен от подсъдимият Н. Игнорирани са изводите от експертизата, които съвпадат с твърденията на свид. К., че ръкописният буквен и цифров текст на датата и мястото на издаване и на датата на падежа, както и на текста "безусловно ще заплатя", и данните от самоличността на титуляра на записа на заповед, са изписани от подсъдимият Н, а ръкописният буквен и цифров текст на данните от самоличността на платеца по записа на заповед и дължимата сума от 35 000 лева, както и подписът на издател, са идентифицирани като положени от свид. Кацис. Анализът на тези обстоятелства би довел съда до извод, че твърдението на К., че подсъдимият му е предложил да попълни текста само относно сумата, която е претендирал от свидетеля и да положи подписа си, е достоверно. Потвърждаването на достоверността на твърденията на свидетеля относно фактическите действия на подсъдимия, би могло да доведе до изводи за възможността тези показания да бъдат достоверни и кредитирани от съда и по отношение на останалата им част, за начина на подписването на записа на заповед. ПОС безкритично е дал доверие само на обясненията на подсъдимия Н, които освен източник на доказателствени факти, са и средство за защита, че К. доброволно е подписал записа на заповед, без да му е въздействало чрез принуда, че това действие е извършено в гр. С., а не в гр. П., както се твърди от обвинението. Въззивният съд е оставил без доверие показанията на свидетелите К, съпругата му К. и показанията на доктор Р. относно твърдяните от тях факти относно поведението на подсъдимия, времето и мястото на посещението му, съвпадащи с обстоятелствата на обвинението, че свид. К. е бил заплашван многократно от подсъдимият с физическа разправа над него, преди да подпише записа на заповед, "че ще му изпрати събирачи на дългове". Свидетелят е разкрил собствените си възприятия от изреченото от подсъдимия спрямо свидетеля К на процесните дата и място/ във Военната болница П. /, че ако не подпише записа на заповед, ще увреди имуществото му - процесният томограф, и " ще му бъдат пръснати капачките". Игнорирането на подробните показания на свид. д-р Р. -началник на болницата към инкриминирания период е на базата на предположения за недостоверност, а не на установеното от останалите доказателства. Свидетелят е посочил в показанията си, че подсъдимият Н се е държал "арогантно" и безапелационно пред свидетеля К му е отправил следните заплахи: "ще ти пратя хора да ти гръмнат капачките", "ще пратя инженери да демонтират тръбата". Тези показания са пренебрегнати, поради логическите съждения на съда, че тъй като К. се е намирал на "своя територия", заедно "с близки нему хора", а подсъдимият "бил абсолютно сам", то е неправдоподобно описаното от Р. поведение на подсъдимия/спр. стр. 11 от мотивите по внохд№ 558/09 г. на Плевенския ОС/. Съждението на съда, че заплаха за подписването на записа за заповед не е имало, след като К. е пуснал жалба в прокуратурата за осъществената спрямо него заплаха на 27.09.06 г., т. е. повече от година, след евентуалното й осъществяване и след започване на изпълнителното производство за събиране на сумата по записа на заповед, не почива на данните от събраните доказателствени източници, а на обстоятелства извън инкриминираното поведение. Търсенето на отговорност на дееца в рамките на сроковете за реализирането й, независимо дали то е незабавно или по-късно, не е критерий за това дали деянието е осъществено или не. Поради тези съображения ВКС намира, че делото не е изяснено според правилата на чл. 13 и чл. 14 НПК и присъдата трябва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от същия съд, в друг състав, от стадия на съдебното заседание. Правилното приложение на материалния закон е въпрос, решим само, след изпълнението на процесуалните правила относно правилното формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите от предмета на доказване по чл. 107 НПК, поради което ВКС в настоящото производство не обсъди довода за неправилно приложение на закона. Единствено следва да се посочи, че престъплението по чл. 213а НК е на формално извършване. Изпълнението на заканата, с някоя от формите на принуда, не е задължителен елемент при осъществяване състава на престъплението, достатъчно е заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел - разпореждането от пострадалия със своя вещ, право или поемането на имуществено задължение. Деянието по чл. 213а НК е съставомерно независимо дали поетото имуществено задължение от пострадалия, в резултат на упражнената спрямо него заплаха от дееца, е действително дължимо, или не. Воден от тези мотиви, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав